Обгорени щитове, загасващи животи – тишината след пожара

„Тишината след пожара - какво губим и как можем  да помогнем на природата“
На пръв поглед – просто две костенурки. Но ако се вгледаме по-внимателно, ще се натъкнем на  белезите на един кошмар. Мълчаливи свидетели на пепелта, сажди вместо мъх, и поглед, вперен в бездната, която някога беше дом. Това не са просто животни. Това са безмълвни свидетели на бедствието, което бушува там, където природата все още е дива и истинска.
Горските пожари от последните седмици не са просто „инциденти“. Те са предупредителен вик. Отчаян зов от природата, която губи глас и значение. Хиляди декари защитени територии са превърнати в пепел. Райони, които приютяват едни от най-редките и уязвими видове в Европа – от царски орел и блатна костенурка до леопардов смок и трипръст кълвач. Снимката е направена при обход на местността край с. Стефан Караджово – едно от най-засегнатите места. Там, сред овъглените дъбови листа и изтлялата земя, доброволци откриват десетки жертви – костенурки, лалугери, изгорени насекоми. Малки, тихи същества, които нямат шанс да избягат. Те не вият, не крещят, не се оплакват. Те просто изчезват в тишината.
Но тяхната смърт говори – и ни пита: Какво ще направим ние?
Пожарите не са просто следствие на човешка небрежност – те са резултат от цялата ни пасивност, липсата на превенция, на недостатъчната грижа за това, което наричаме „природно богатство“. Климатичните промени, сушата, повишените температури правят горите уязвими. Но човешката ръка – със запалка, хвърлена цигара, неизгасен огън – е често последният удар. Когато огънят отмине, не остава само пепел. Остава болка. Остава безмълвна тишина, в която някога е звучала песента на птиците. Остава загубата на цели екосистеми, които трудно - понякога и никога – няма да се възстановят. Всяка загинала костенурка не е просто живот. Тя е част от баланса, който поддържа цели биосистеми.
Ние вече сме в момент, в който няма време. Ако искаме да оставим природа за децата си, трябва да действаме сега.