Реализацията днес - един скептичен и един позитивен поглед
16 Февруари 2012, Четвъртък
Автор: Анатолия Луканова, студент БСУ
Реализацията: блян, трудно постижим; илюзия, до която няма да достигнем или пък нещо абсолютно нормално и очаквано, нещо като отплата за усилията ни.
Дискутирам проблем, актуален днес, вчера и утре. Реализацията: блян, трудно постижим; илюзия, до която няма да достигнем или пък нещо абсолютно нормално и очаквано, нещо като отплата за усилията ни. Ще погледнем и двете гледни точки, появяващи се пред всеки човек, щом се замисли за реализация.
Скептично погледнато над темата, бихме разсъдили така:
- Днес е доста трудно да успееш да намериш своята правилна релизация, своята посока, наложена единственно от теб самият, днес е много трудно да си успешен, да направиш план на живота си и да го реализираш и в действителност. Та нали това е причината, поради която учим, за да вземем живота си в свои ръце? Учим, трудим се с една едничка цел, а именно да завършим и да заработим това, което сме учили години наред. Във България, а и не само, реализацията на младите хора е много трудно постижима. Пред нас младите се появават множество перипети, през които трябва да преминем. Местата са малко, изискванията големи. Започваш да учиш, надявайки се веднага, след като завършиш да намериш и подходящо работно място, а какво става? Търсиш, а от теб искат невъжможни неща, искат години стаж, искат и искат. В следващия момент си готов да се откажеш и си казваш „И защо беше всичко това?”. Отчаянието идва барзо и се захващташ с нещо, само за да не стоиш и чакаш късмета, късмета, който може и да не дойде. Скоро се говори за световно проучване, гласящо следните резултати: „В Света е необходимо да се създадат 650 милиона нови работни места, за да се подобри стандарта на живот за всички хора.” Е, това звучи доста обезкуражаващо.
Позитивната страна се представя така:
- Когато човек вярва и иска истински нещо, то ще се случи, ще стане в подходящия момент. Всички усилия и всеки положен с желание труд се възнаграждава. Упоритост и работа са правилната формула. Реализацията е постижима за всеки, които я иска и заслужава. Когато човек дава, ще получи. Експерти и професионалисти ще се тарсят винаги. Това е причина, достатъчна за да се стимулират младите и да искат да знаят и могат все повече. Младите, те са бадещето. Точно те ще се научат, за да могат след време да предадат знанията си на следващо поколение.
Двата аспекта са и единствените възможни. Тоест или вярваш или не. В коментара си изложих две ясни позиции, избора ще оставя на вас.
Скептично погледнато над темата, бихме разсъдили така:
- Днес е доста трудно да успееш да намериш своята правилна релизация, своята посока, наложена единственно от теб самият, днес е много трудно да си успешен, да направиш план на живота си и да го реализираш и в действителност. Та нали това е причината, поради която учим, за да вземем живота си в свои ръце? Учим, трудим се с една едничка цел, а именно да завършим и да заработим това, което сме учили години наред. Във България, а и не само, реализацията на младите хора е много трудно постижима. Пред нас младите се появават множество перипети, през които трябва да преминем. Местата са малко, изискванията големи. Започваш да учиш, надявайки се веднага, след като завършиш да намериш и подходящо работно място, а какво става? Търсиш, а от теб искат невъжможни неща, искат години стаж, искат и искат. В следващия момент си готов да се откажеш и си казваш „И защо беше всичко това?”. Отчаянието идва барзо и се захващташ с нещо, само за да не стоиш и чакаш късмета, късмета, който може и да не дойде. Скоро се говори за световно проучване, гласящо следните резултати: „В Света е необходимо да се създадат 650 милиона нови работни места, за да се подобри стандарта на живот за всички хора.” Е, това звучи доста обезкуражаващо.
Позитивната страна се представя така:
- Когато човек вярва и иска истински нещо, то ще се случи, ще стане в подходящия момент. Всички усилия и всеки положен с желание труд се възнаграждава. Упоритост и работа са правилната формула. Реализацията е постижима за всеки, които я иска и заслужава. Когато човек дава, ще получи. Експерти и професионалисти ще се тарсят винаги. Това е причина, достатъчна за да се стимулират младите и да искат да знаят и могат все повече. Младите, те са бадещето. Точно те ще се научат, за да могат след време да предадат знанията си на следващо поколение.
Двата аспекта са и единствените възможни. Тоест или вярваш или не. В коментара си изложих две ясни позиции, избора ще оставя на вас.
Прочетено: 9030 пъти