Съвети как да се храним през пролетта
18 Април 2012, Сряда
Автор: Дирекция ПБПЗ, РЗИ - гр. Бургас
Пролетта е сезон, през който човек се чувства често отпаднал, без сили и настроение, със световъртеж и слабост в мускулите, намален апетит, нерядко смущения в съня.
Боледува се от простудни заболявания, хрема, кашлица с или без повишена температура, които се явяват почти без причина. Кожата става бледосива и отпусната, а косата капе повече от обичайното. Депресията е често явление и тя само задълбочава другите симптоми.
Нерядко повечето от тези симптоми се дължат на непълноценното хранене през зимата, когато недостатъчният прием на редица биологичноактивни съставки се отразява неблагоприятно върху общото състояние на организма. Продължителният намален прием на витамини, минерални вещества, аминокиселини и полиненаситени мастни киселини води до нарушаване на нормалния имунен отговор, което се проявява с различни по тежест увреждания – от леки настинки до срив в имунитета. Нерядко честите инфекции, които се дължат на нарушен имунитет, допълнително задълбочават хранителните дефицити и с това се достига до един затворен кръг, от който общото състояние на организма се влошава.
Затова е особено важно през пролетта храненето да е насочено към преодоляване на някои макар и леки хранителни дефицити, които са възникнали през дългата зима. През зимния период обикновено храненето е еднообразно, със значителен прием на консервирани храни, в които витамините са по-малко отколкото в свежите плодове и зеленчуци, а готварската сол и захарта са в значително количество. Обикновено диетата е по-бедна на бета-каротин, витамин С и фолиева киселина – три витамина, основни защитници от инфекции. Тези витамини могат нормално да се приемат и през зимния сезон, ако се консумира в достатъчно количество тиква, моркови, шипки /бета-каротин/, цитрусови плодове, киви, ябълки /витамин С/, както и спанак и листни зеленчуци /фолиева киселина/, които вече се намират през цялата година на пазара.
Това, което не трябва да се забравя е, че пълноценният животински белтък като основен източник на аминокиселини е основен фактор при формиране на биологичната защита. Нетлъстите меса, яйца, млечни продукти с ниско мастно съдържание трябва да бъдат включвани в ежедневното хранене. Най-малко два пъти седмично трябва да се консумира риба през пролетния сезон. Внимание трябва да се обърне на намаляване на животинските мазнини и включването на растителни, които са богати източници на витамин Е. Салати от ряпа, моркови, зеле, полети със зехтин или слънчогледово олио са добър източник на витамини в оптимално усвоима форма, особено що се отнася до мастно разтворимите /А,Д,Е/.
Ранната пролет не е най-подходящият сезон за спазване на диети за отслабване или за започване на активна физическа активност, особено при лица, които не са се занимавали със спорт през цялата зима. Постепенно преминаване към хранене с по-ниска калорийност, богато на плодове и зеленчуци, 1-2 литра течности на ден и 30 минути ежедневно ходене с умерено темпо са основата на здравословно поведение, което може да започне да се изгражда през пролетта.
Нерядко повечето от тези симптоми се дължат на непълноценното хранене през зимата, когато недостатъчният прием на редица биологичноактивни съставки се отразява неблагоприятно върху общото състояние на организма. Продължителният намален прием на витамини, минерални вещества, аминокиселини и полиненаситени мастни киселини води до нарушаване на нормалния имунен отговор, което се проявява с различни по тежест увреждания – от леки настинки до срив в имунитета. Нерядко честите инфекции, които се дължат на нарушен имунитет, допълнително задълбочават хранителните дефицити и с това се достига до един затворен кръг, от който общото състояние на организма се влошава.
Затова е особено важно през пролетта храненето да е насочено към преодоляване на някои макар и леки хранителни дефицити, които са възникнали през дългата зима. През зимния период обикновено храненето е еднообразно, със значителен прием на консервирани храни, в които витамините са по-малко отколкото в свежите плодове и зеленчуци, а готварската сол и захарта са в значително количество. Обикновено диетата е по-бедна на бета-каротин, витамин С и фолиева киселина – три витамина, основни защитници от инфекции. Тези витамини могат нормално да се приемат и през зимния сезон, ако се консумира в достатъчно количество тиква, моркови, шипки /бета-каротин/, цитрусови плодове, киви, ябълки /витамин С/, както и спанак и листни зеленчуци /фолиева киселина/, които вече се намират през цялата година на пазара.
Това, което не трябва да се забравя е, че пълноценният животински белтък като основен източник на аминокиселини е основен фактор при формиране на биологичната защита. Нетлъстите меса, яйца, млечни продукти с ниско мастно съдържание трябва да бъдат включвани в ежедневното хранене. Най-малко два пъти седмично трябва да се консумира риба през пролетния сезон. Внимание трябва да се обърне на намаляване на животинските мазнини и включването на растителни, които са богати източници на витамин Е. Салати от ряпа, моркови, зеле, полети със зехтин или слънчогледово олио са добър източник на витамини в оптимално усвоима форма, особено що се отнася до мастно разтворимите /А,Д,Е/.
Ранната пролет не е най-подходящият сезон за спазване на диети за отслабване или за започване на активна физическа активност, особено при лица, които не са се занимавали със спорт през цялата зима. Постепенно преминаване към хранене с по-ниска калорийност, богато на плодове и зеленчуци, 1-2 литра течности на ден и 30 минути ежедневно ходене с умерено темпо са основата на здравословно поведение, което може да започне да се изгражда през пролетта.
Прочетено: 6360 пъти