Димитровден

Празникът е в чест на свети великомъченик Димитър, роден през ІІІ в. Като управител на Солун открито изповядвал християнската вяра. Заради нея той е хвърлен в тъмница и убит с копия от езичниците на император Галерий на 26 октомври 306 г. и канонизиран от източноправославната църква. В иконографията се изобразява като светец конник, който язди на червен кон, в ръка държи копието си, с което убива военачалника Лий.
Най-рано култът към св. Димитър възниква в Солун - V в. Този култ скоро е пренесен в Тракия и Македония. Методий отслужва служба за св. Димитър Солунски. Похвално слово на светеца посвещава Климент Охридски.
Народният празник в чест на св. великомъченик Димитрий Солунски е известен още като Митровден или Разпус. С този ден завършва традиционният период, за който се наемат овчари, говедари, ратаи, става разплащането с тях. "Свети Димитър зима носи, а свети Георги - лято", гласи българската пословица, която отразява най-точно традиционното деление на годината на два сезона. "Дядо Димитър разтърсва дългата си бяла брада и от нея се изсипва първият сняг".
В деня на светеца стопаните гадаят за времето през зимата. Ако прага на дома прекрачи заможен и добър гост, здрава и плодовита ще е годината. Пълнолуние ли е в нощта срещу празника, радостни са пчеларите, защото ще се роят пчелите и ще се пълнят с мед кошерите. Тази нощ е важна и за иманярите, които вярват, че небето "се отваря" и заровените иманета проблясват със слаб синкав пламък.

В съботата преди Димитровден се прави Димитровската задушница.
Именници: Димитър, Димитрина.

На обредната трапеза задължително има ракия, вино, курбан от овче месо, яхния от петел, пита с ябълки.