Спасяването на работни места, а не на доходите
Заместник – председателят на Българската стопанска камара Димитър Бранков
Ключови думи:
икономиката, предприятия, сектори, минимални осигуритеслни прагове, ръст на безработицата
22 Август 2012, Сряда
Изказване на заместник – председателят на Българската стопанска камара Димитър Бранков по повод приключващите преговори между работодателите и синдикатите за минималните осигурителни доходи за 2013 г.
„Откакто икономиката на България функционира в условията на криза, основен проблем остава заетостта, а не ръста на трудовите възнаграждения и минималните осигурителни доходи. Много предприятия и над 450 000 работни места са закрити. За разлика от минали години, през 2012 – та е налице едновременен спад на инвестициите, намаляващи продажби в редица сектори. Добавената стойност, генерирана от икономиката намалява вече второ поредно тримесечие. В същото време, отчитаният ръст на брутния вътрешен продукт се дължи основно на статистически корекции и повишена събираемост на някои данъци, включително от неправомерно невъзстановен ДДС. Спадът на брутната добавена стойност, както и на продажбите в редица сектори, намаляването на броя на заетите, повишаването на цените на енергоносителите, поставят повечето браншове и предприятия в изключително тежка ситуация.
Прокламираната повишена производителност на труда в повечето случаи е за сметка на съкратена заетост, а не на увеличаващи се продажби. Затова, според нас, не увеличението на доходите, а запазването на заетостта е най-сериозното предизвикателство пред икономиката ни. Последните налични данни показват, че до май тази година се наблюдава постоянен спад на преизчисления показател за осигурени лица на пълен работен ден. Към петия месец на годината броят на осигурените на пълен щат е около 1, 941 млн. души, осигуряващи над 2,2 милиона пенсионери и значително повече изплащани пенсии.
Реалната безработица в страната (регистрирани безработни и обезкуражени лица) надхвърля 18% от икономически активното население.
Тревожен е фактът, че има сектори, като леката промишленост, където постигнатите споразумения за ръст на МОД са за много висок ръст. Това отразява корпоративните интереси на малък брой големи предприятия като същевременно създават непоносими условия за голяма част от малките и средни предприятия.
БСК продължава да настоява за отказа от административно определяне на среден ръст на осигурителните прагове в браншовете и дейности без постигнати договорености. Това е и отправената препоръка на Европейската комисия. Категорични сме, че ако това бъде направено и тази година, много работодатели ще бъдат принудени да освободят работници, което ще повиши разходите за обезщетения и социални помощи и ще задълбочи кризата на трудовия пазар и осигурителните системи.
В същото време, искам да обърна внимание на един феномен, който вероятно се случва за първи път. Тази година е договорен отрицателен ръст на МОД. В туризма намаляват МОД за 2013-та с 0,1% (основно за ръководни позиции и се увеличава с около 1% осигурителния праг за нискоквалифицираните работници в сектора). Някои развити браншове на икономиката пък са постигнали споразумение за минимален ръст на МОД. Така, например, е в металургичната индустрия. Там е договорен ръст от 3,4% - 3,6%, което е максимум за 2013 г. В същото време, металургичният бранш поставя няколко сериозни проблеми, сред които е укриването на ДДС и конкурентния внос на желязо за сметка на българските производители.“
Прокламираната повишена производителност на труда в повечето случаи е за сметка на съкратена заетост, а не на увеличаващи се продажби. Затова, според нас, не увеличението на доходите, а запазването на заетостта е най-сериозното предизвикателство пред икономиката ни. Последните налични данни показват, че до май тази година се наблюдава постоянен спад на преизчисления показател за осигурени лица на пълен работен ден. Към петия месец на годината броят на осигурените на пълен щат е около 1, 941 млн. души, осигуряващи над 2,2 милиона пенсионери и значително повече изплащани пенсии.
Реалната безработица в страната (регистрирани безработни и обезкуражени лица) надхвърля 18% от икономически активното население.
Тревожен е фактът, че има сектори, като леката промишленост, където постигнатите споразумения за ръст на МОД са за много висок ръст. Това отразява корпоративните интереси на малък брой големи предприятия като същевременно създават непоносими условия за голяма част от малките и средни предприятия.
БСК продължава да настоява за отказа от административно определяне на среден ръст на осигурителните прагове в браншовете и дейности без постигнати договорености. Това е и отправената препоръка на Европейската комисия. Категорични сме, че ако това бъде направено и тази година, много работодатели ще бъдат принудени да освободят работници, което ще повиши разходите за обезщетения и социални помощи и ще задълбочи кризата на трудовия пазар и осигурителните системи.
В същото време, искам да обърна внимание на един феномен, който вероятно се случва за първи път. Тази година е договорен отрицателен ръст на МОД. В туризма намаляват МОД за 2013-та с 0,1% (основно за ръководни позиции и се увеличава с около 1% осигурителния праг за нискоквалифицираните работници в сектора). Някои развити браншове на икономиката пък са постигнали споразумение за минимален ръст на МОД. Така, например, е в металургичната индустрия. Там е договорен ръст от 3,4% - 3,6%, което е максимум за 2013 г. В същото време, металургичният бранш поставя няколко сериозни проблеми, сред които е укриването на ДДС и конкурентния внос на желязо за сметка на българските производители.“
Прочетено: 9702 пъти