Проф. Михаил Неделчев: Бургас е любимият град, където имам битие

Михаил Неделчев е роден на 17 юли 1942 г. в София в семейство, което съчетава родови традиции от Велико Търново по кольофичевска и иванфичевска линия, от градовете Велес и Елена. Завършил е славянска филология и философия в Софийския университет "Св. Климент Охридски".

След неуспешен опит да направи аспирантура по теория на литературата, дълги години е светски литературовед и неинституционализиран литературен критик, работил около 15 години в отдел "Литературно наследство" на издателство "Български писател". Интересите му са в областта на българската литературна история, текстологията, литературния, политическия и културния персонализъм, геопоетиката и актуалния литературен живот.

В момента е ръководител на департамент "Нова българистика" в Нов български университет, председател на Сдружението на българските писатели, главен редактор на излизащото от 1994 г. списание "Демократически преглед" и председател на Управителния съвет на Дружеството за разпространение на знания "Гражданин". Носител на Националната награда за хуманитаристика "Христо Г. Данов" (2003), специалната награда на Салона на изкуствата в НДК (2003), бургаската литературна награда за цялостно творчество "Голям златен Пегас", специалната награда на "Аполония" (2004). Автор на много книги.

- Проф. Неделчев, на какво се дължи творческият ви интерес към Бургас?

- Много е важно за всеки човек да има един град, освен този, където живее, с който по някакъв начин да се олицетворява или който да обитава. За мен Бургас е моят втори град, където имам битие – не само, че имам два мандата като депутат в Народното събрание от Бургас. Тук имам приятели. В Париж съм ходил няколко пъти, но не смятам, че имам парижко битие.

Любимият град ти дава една множественост на битието. Но за да поддържаш тази утопия, трябва да четеш вестниците, книгите на този град, наистина да познаваш битието му, дори да събираш мидички от плажа – тези важни неща аз ги отнасям в своя софийски първи дом.

Имам и созополско битие. Но не го сливам с бургаското. За мен и Пловдив е много важен град. Тази утопия я култивирам от 35 години и държа да знам всеки път как изглежда моят град – плажът, морската градина, какво ново е построено в него…

Жалко, че този път централният бургаски плаж в най-южната си част беше много мръсен. На старите морски бани нещо се ремонтира, бутнати са излишните заведения, казиното е оживено – това много ме радва. Вече трети път се случва да говоря в казиното, което вече е Културен център – на фона на морето. Това е фантастично просто!

- А как ви се виждат хората, те променят ли се?

- Променят се. Чух някой управник да казва, че нямало незаменими хора. Никой не може да замени Христо Фотев, Николай Искъров, Георги Баев. Има незаменими и непрежалими хора. Когато се разхождах в морската градина и по плажа на Бургас, усещах едни меки, приятни форми на общуване между хората. Те или тичаха за здраве, или караха колело, или се разхождаха, водеха със себе си деца. Не видях озлобени лица. Наистина Бургас е най-добрият град за живеене. Няма агресия тук. Предпочитам го този град.

- Представихте в Бургас Борис Априлов, което беше много важно събитие за литературната общност на града, тъй като този писател тъне незаслужено в забрава. Така ли е?

- Направихме с колегите от Института по литература в София конференция за 90-годишнината на Борис Априлов и решихме, че задължително трябва и в Бургас да се проведе разговор, тъй като Борис Априлов е много важен за този град творец. Инициативата бе на писателя Любен Петков, който поддържа контакт с дъщерята на Априлов – художничката Джина, която живее в Израел. Включиха се и колеги от всички големи университети – от София, Пловдив, Велико Търново, Бургас – това беше първото цялостно обхващане на литературното наследство на Борис Априлов като белетрист, драматург и детски писател.

Моята тема беше за мариниста Борис Априлов – за това, че е най-силният и най-българският маринист. Най-силното му творчество е за морето. Спомням си и как неговият герой Лиско вижда за първи път морето като едно чудо. Припомних и една от най-силните му бургаски творби – как стои под палмата и чака едно момиче. Беше магнетично да говорим за това във възстановеното Морско казино до морето.

Когато се е изселил в Израел, Борис Априлов е писал до Христо Фотев и до Янаки Петров – тези писма са много важно документално наследство. Има и незавършени негови творби, ръкописи. Ще има още много теми от неговото творчество за изследване. Идеята е от конференцията да се направи сборник,  като се търси финансиране за това.

- Тази година е юбилейна за вас, какво подготвяте вие в личен план?

- Аз все още преживявам двете нови книги, които излязоха в началото на ноември. Те бяха представени във Варна, София, Бургас. Предстоят срещи във Варна, Велико Търново, Благоевград, Шумен.

Предстои ми много специална година, юбилейна - свързана с моята 80-годишнина. Тази година ще излязат три книги. Едната е издание на Нов български университет – „Как живее литературата”. Другата е юбилеен двутомник. Колегите ми организираха семинари на моите основни теоретико-исторически идеи. Тези семинари ще бъдат два пъти в месеца до юбилея през юли и след това докладите ще бъдат събрани в сборници.

Вече направихме важна конференция за Иван Цанев и аз най-после намерих формулата и написах съчинение за него. Предстоят конференции за автори, които са се изявили през 60-те години на миналия век - Николай Кънчев, Константин Павлов, Биньо Иванов, Иван Теофилов, Христо Фотев, Иван Динков, Екатерина Йосифова, Борис Христов – 8 конференции, които ще завършат с 8 сборника за тези автори.

Досега сме описали и сме издали сборници за годините 1907, 1910, 1925, 1956, 1968, 1989 г., които разглеждаме и от литературна, и от политическа, и от външнополитическа гледна точка. През април предстои поредната конференция за 1962 г. Предстои кръгла маса, която да осмисли целия проект – Годините на литературата.

Третата книга е поредица от изследванията ни върху социалистическия реализъм и литературния канон.

- С какво е била интересна, например, 1989 година от литературна гледна точка?

- Тогава започват да излизат двете самиздат списания „Власт” и „Мост”. Много писатели участват в опозиционни движения, а после навлязоха в политиката. Годината, в която литературата стана политика – така се казва моят текст.

- Това е цяла лаборатория за реставриране на литературната история и за създаване на младо поколение литературоведи. Но това като че ли не се случва в останалите университети в страната или поне не навсякъде. Как още се грижите за младите творци и какво мислите за техните първи изяви?

- Познавам колеги-преподаватели от Бургас, но нямам впечатление как се работи с младите творци от академичната общност тук. Аз съм ръководител на Литературната школа към Нов български университет. През април миналата година се състоя първата среща в Созопол, а тази година ще бъде втората подобна среща. Целта ни е да се реставрира християнският пласт в литературата. Ще направим и списание за литературна история.(

Мотивираме нашите студенти и те вече спечелиха литературни награди, направиха цял брой на „Литературен вестник”.

Непрекъснато участвам в анкети. Водех две предавания в Националното радио, където представях новите писатели, дебютирали след 1980-та година, а също и съвсем млади автори. Интересува ме и най-младата литература.

Много е важно, че една голяма част от авторите са комплексни творци – те са вече и преподаватели, и автори, и литературни критици. Ангел Игов, например, е белетрист, преводач, критик. Камелия Спасова и Мария Калинова са още докторантки, но са равни в списването на „Литературен вестник”. Дарин Тенев е друга млада надежда. В литературознанието бързо навлизат млади хора и е голямо удовлетворение да общуваш с такива автори.

- Каква е връзката с млади българи в чужбина, които искат да се развиват творчески?

- В някакъв смисъл ме плаши желанието да утвърждаваме с хвалебствия наши емигранти за сметка на тукашни автори, които са много по-изявени.

Много е трудна тази комуникация с нашите българи в чужбина. Преди три години направихме среща в българския център в Мадрид, който център е направен с пари на испанската държава - има закон в Испания, че ако в страната живеят над 50 000 човека от една националност, за да се адаптират, им се прави културен център. По този начин срещнахме хора с много литературни интереси. Но така е само в Испания. В Париж представихме новото издание на Яворов и отбелязахме 100 години от смъртта на Мина Тодорова. Дойдоха и от двете български училища, имаше интерес.

Но общото ми впечатление е, че държавата отново не се грижи за българската идентичност в чужбина. Трябва да се направи голям мегапроект, с който да се поддържа културното самосъзнание на българите.

http://factor-bs.com/news-22632.html