25 март - годишнина от рождението на Христо Фотев
24 Март 2012, Събота
Роден на 25.III.1934 г. в Истанбул. През 1940 г., когато ебил 6 - годишен, семейството му се заселва в Бургас, в Коджакафалийската махала - махалата на бежанците. Учи в училище "П. Берон" - Бургас, след което продължава във фабрично - заводско училище.Завършва го през 1951 г. в Сливен.
Кандидатства безуспешно в Художествената академия, след което осем месеца е моряк на риболовен кораб.
Следват войнишките години, за кратко е миньор в рудник Качулка (между Сливен и Ямбол).
През периода 1957 - 59 г. е художник в стенописното ателие на Дом "Украса"- гр.Ямбол. След това става редактор на многотиражката на мина "Черно море"- край Бургас.
Първата си стихосбирка "Баладично пътуване" издава през 1961 г. За нея получава II- ра награда за поезия. В следващата година (1962 г.) е приет за член на СБП.
През театрален сезон 1962 - 1963 г. заедно със Славчо Красински е драматург на театър "А. Будевска"- Бургас.
През 1965 г. получава Литературната награда на Бургас (Окр. съвет за култура) за книгата "Лирика", през 1967 г.- същата награда за "Сантиментални посвещения", а през 1969 г.- за книгата"Пристанище".
Творчески секретар на Дружеството на бургаските писатели за времето 1964 - 1990 г. Член на ред. колегия на бургаския алманах "Море" и негов главен редактор от 1990 г. до 1992 г. вкл.
През 1994 г., по покана на директора на бургаския театър В. Пасков, Хр. Фотев става отново негов драматург.
През 1994 г. поетът получава литературната награда “Златен Пегас”, а през 1995 г. е удостоен със званието “Почетен гражданин на гр. Бургас”.
Почива в София на 27 юли 2002 г.
Поезията на Христо Фотев е нежна и подчертано лирична, с дълбок етичен заряд. Присъща й е тихата тоналност, приглушената, но мелодична реч. Една от любимите му и плодотворни теми е морето,възприето не самоцелно - пейзажно, а като поетично – философска символика
На "Морска"...
На "Морска" пак под бившите дървета
изплащам тоя риск - да съм поет.
Как плачеш ти - жената на поета -
със стерео-сълзи в един без пет.
Прости ми ти - свирепа - нежно-мила
във тоя миг от грепфрут по-горчив
не искам... Не! Но пак със страшна сила
пропадам аз на някакъв мотив.
Секунда по- секунда все по-властно -
категоричен, песенен, жесток -
той ме изпълва целия с опасно
насилие - в прекрасния си скок.
Прочетено: 4778 пъти