Нови съкровища открити на разкопките на бургаските Минерални бани
06 Август 2013, Вторник
Нови находки сред съкровищата на разкопките на Аква Калиде - Бургаските минерални бани - Златна обеца, сребърен медальон и бронзов боздуган.
Аква Калиде - Термополис - нови съкровища, открити по време на разкопките, сред които фрагмент от бронзов боздуган, сребърен медальон от XI в. с изображение на Св. Георги и златна обеца от Османския период, изящно украсена с перли. Древния град Аква Калиде – Термополис в бургаските Минерални бани продължава да разкрива богатствата си.
Разкопките през този сезон са източно и южно от банята на султан Сюлейман Великолепни, построена през средата на XVI в. На дълбочина 4,5 до 5,5-6,0 м. са открити останки от първата баня от Римската епоха в началото на II век.
Разчиства се и отводнителния канал на първата баня. Проучва се плътен горял пласт от най-значителния пожар в Баните от началото на XIII в. /1206 г./, свидетелстващ за разрушенията на средновековната българска баня., нанесени от войските на брата на Балдуин Фландърски – Хенри, провеждал наказателен поход срещу българския владетел Калоян. В тези пластове се откриват множество керамика и монети от XI-XII в. В същото време се разчистват архитектурни структури от няколкото преправки, извършвани върху баните в Ранновизантийската епоха и Средновековието.
Към настоящия момент откритите движими находки надхвърлят очакванията на екипа, имайки в предвид извършваните разрушения и опустошения в проучвания участък. Между тях могат да се обособят голямото количество разнообразна керамика, не само от Римската и Ранновизантийкската епохи, по-късно в пределите на Българската държава, както и късно средновековна керамика от Османската епоха.
Сред находките още са над 50 монети, между които силно представена е средата на IV в., анонимните фолиси от XI в. и най-вече такива от XII-XIII в. Открити са и множество бронзови пръстени, керамични съдове, сред които късно Антична керамична лампа, кремъчно сечиво, каменни топки от камък, използвани при бой и костни предмети.
Началото на системните археологически проучвания бе поставено през 2008 г. от Община Бургас и тогавашният директор на Регионалния исторически музей в Бургас н.с. Цоня Дражева. Първите няколко години обекта бе финансиран изцяло от Община Бургас, след което бе включен в проекта „Магията на древността и красотата на природата от Бургаския залив до Странджа“ по ОПРР.
В началото на 2012 г. Община Бургас подписа тристранно споразумение за финансиране с Министерство на културата и турската строителна фирма „Доуш Холдинг“, което допълнително създаде възможност за пълни археологически проучвания на района.
Археологическите проучвания се провеждат от РИМ – Бургас с екип в състав ръководител на арх. проучване доц. д-р Димчо Момчилов, зам. ръководител Мирослав Класнаков /РИМ – Бургас/ и археолозите Стефан Бакърджиев и Явор Русев от РИМ – Ямбол, участват и стажанти от бургаския университет „Проф. Асен Златаров“, шуменския университет „Епископ Константин Преславски“ и пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.
Археологическите проучвания на банята, просъществувала през Римската, Византинската и Българската епоха, както и провежданата частична реставрация на турската баня са част от амбициозната програма на Община Бургас за пълно експониране на този уникален за българските земи археологически обект и превръщането му в цялостен атрактивен балнеоложки, рекреативен, музеен и туристически център.
Освен консервацията и реставрацията на находките, Община Бургас ще благоустрои цялостно пространството с ново декоративно парково осветление и ще възстанови стария Нимфеум с паметна плоча на Трите нимфи – покровителки на минералните извори. Идеята е зоната да се развие и превърне в атрактивна туристическа дестинация.
Разкопките през този сезон са източно и южно от банята на султан Сюлейман Великолепни, построена през средата на XVI в. На дълбочина 4,5 до 5,5-6,0 м. са открити останки от първата баня от Римската епоха в началото на II век.
Разчиства се и отводнителния канал на първата баня. Проучва се плътен горял пласт от най-значителния пожар в Баните от началото на XIII в. /1206 г./, свидетелстващ за разрушенията на средновековната българска баня., нанесени от войските на брата на Балдуин Фландърски – Хенри, провеждал наказателен поход срещу българския владетел Калоян. В тези пластове се откриват множество керамика и монети от XI-XII в. В същото време се разчистват архитектурни структури от няколкото преправки, извършвани върху баните в Ранновизантийската епоха и Средновековието.
Към настоящия момент откритите движими находки надхвърлят очакванията на екипа, имайки в предвид извършваните разрушения и опустошения в проучвания участък. Между тях могат да се обособят голямото количество разнообразна керамика, не само от Римската и Ранновизантийкската епохи, по-късно в пределите на Българската държава, както и късно средновековна керамика от Османската епоха.
Сред находките още са над 50 монети, между които силно представена е средата на IV в., анонимните фолиси от XI в. и най-вече такива от XII-XIII в. Открити са и множество бронзови пръстени, керамични съдове, сред които късно Антична керамична лампа, кремъчно сечиво, каменни топки от камък, използвани при бой и костни предмети.
Началото на системните археологически проучвания бе поставено през 2008 г. от Община Бургас и тогавашният директор на Регионалния исторически музей в Бургас н.с. Цоня Дражева. Първите няколко години обекта бе финансиран изцяло от Община Бургас, след което бе включен в проекта „Магията на древността и красотата на природата от Бургаския залив до Странджа“ по ОПРР.
В началото на 2012 г. Община Бургас подписа тристранно споразумение за финансиране с Министерство на културата и турската строителна фирма „Доуш Холдинг“, което допълнително създаде възможност за пълни археологически проучвания на района.
Археологическите проучвания се провеждат от РИМ – Бургас с екип в състав ръководител на арх. проучване доц. д-р Димчо Момчилов, зам. ръководител Мирослав Класнаков /РИМ – Бургас/ и археолозите Стефан Бакърджиев и Явор Русев от РИМ – Ямбол, участват и стажанти от бургаския университет „Проф. Асен Златаров“, шуменския университет „Епископ Константин Преславски“ и пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.
Археологическите проучвания на банята, просъществувала през Римската, Византинската и Българската епоха, както и провежданата частична реставрация на турската баня са част от амбициозната програма на Община Бургас за пълно експониране на този уникален за българските земи археологически обект и превръщането му в цялостен атрактивен балнеоложки, рекреативен, музеен и туристически център.
Освен консервацията и реставрацията на находките, Община Бургас ще благоустрои цялостно пространството с ново декоративно парково осветление и ще възстанови стария Нимфеум с паметна плоча на Трите нимфи – покровителки на минералните извори. Идеята е зоната да се развие и превърне в атрактивна туристическа дестинация.
Прочетено: 10480 пъти