ТАКСА СМЕТ - РЕКЕТ НА ОБЩИНИТЕ КЪМ МЕСТНИЯ БИЗНЕС
Автор: Стефан Кенов
В момента в малките общини, фирмите плащат основната част, въпреки че някои дори не изхвърлят битови отпадъци.
В последните години огромна част от приходите в общинските бюджети за извършване на услугата сметосъбиране и сметоизвозване, се набираше от такса битови отпадъци, събирана от юридическите лица. Масовата практика във всички общински съвети, продължава да бъде определяне на различни ставките за физически и юридически лица. Като в едната категория се поставят гражданите, които въпреки че са източник на основното количество битови отпадъци заплащат по-малки ставки, а в другата категория са бизнеса, който или няма или сам се грижи за отпадъците си, но се облага с по-голяма тежест. Още по-голям удар се стовари върху фирмите, от изменението на Закона за местните данъци и такси, и реално повишаване на основата върху която се определя такса битови отпадъци, по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка, което реално си е покачване на таксите.
Всеобщото мнение на общинските съветници изхожда не толкова от справедливото разпределение, а от обществени нагласи – „Бизнесът има пари, нека те да плащат повече”.
За сетен път, явната масова неподготвеност на общинските съветници взема връх, при решаването на един толкова важен въпрос не само за бизнеса, а и за целия икономически живот в едно община. При апокалиптичната картина, на фалиращи фирми, работодатели, които нямат възможност да изплатят трудовите възнаграждения с месеци и абсолютно неясното икономическо бъдеще, както на общините, така и на страната, държавата и общините, продължават да обременяват бизнеса, който е основният работодател и последния шанс, пред фалит на цялата държава.
Разликата между данък и такса.
Всеки студент сблъскал се с финансова и финансово-правна дисциплина знае основната разлика между данък и такса. Данъка е без еквивалентно плащане, срещу плащането на данъка не се дължи определена престация. Таксата е еквивалентно плащане, срещу заплащането на таксата се дължи извършването на определена услуга. Този принцип е бил водещ и за законодателя, при определянето на заплащането за извършването от общините услуги по сметопочистване и сметоизвозване, като такса. Чл. 7 от ЗМДТ гласи: Местните такси се определят въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата. Ни повече, ни по-малко. Години наред общинските съветници не можаха проумеят тази разлика. Продължава да се гледа на такса битови отпадъци, като на данък и да се облагат на общо основание всички, без оглед на това, кой какъв принос има в повишеното или намаленото количество на битовите отпадъци.
Какво се получава на практика:
Един семеен хотел в малък град, ползва един контейнер тип „бобър”, заедно с една детска градина. В близост до хотела сметопочистване, почти не се извършва, а се извършва от самия хотел. Сметоизвозването, се осъществява един път седмично. Юридическото лице заплаща, около 10`000 лв. такса битови отпадъци на година. Което означава, че еднократно събиране от този контейнер струва на фирмата около 192,00 лева, за курс от 2 километра при положение, че камиона събира за този курс десетки контейнера тип „бобър”.
В същото време има производства, които не отделят битови отпадъци, дори нямат предоставен контейнер, а заплащат такса битови отпадъци в размер на около 15 000 лева.
Сметосъбирането и сметоизвозването не може и не трябва да бъде заплащано солидарно, по критерии нямащи нищо общо с действителността.
Решения на проблема.
Ако продължим практиката, на солидарност, която е не само несправедлива, но и в известна степен незаконосъобразност, следва общинските съвет да уеднаквят пропорционалното облагане между физическите и юридическите лица. Това няма да е най – адекватното решение на проблема, но е поне по-реалистично от прилагане на пълна диференциация и въвеждане на сметосъбираща техника с измервателни уреди и претегляне на всеки съд, за събиране на битови отпадъци. Уеднаквяването на таксите за граждани и фирми, не би довело до социално напрежения и би било прието от гражданите. И най-голямото увеличение на гражданите, като се разпредели на всички, ще доведе до покачване със стотинки, но същевременно ще донесе сериозно намаление за бизнеса.
Като цяло, уеднаквяването на процентите, събирани върху данъчната основа не би променило цялостния финансов резултат, защото именно необходимите средства за извършване на услугата, са водещи при определяне на ставките.
Либерализация на режима.
При положение, че общините настояват, че предприетия от тях подход, е правилен, законо и целесъобразен. Даването на възможност всеки да избира дали да заплаща на общината извършването на една такава услуга или да избере друг изпълнител, при определени условия.
А ако наистина е толкова справедливо разпределението на тежестта, по покриване на разходите, по събирането и извозването на битовите отпадъци, не би се отразило негативно освобождаването от такса битови отпадъци, за търговци сключили директни договори със сметопочистващи и сметоизвозващи фирми.
Така в условията на пазарно икономическа среда, всеки ще може да се договаря с изпълнител и да достигне най-добрата цена за извършването на тази услуга.
Това решения е напълно адекватно, реалистично и е социално и икономически справедливо. Щом общините определят таксите си като справедливи, адекватни и еквивалентни на извършената услуга, юридическото лице, обект на облагането и ползващо услугата, не би застрашило финансовата ефективност при събирането на средствата за осъществяването на този вид дейности. Защото със същия обем на намаляване на приходите от такса смет, би се намалило и количеството битови отпадъци, които общините биха били длъжни да почистват и извозват.
Естествено всеки разумно мислещ човек не би стигнал до подобен извод, но това са изводи на база твърденията на администрациите, извършващи тази дейност.
Пълна диференциация на плащанията.
Заплащаш толкова голяма такса, колкото количество отпадък си изхвърлил. Пълната диференциация при заплащането на таксите за битови отпадъци, е най – справедливия, но и най-трудно осъществимия процес. В нашите условия и особено в големите градове е почти невъзможно, да се определи произхода на битовия отпадък, а и разделянето в отделни съдове за всяко домакинство е почти невъзможно. Изхвърлянето на един или на пет чувала битови отпадъци на седмица, в крайна сметка не ти носят някакви финансови загуби или позитиви при заплащане на услугата. Какъв е смисъла да се разделят отпадъци, като не се получава намаление на таксата за по малко изхвърлен общ битов отпадък.
Заплащаш толкова голяма такса, колкото количество отпадък си изхвърлил. Това е най-социалният подход, това е може би единствения механизъм, който ефективно да убеди гражданите, че разделното събиране на отпадъците си струва, и именно разделното събиране може да доведе до намаляването и то значително, на цялото количество битови отпадъци, изхвърляно от гражданите и от там на средствата необходими за събирането и извозването му.
Решението е адекватно, не е много реалистично, поне в близкото бъдеще, но е социално и политически приемливо и най-важното финансово и екологично най-ефективно, защото при него освен обществено отговорното поведение и мислене, при изхвърлянето на отпадъци, ще бъде налице и пряка икономическа заинтересованост от изхвърлянето на по-малко общи битови отпадъци и отделянето и предаването на отпадъците, годни за преработка и рециклирани.
Решение на проблема има. Описаните алтернативи, не са взаимно изключващи се, а са етапи на решаване на този проблем в обществото ни. Целите са ясни на всички: по-чист въздух, по-чиста вода, по-чиста природа. Но тези цели не трябва, да са за сметка на едни, а други да не поемат отговорност и съпричастност при решаване на проблема.
За решаването на проблема основните водещи принципи са: либералния - възможността на всеки да избира, как и на кого да заплаща и диференциацията - Всеки да заплаща това което потребява, като услуга. Всеки да носи своята социална и финансова отговорност.
Прочетено: 14886 пъти