новини
справочник
заведения
МЕДНИКАРСТВОТО – ДРЕВНО И ВЕЧНО
26 Ноември 2025, Сряда
Седмица преди най-очаквания бургаски празник – Никулден, Регионален исторически музей – Бургас ще представи колоритната изложба Медникарството – древно и вечно.
Седмица преди най-очаквания бургаски празник – Никулден, Регионален исторически музей – Бургас ще представи колоритната изложба „Медникарството – древно и вечно". Тя е дело на етнографите от РЕМ – Пловдив и ще бъде открита на 26 ноември 2025 г. (четвъртък) от 16:30 часа в залата за временни изложби на Етнографската експозиция в морския град на ул. „Славянска" 69.
Още през ХVІІІ век много от произведенията на българските медникари се продават с успех на пазарите в Ориента, като достигат и до прочутото тържище в Кайро. Българското медникарство се развива именно под влияние на източното производство, като подражава на съдовете, носени от Дамаск, Багдад и Цариград, но заедно с това съхранява старите местни форми и традиции при изработване на изделията. Тази унаследена традиция е характерна за всеки занаят, развит в нашите земи още преди епохата на османското завоевание. Еклектичният стил на медните съдове ги прави различни, разпознаваеми, а с това и ценни.
Основна характеристика на българските медни изделия е практическата функционалност и опростеност, като това се отнася и за декорацията върху тях. Продукцията на големите наши възрожденски центрове – Пловдив, Шумен, Сливен, Стара Загора, Карлово, Устово и др., въпреки че носи отпечатъка на ориенталския вкус, се отличава с по-изчистената форма и украса в два стила – структурален и декоративен. Нашите майстори предпочитат гравировката (с калеп, пунктиране, със замба или чрез киселина), като използват символи, познати от шевиците, придавайки общ невербален език върху различните изделия за храна и питиета.
Синията е един от най-богато гравираните съдове, но тя не е за еднолична употреба, а е трапезата, около която се събира семейството, като така възпитава във фина естетика неговите членове.
Медникарите са имали запазено място в големите панаири – Ескиджумайския и Узунджовския. Бакърджиите талигари тръгвали след Тодоровата неделя на обиколка по градове и паланки да разнасят и продават стоката си.
Изложбата се реализира в подкрепа на кандидатурата на Бургас за Европейска столица на културата през 2032 г. и по повод празника на морския град – Никулден.
Още през ХVІІІ век много от произведенията на българските медникари се продават с успех на пазарите в Ориента, като достигат и до прочутото тържище в Кайро. Българското медникарство се развива именно под влияние на източното производство, като подражава на съдовете, носени от Дамаск, Багдад и Цариград, но заедно с това съхранява старите местни форми и традиции при изработване на изделията. Тази унаследена традиция е характерна за всеки занаят, развит в нашите земи още преди епохата на османското завоевание. Еклектичният стил на медните съдове ги прави различни, разпознаваеми, а с това и ценни.
Основна характеристика на българските медни изделия е практическата функционалност и опростеност, като това се отнася и за декорацията върху тях. Продукцията на големите наши възрожденски центрове – Пловдив, Шумен, Сливен, Стара Загора, Карлово, Устово и др., въпреки че носи отпечатъка на ориенталския вкус, се отличава с по-изчистената форма и украса в два стила – структурален и декоративен. Нашите майстори предпочитат гравировката (с калеп, пунктиране, със замба или чрез киселина), като използват символи, познати от шевиците, придавайки общ невербален език върху различните изделия за храна и питиета.
Синията е един от най-богато гравираните съдове, но тя не е за еднолична употреба, а е трапезата, около която се събира семейството, като така възпитава във фина естетика неговите членове.
Медникарите са имали запазено място в големите панаири – Ескиджумайския и Узунджовския. Бакърджиите талигари тръгвали след Тодоровата неделя на обиколка по градове и паланки да разнасят и продават стоката си.
Изложбата се реализира в подкрепа на кандидатурата на Бургас за Европейска столица на културата през 2032 г. и по повод празника на морския град – Никулден.
Прочетено: 314 пъти
Сподели в социалните мрежи
Брой коментари
0
Добави линк
