Бахурът като изкуство: когато Коледа ухае на праз, вино и поезия

Коледата тихо се прокрадва – не през витрините - през кухните. Там, където се вадят пожълтелите тефтери с рецепти, където ножът трака по дъската, а времето за малко спира. В този сезон на спомени и подправки, българската трапеза има един безспорен герой – бахурът.

Любим, противоречив, обожаван.
Възпят, осмян, митологизиран.
Дори Кръстьо Лафазанов го превърна в културен контрапункт и неволен символ на цели епохи. Бахурът преживя прехода, кризите и диетите – и пак си е тук, с достойнство и чесън.

На село или в града, през зимата бахурът е повече от храна. За екипа на Бургаския музей той е и жива памет – архаичен деликатес с корени, които ни водят най-малко до Средновековието.

Затова на 18 декември (четвъртък), от 11:00 ч., в Етнокухнята към етнографската експозиция, ще бъде представена възстановена стара рецепта от Котленския Балкан. Не просто демонстрация, а малък ритуал – с нож, черва, подправки и търпение, каквото само времето може да научи.

Но Бургас никога не спира дотук.

За да бъде удоволствието пълно, музеят е поканил на бахур, праз и червено вино творците от „Бургаска писателска общност“ и Сатиричен клуб „Морски раци“. Литераторите ще се заемат с тежката, но вдъхновяваща задача да присъстват на демонстрацията и… да напишат по едно „блиц“ стихотворение, посветено на бахура.

Резултатът?
Поезия с аромат на подправки.
Рими, овкусени с чесън.
Стихове, които няма да се рецитират гладно.

Творбите ще бъдат събрани и издадени от Бургаския музей в специална стихосбирка – доказателство, че културата няма един вкус и че музите понякога слизат право в кухнята.

И така, освен как се прави бахур, ще си отговорим и на един важен, почти философски въпрос:

Може ли бахурът да бъде муза за поетите?

В Бургас отговорът почти сигурно е „да“.
Особено ако има вино.