Google Doodle за 22.08.2013г.

Клод Ашил Дебюси е роден на 22 август 1862 г. в Сен Жермен ан Ле в семейство на дребен търговец. На 11 годишна възраст постъпва в Парижката консерватория, където учи пиано при Мармонтел и теория при Ернст Гиро. На 18 години заминава за Русия, където свири при меценатката на Чайковски Надежда фон Мек. През 1884 г. Дебюси завършва консерваторията. С кантатата си „Блудният син“ той спечелва Римската премия и веднага заминава за Италия. Атмосферата там не му допада и той се завръща в Париж. Първите творби, в които показват едно ново течение в музиката са „Ариети“ по текстове на Пол Верлен, „Поеми“ по Шарл Бодлер, двете очарователни „Арабески“ за пиано, Малка сюита за пиано и др. С прелюда за оркестър „Следобедът на един фавн“ по едноименната поема на поета-символик Стефан Маларме, Дебюси привлича вниманието на всички музиканти. Композиторът общува предимно с поети. В салона на Маларме той се сприятелява с Бодлер, Верлен, които оказват влияние върху възгледите на младия композитор, а той все повече се увлича в търсенето на нови, по-съвършени форми и изразни средства. Композира нови творби — Струнният квартет, ноктюрните за оркестър, операта „Пелеас и Мелизанда“, сюитата „Морето“, симфоничната картина „Иберия“ и др. Особено интересни са и клавирните му произведения — чудесната „Бергамаска сюита“, 24-те прелюда, изумителни по красота и оригиналност, „Детският кът“ и др. През последното десетилетие, през живота си, Дебюси пътува доста често, за да присъства на свои концерти или да гастролира като диригент — в Германия, Австрия, Русия, Англия. В края на живота му неговата продуктивност значително намалява. Умира от рак на дебелото черво по време на немските бомбардировки на Париж през Първата световна Война.

Клод Дебюси е смятан за един от най-значимите композитори от края на XIX и началото на XX век. Композиторът отрича романтизма - водещо течение в музиката преди него, въпреки възхищението, което изпитва към Вагнер. Дебюси отдава предпочитанието си на импресионизма в музиката под силното влияние на литературата. Стреми към пълна свобода в творчеството и в живота, отхвърля следването на установените правила и шаблони в музиката и постоянно се стреми към пълната творческа и личностна свобода. Дебюси е композитор-новатор, разкрил нови изразни средства. Новаторството му се изявява навсякъде: и в областта на хармонията, и в ритмиката, и в инструментацията, и особено в мелодическото начало. Композиторът проявява изключителна смелост и по отношение на музикалната форма. Неговият музикален език е извънредно самобитен, ярък и образен. Дебюси притежава изключително майсторство да рисува картини от живота и природата, да нахвърля различни душевни настроения, да предава на слушателя своите впечатления и преживявания с вълнуваща убедителност. Той е автор на много творби от различни жанрове: операта „Пелеас и Мелизанда“, мистерията „Страданията на свети Себастиян“, симфоничната сюита „Морето“, прелюда „Следобедът на един фавн“, ноктюрните за оркестър „Облаци“, „Празници“ и „Сирени“, рапсодии, камерна музика, клавирни пиеси, песни и мн. др. В тези произведения звуковата живопис играе съществена роля и всичко е предадено с префинена естетичност. Музиката на Дебюси е чисто френско изкуство, за което той е бил наречен „Клод дьо Франс“.