новини
справочник
заведения
ОТВОРЕНО ПИСМО за Интернет трафика
19 Март 2012, Понеделник
До Г-н Росен Плевнелиев, Президент На Република България
Уважаеми г-н Президент,
На 15.03.2012 г. Народното събрание прие на второ четене нов Закон за хазарта. Безспорно, това е един модерен и необходим за нашата страна закон. Същевременно обаче, в него бе включена разпоредба, която налага да се извършва филтриране на Интернет трафика на българските потребители. Досега българската държава не е намесвала и не е налага забрани до информацията, до която гражданите могат да имат достъп. Филтрирането е една спорна технология, чието приложение може да има неблагоприятни последици за гражданското общество на по-късен етап.
Поради това, Ви призоваваме да упражните правото си на вето и да върнете закона за ново обсъждане в Народното събрание за преразглеждане на член 22, ал. 1, т. 14 и чл. 22, ал. 4. Това ще позволи да се обсъдят по-широко и да се осмислят по-задълбочено съществуващите алтернативи за ефективна борба с нелицензираните хазартни сайтове – алтернативи, които не ощетяват гражданските свободи и които не могат да бъдат технологично заобиколени.
Въвеждането на филтриране на Интернет трафика е изключително опасен прецедент. Вместо да осъществяват превенция и да преследват закононарушителите, собственици на нелицензирани сайтове за хазарт, компетентните органи ще ограничават достъпа на потребителите до сайтове. Само преди седмица международната организация „Репортери без граници” разпространи тревожен доклад за свободата в Интернет. Все повече страни са изкушени да цензурират и ограничават достъпа до съдържание и сайтове в мрежата. За съжаление, с новия Закон за хазарта филтрирането става факт и в България. Днес – за сайтове за хазарт. Утре – за сайтове с музика и филми с неуредени авторски права – както всъщност задължава Търговското споразумение за борба с фалшифицирането (ACTA). Световният опит показва, че апетитът на властта да контролира Интернет не намалява, а напротив – нараства. Вдругиден, контрольорите на „правилното” съдържание може да ограничат достъпа до Фейсбук и Туитър на нас и на членовете на нашите семейства. Интернет цензурата струва скъпо и е съмнително ефикасна. Доставчиците, принудени от държавата да изградят филтриращи системи, ще прехвърлят разходите си към своите клиенти, които ще заплащат по-скъп Интернет. Създава се допълнителна работа за администрацията и съда. Освен това, нека не забравяме, че съществуват лесни и ефикасни технически решения за заобикаляне на филтрите. Нужни ли са нови разходи на гърба на данъкоплатеца за нещо, което е фактически безполезно? Не е ли по-добре тези средства да се инвестират, за да се усили капацитета на правоохранителните органи да ограничават и контролират паричните потоци, генерирани именно от незаконния хазарт?
Уважаеми г-н Президент,
България е последна по свобода на словото в Европейския съюз. Молим Ви, да не допускайте страната да стане първа сред враговете на Интернет. Ние, гражданите на България и потребители на Интернет апелираме към Вашия ангажимент за съхраняване на демократичните ценности и за защита на гражданските свободи. Призоваваме Ви да наложите вето на горепосочените разпоредби от Закона за хазарта!
Мотивите ни за подобен призив са следните:
1. Няма акт на Европейския съюз, който да задължава България да въведе филтриране на Интернет трафика.
2. Разпоредбата противоречи на европейското законодателство, тъй като:
- нарушава зачитането на личния и семейния живот, съгласно чл. 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз;
- нарушава свободата на изразяване на мнение и свободата на информация, съгласно чл. 11, т. 1 и т. 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз;
- не отчита най-новата съдебна практика на Съда на Европейския съюз, който с Решение по Дело С-70/10, обявено на 24.11.2011 г., и с Решение по Дело С-360/10, обявено на 16.02.2012 г., определи като нарушение на общностното законодателство в сферата на основните човешки права, информационното общество, личните данни и интелектуалната собственост, въвеждането на филтриране на Интернет трафика, в това число и забраната за достъп до сайтове.
3. Съществуват доказани и работещи мерки, които позволяват ефективна борба с нелицензираните сайтове и с тяхната дейност. Това се осъществява именно чрез проследяване и контрол на входящите и изходящите парични потоци към тях. А този метод не може да бъде заобиколен чрез техническите умения на Интернет потребителите.
4. Чуждестранният опит показва, че филтрирането е неефективен метод. Той създава заетост на държавната администрация без да води до реални резултати. Представителите на българската държавна администрация вече заявиха, че ако е необходимо щата на техните служби ще бъде разширен, а техническото обезпечаване повишено, за да могат да изпълняват ново вменените им методи на работа.
5. Публикуването на списък с нелицензирани сайтове за хазарт би имало негативен ефект, тъй като би сигнализирало на обществеността, че тези чуждестранни сайтове имат по-благоприятни условия за залагане и игра, тъй като не работят съгласно българското законодателство. По този начин, държавата фактически би им направила своеобразна реклама, което ще доведе до стимулиране на Интернет потребителите да се насочат именно към тези чуждестранни сайтове.
6. Налагането на филтриране чрез съдебния акт – разпореждане, не може да гарантира пълноценна роля на съда в този процес и не може да гарантира ефективна защита на гражданските свободи.
Оставаме с надеждата, че ще подкрепите нашата гражданска позиция и ще дадете възможност да се обмисли и регламентира по-добре какви трябва да бъдат методите за борба с нелицензираните сайтове за хазарт.
16.03.2012 г., гр. София
С уважение,
Гражданска инициатива „Не на ACTA и контрола върху Интернет”
Интернет общество – България
Сдружение на независимите Интернет доставчици
На 15.03.2012 г. Народното събрание прие на второ четене нов Закон за хазарта. Безспорно, това е един модерен и необходим за нашата страна закон. Същевременно обаче, в него бе включена разпоредба, която налага да се извършва филтриране на Интернет трафика на българските потребители. Досега българската държава не е намесвала и не е налага забрани до информацията, до която гражданите могат да имат достъп. Филтрирането е една спорна технология, чието приложение може да има неблагоприятни последици за гражданското общество на по-късен етап.
Поради това, Ви призоваваме да упражните правото си на вето и да върнете закона за ново обсъждане в Народното събрание за преразглеждане на член 22, ал. 1, т. 14 и чл. 22, ал. 4. Това ще позволи да се обсъдят по-широко и да се осмислят по-задълбочено съществуващите алтернативи за ефективна борба с нелицензираните хазартни сайтове – алтернативи, които не ощетяват гражданските свободи и които не могат да бъдат технологично заобиколени.
Въвеждането на филтриране на Интернет трафика е изключително опасен прецедент. Вместо да осъществяват превенция и да преследват закононарушителите, собственици на нелицензирани сайтове за хазарт, компетентните органи ще ограничават достъпа на потребителите до сайтове. Само преди седмица международната организация „Репортери без граници” разпространи тревожен доклад за свободата в Интернет. Все повече страни са изкушени да цензурират и ограничават достъпа до съдържание и сайтове в мрежата. За съжаление, с новия Закон за хазарта филтрирането става факт и в България. Днес – за сайтове за хазарт. Утре – за сайтове с музика и филми с неуредени авторски права – както всъщност задължава Търговското споразумение за борба с фалшифицирането (ACTA). Световният опит показва, че апетитът на властта да контролира Интернет не намалява, а напротив – нараства. Вдругиден, контрольорите на „правилното” съдържание може да ограничат достъпа до Фейсбук и Туитър на нас и на членовете на нашите семейства. Интернет цензурата струва скъпо и е съмнително ефикасна. Доставчиците, принудени от държавата да изградят филтриращи системи, ще прехвърлят разходите си към своите клиенти, които ще заплащат по-скъп Интернет. Създава се допълнителна работа за администрацията и съда. Освен това, нека не забравяме, че съществуват лесни и ефикасни технически решения за заобикаляне на филтрите. Нужни ли са нови разходи на гърба на данъкоплатеца за нещо, което е фактически безполезно? Не е ли по-добре тези средства да се инвестират, за да се усили капацитета на правоохранителните органи да ограничават и контролират паричните потоци, генерирани именно от незаконния хазарт?
Уважаеми г-н Президент,
България е последна по свобода на словото в Европейския съюз. Молим Ви, да не допускайте страната да стане първа сред враговете на Интернет. Ние, гражданите на България и потребители на Интернет апелираме към Вашия ангажимент за съхраняване на демократичните ценности и за защита на гражданските свободи. Призоваваме Ви да наложите вето на горепосочените разпоредби от Закона за хазарта!
Мотивите ни за подобен призив са следните:
1. Няма акт на Европейския съюз, който да задължава България да въведе филтриране на Интернет трафика.
2. Разпоредбата противоречи на европейското законодателство, тъй като:
- нарушава зачитането на личния и семейния живот, съгласно чл. 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз;
- нарушава свободата на изразяване на мнение и свободата на информация, съгласно чл. 11, т. 1 и т. 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз;
- не отчита най-новата съдебна практика на Съда на Европейския съюз, който с Решение по Дело С-70/10, обявено на 24.11.2011 г., и с Решение по Дело С-360/10, обявено на 16.02.2012 г., определи като нарушение на общностното законодателство в сферата на основните човешки права, информационното общество, личните данни и интелектуалната собственост, въвеждането на филтриране на Интернет трафика, в това число и забраната за достъп до сайтове.
3. Съществуват доказани и работещи мерки, които позволяват ефективна борба с нелицензираните сайтове и с тяхната дейност. Това се осъществява именно чрез проследяване и контрол на входящите и изходящите парични потоци към тях. А този метод не може да бъде заобиколен чрез техническите умения на Интернет потребителите.
4. Чуждестранният опит показва, че филтрирането е неефективен метод. Той създава заетост на държавната администрация без да води до реални резултати. Представителите на българската държавна администрация вече заявиха, че ако е необходимо щата на техните служби ще бъде разширен, а техническото обезпечаване повишено, за да могат да изпълняват ново вменените им методи на работа.
5. Публикуването на списък с нелицензирани сайтове за хазарт би имало негативен ефект, тъй като би сигнализирало на обществеността, че тези чуждестранни сайтове имат по-благоприятни условия за залагане и игра, тъй като не работят съгласно българското законодателство. По този начин, държавата фактически би им направила своеобразна реклама, което ще доведе до стимулиране на Интернет потребителите да се насочат именно към тези чуждестранни сайтове.
6. Налагането на филтриране чрез съдебния акт – разпореждане, не може да гарантира пълноценна роля на съда в този процес и не може да гарантира ефективна защита на гражданските свободи.
Оставаме с надеждата, че ще подкрепите нашата гражданска позиция и ще дадете възможност да се обмисли и регламентира по-добре какви трябва да бъдат методите за борба с нелицензираните сайтове за хазарт.
16.03.2012 г., гр. София
С уважение,
Гражданска инициатива „Не на ACTA и контрола върху Интернет”
Интернет общество – България
Сдружение на независимите Интернет доставчици
Прочетено: 30464 пъти
Сподели в социалните мрежи
Брой коментари
0
Добави линк
