България - естествен избор за петролопроводи

Благодарение на географското си положение, България е естествен избор за всички бъдещи трасета за експорт на каспийски нефт към Балканите през Черно море. Досега, винаги когато е имал удобен случай, българският президент Георги Първанов е изтъквал това, както направи и по време на срещата си с азербайджанския си колега Илхам Алиев. Първанов акцентира главно върху тръбопроводите АМБО (Албания - Македония - България) и “Бургас - Александруполис” - два от проектите, приоритетни за България и другите балкански страни, заинтересувани транзита на нефт да минава през региона. Заявявайки, че “Европа е заинтересувана от азербайджанските нефт и газ”, Първанов определи България като “страна, през която тези суровини могат да бъдат доставяни и всички участващи страни имат интерес да работят в това направление”. Алиев отговори с думите, че подобно сътрудничество “може да бъде много полезно”. Същите теми бяха обсъдени и по време на посещението тази седмица в София на гръцкия президент Костис Стефанопулос. На 1 октомври, след среща между ръководителя на апарата на руското правителство Сергей Наришкин и българския министър на регионалното развитие и благоустройството Валентин Церовски, бе съобщено, че Русия, България и Гърция ще подпишат до месец споразумение по проекта “Бургас - Александруполис”. Трите страни имат равни дялове в проекта, най-голямото предимство, на който ще бъде това, че ще намали опасния спедиторски трафик през Босфора. Но, докато рискът от замърсяване на околната среда в резултат на нефтени разливи ще бъде намален, проблема няма да бъде премахнат напълно - трафикът на танкери все още ще продължава на запад от Александруполис през осеяното с острови Егейско море.
За разлика от това, предлаганото трасе АМБО разделя на две Балканите - то също започва от Бургас, но свършва във Вльора (Албания) и по този начин предпазва Егейско море от всякакви възможни разливи. Така то изглежда доста по-предпочитано от гледна точка на опазването на околната среда. Трудностите при установяването на този нефтопровод, който е дълго чакан, неговите поддръжници виждат в неразрешените проблеми в част от каспийските производители. Но дори петролопроводите, които бяха изградени в миналото, като противоречивия “Баку - Тбилиси - Джейхан”, който погълна 3.6 млрд. долара - може да бъдат забавени, заради политически и други протести.
Опасенията за околната среда около природния резерват “Боржоми” раздразниха ръководителите на проекта и забавиха изграждането на грузинския участък от нефтопровода. Тази седмица, в опит да бъдат успокоени грузинците, британската компания обяви допълнителни инвестиции в размер на 10 млн. долара, чрез които трябва да бъде гарантирана сигурността на тръбопровода. Като цяло, още две кредитни линии ще бъдат открити в началото на 2005 година за финансиране на очакваните 2.6 млрд. долара в заеми към международни финансови институции, които подкрепят проекта. Загриженост за околната среда забавиха също и работата по балканския тръбопровод при увеличаване, проекта за тръбопровод “Дружба - Адрия” означава да се обедини потока на петрола от Русия към Адриатика. Двата тръбопровода трябва да се срещнат в Унгария и представляват общо усилие на правителствата на Русия, Беларус, Украйна, Словакия, Унгария и Хърватия. Плановете, направени през декември 2002 година да бъде завършен тръбопровода една година по-късно изглежда са доста оптимистични. В Хърватия, гражданските протести относно възможно замърсяване на жизненоважния за страната адриатически бряг доведоха до създаването на изследване на влиянието върху околната среда. През юни докладът бе завършен и очаква одобрението на министерско ниво. Говорителят на хърватското Министерство на околната среда Ката Гойевич заяви в понеделник, че министерството трябва да формира комисия, която да проучи документа и, че “не е лесно да бъде установена независима комисия, тъй като Хърватия е относително малка страна и няма толкова много експерти а повечето от тези, които има вече са участвали при изготвянето на доклада”. Гойевич отхвърли всякакви срокове за осъществяването на цялостната работа. Този уморителен разговор за проучването на пони пътища за транзит идва във време, когато големите международни петролни компании търсят брегове за сондиране с голяма ценност. “Файнешъл таймс” цитира миналата седмица проучване на енергийния консултант Ууд Макензи, което “показва, че търговската стойност на нефта и природния газ, открит през миналите три години от десетте най-големи енергийни групи се движи под средствата, които те са изразходвали за експлоатацията на находищата”. Компаниите с “рекордни нива” са финансирани за проучване по целия свят, което може да гарантира ръста на производството само за около следващите пет години. Подобни лоши новини бяха обявени миналата седмица в България, когато британската, компания, която се занимава с проучване на газови находища “Мелроуз” обяви, че се отказва от работата си по дълбоко 1032 метра сондиране край Варна. Според български медии компанията не е обезсърчена и се надява да намери богато находище в други места в района чрез “разширяване на триизмерно сеизмично проучване, което в момента се прилага в района непосредствено на юг от Варна Запад, да покрие направлението Варна Изток за да направи директна връзка със структурата на Галата”, където може да бъде осъществено проучване. Първоначалните проучвания са оставили служители на компанията оптимистично настроени. Въпреки “неудовлетворението” от провала на Варна Запад, председателят на “Мелроуз” Робърт Адеър заяви: “Възхитени сме от първоначалните резултати от триизмерното проучване и продължаваме да планиране сондажи до втората половина на 2005 година”. В други балкански новини, свързани с петрола, от Гърция бе обявено, че “Хеленик петролиум” и правителството на Македония са се споразумели по нова схема за управление на съществуващия тръбопровод “Солун - Скопие”. Според македонския министър на икономиката Стефче Якимовски, нова съвместна компания ще осъществява операции от 1 ноември, като гърците ще запазят 80 процента от акциите в нея, а македонците - 20 процента. И докато не бе обявено решение във връзка с дългогодишните проверки на приватизацията на рафинерията ОКТА и настояването на гръцката страна за международен арбитраж, гръцката агенция АNA твърди, че “спирането на законовите действия може да позволят и на експерти и от двете страни да изработят компромисно решение”.