Българските жрици на любовта – гурбетчии

В миналото българките насилвани да предлагат секс услуги са били много,  жертви на трафик на хора са били мнозина. Жалък и печален е факта, че към днешна дата почти всяко второ момиче предлагащо любов го прави, не защото някой го подтиква към това, а от собствено желание.

Статистиката е стряскаща, млади хубави жени заминават за Белгия и Холандия с амбицията да направят много пари за малък срок от време. С така наречените им „гаджета”  превърнали се в сутеньори или „мениджъри” считащи се за техни пазачи, които в крайна сметка мога да нарека мързеливи люде с болни мозъци, които на гърба на своята половинка печелят пари. А един ден току виж те се задомяват и създават семейство, което отново ме кара да потреперя от абсурдният им начин на живот и техните идеали. За някой пък е практика да подписват граждански брак със своята половинка, наричат се съпрузи и по този начин си пазят гърба в случай, че на „половинката” им и хрумне да замени сегашният пазач с друг, та реши да се оплаче от него на властите.

Според мен живота човек сам си го чертае, но не е ли това унизителен и грозен начин за забогатяване. Доста холандци смятат, че Сливен е столица на България, това се обяснява с факта, че повечето момичета по холандските витрини са сливналийки.

Аз лично познавам момиче, което от 2 години живее в Белгия и изкарва прехраната си по този начин. Да парите може да са много, но нравствеността и морала се изпаряват, като дим. Лесна или трудна професията момиче под наем е все по актуална за младите българки. Шокирана съм от факта, че предишните скромни и стеснителни до преди година момичета, се завръщат в родния град, променени и без много задръжки, карат луксозните си коли и се хвалят на приятели и познати, колко по – хубав е начинът им на живот сега и колко по – добре се чувстват сега. Никой,не се възмущава а напротив, младите се гордеят с тях, а родителите си мислят, че децата им работят нормална работа в чужбина, без дори да подозират реалността.

Така обикновените момичета, завършили в елитни гимназии, след 2 години гурбет в чужбина събират пари за вили и имоти, скъпи коли и току виж се превръщат в изискани дами от хай лайфа и стават собственици на фирми.

А ролята на нашата държава, къде е? Според мен би трябвало да влезе в сила закон, който да гласи, че професията може да бъде практикувана, поне след двайсет и третата годишнина, тъй като начинът на мислене на човек се променя с годините. По трезвата преценка и правилен избор според мен самата съвсем малко момичета, биха могли да направят, когато са на осемнайсет и биват вече пълнолетни, подлъгани от значението на парите и готови на всичко за тях.