Мисли малко след изборите
27 Март 2017, Понеделник
Дълго време се въздържахме от политически или полуполитически коментари. От една страна – няколко пъти имахме проблеми от свръхполитиците на местно ниво. От друга страна – не ги разбираме много политиките.
Това, че се въздържаш да правиш политически коментари е също позиция. Във финала на онази Книга, Героят, който обяви мълчание, и след това „литна" от метър и половина и проговори, съобщи, че просто е нямало с кого и за какво да приказва. Та може би и затова: нема смисъл да се хабим.
Какво се случи, какво не се случи и как ние отразяваме случилото се:
Образованието е под всякаква критика. Това определено пролича в нощта на изборите, когато цифри и числа се върхаляха и изливаха от интелигентни на вид хора: социолози, политици, журналисти. Странни сметки, с очевидно невладеене на процентите наизскачаха.
„Аз не съм математик“ е също такова неоправдаване за невежеството, каквото е непознаването на закона, което не те оневинява. Това изречение сби „не“-тата, обаче си е нужно.
Лявото политическо пространство се напълни. Като се разприказваме за това, все ми се струва, че то никогаж не се е изпразвало. От определен брой години обаче, то е пренаситено. Лявото и управлява и само си е опозиция.
Дясното в същото време осиротя и се доизпразни. Остатъците му, успели преди 2 години все пак да се оцъферят и да се появят, захапвайки крилцето, си помислиха, че са заклали прасето и ... се разделиха на родове и се раздърпаха. Накрая, залъкът само изскочи от устата на прегладнелите. Очертава се още 4 години хладна диета. Белким се сменят вдясно и се осъзнаят.
Един от проблемите вдясно е, че вместо да се съсредоточат в кампанията, да намерят своята публика, да изкарат напред дясната идея, три формации се втурнаха да редят листи. Традиционно лявата, пролетарска ориентация на българите, оставя около 15% за дясното. При това, част от тези проценти идват от извън България.
Дясното имаше шанс, докато ГЕРБ не беше популярна формация извън страната. В момента зад граница са деца, които са били свидетели на възхода и пътя на Партия ГЕРБ, а много от тях са били и в младежката формация.
Затуй, някак си мъката по дясното се завихри и ни дръпна за клавиатурата да понапишем нещо.
Бележка: Чудех се каква илюстрация да сложа на тази статия по полуличен блог. После ЦИК ми напомни най-добрата илюстрация: ръце на зомбита се подават от едно бедна на хумус оранжева почва, махайки на едно синьо-зелено трапецовидно полегнало нещо.
Какво се случи, какво не се случи и как ние отразяваме случилото се:
Образованието е под всякаква критика. Това определено пролича в нощта на изборите, когато цифри и числа се върхаляха и изливаха от интелигентни на вид хора: социолози, политици, журналисти. Странни сметки, с очевидно невладеене на процентите наизскачаха.
„Аз не съм математик“ е също такова неоправдаване за невежеството, каквото е непознаването на закона, което не те оневинява. Това изречение сби „не“-тата, обаче си е нужно.
Лявото политическо пространство се напълни. Като се разприказваме за това, все ми се струва, че то никогаж не се е изпразвало. От определен брой години обаче, то е пренаситено. Лявото и управлява и само си е опозиция.
Дясното в същото време осиротя и се доизпразни. Остатъците му, успели преди 2 години все пак да се оцъферят и да се появят, захапвайки крилцето, си помислиха, че са заклали прасето и ... се разделиха на родове и се раздърпаха. Накрая, залъкът само изскочи от устата на прегладнелите. Очертава се още 4 години хладна диета. Белким се сменят вдясно и се осъзнаят.
Един от проблемите вдясно е, че вместо да се съсредоточат в кампанията, да намерят своята публика, да изкарат напред дясната идея, три формации се втурнаха да редят листи. Традиционно лявата, пролетарска ориентация на българите, оставя около 15% за дясното. При това, част от тези проценти идват от извън България.
Дясното имаше шанс, докато ГЕРБ не беше популярна формация извън страната. В момента зад граница са деца, които са били свидетели на възхода и пътя на Партия ГЕРБ, а много от тях са били и в младежката формация.
Затуй, някак си мъката по дясното се завихри и ни дръпна за клавиатурата да понапишем нещо.
Бележка: Чудех се каква илюстрация да сложа на тази статия по полуличен блог. После ЦИК ми напомни най-добрата илюстрация: ръце на зомбита се подават от едно бедна на хумус оранжева почва, махайки на едно синьо-зелено трапецовидно полегнало нещо.
Прочетено: 4014 пъти