60 % от наркозависимите сносят вируса на спин

Според стистиката броят на наркозависимите у нас е над 300 000. Повече от 60% носят вируса на спин, Хепатит Б, Хепатит Ц сифилис и други. Това е вследствие на използването на едни и същи спринцовки от много хора.

Дрогата у нас е много разпространена. Някои казват, че дори понякога е по-лесно да си купиш наркотик отколкото да намериш хляб.  Тя е лесно достъпна, стига да знаеш кой да попиташ. Много млади хора в България често посягат към нея, по различни причини, кой от депресия, кой от чисто любопитство, други пък за да избягат от действителността.

Всеки може да стъпи встрани, всеки може да се почувства в един момент много малък и единствения изход който да вижда е дрогата. Но мисля, че това не е най-важното.

Питам се дали хората са запознати със дрогата, с нейните последствия и с това в какво се изразява тя. Достатъчно ли се говори в училищата, в домовете? Знаят ли родителите колко тънка е нишката между  тревата и хероина и колко бързо тази нишка може да се скъса и да доведе до ужасни последствия.В семейства с финансови и лични проблеми често се вижда как децата са тръгнали по грешния път. Те нямат желание да се прибират вкъщи и отново да слушат караници и затова най-лесният начин е този- дрогирването.  Родителите в стремежа си да осигурят прехраната на масата и да оцеляват малко позабравят за децата си. Забравят да питат къде отиват, с кой и кога ще се приберат, а и често не им се дават такива отговори. Но също така и  не забелязват в какво състояние се прибират те, не виждат празния поглед,сенките под очите,  свитите зеници. Дори не са и забелязали в последно време, колко много е отслабнало детето им и че част от дрехите му може би липсват. А в  това време то си взима от страхотния прах, всичко му е наред, няма проблеми, не усеща болка и всичко е розово. Мисли си, че не е зависим, че по всяко време може да се откаже, в началото взима на няколко дни веднъж, но постепенно става все повече..И така всичко върви нормално, докато един ден той вече започва да усеща, че нещо не е наред.Не иска обаче да го признае дори на себе си.  Не може да се спре. Иска още и още. И го получава разбира се. Много хора на драго сърце ще му покажат как да го направи и откъде да си набави нужните материали- като например игла, спринцовка. Но не съм сигурна дали ще му обяснят, че когато иска още повече трябва да спре. Това най-вероятно няма да го направят, а ако го сторят то това ще бъде за да не изгубят потенциален клиент. И в този момент може би най-сетне майката ще забележи и ще види, че има проблем. Ако очите могат да излъжат, то спуканите вени и белезите дори по краката няма да успеят. Отначало може би няма да повярват, дори детето им да си признае, те няма да приемат, че това се случва с точно тяхното дете. И тогава започва ада- както за детето, така и за родителите. Бащата ще каже- заключваме го,  майката- клиника.