Кръстовден

Църквата извършва поклонение пред Светия честен Кръст Господен
4 пъти през годината: на третата неделя от Великденския пост, наречена Кръстопоклонна; на Велики петък, преди Възкресение Христово; на 1 август и на 14 септември.
Кръстовден се въвежда в християнската календарна празничност във връзка със следните събития в историята на религията: чудодейното явяване на Светия кръст на император Константин Велики, намирането на Кръста на Голгота и връщането му от персийски плен.

Кръстовден (денят и нощта се кръстосват), което ще рече, че стават равни по времетраене. Често българите казват, че с Кръстовден настъпва есенният сезон. Времето застудява, водите на морето и реките изстиват. Както на Симеоновден, така и на Кръстовден, в някои български крайща се поставя началото на есенната оран и сеитба. Започва гроздоберът.
В отделни селища на Североизточна България на този ден се организират общоселски сборове, на които се колят курбани, устройват се тържествени трапези, придружени с песни и танци.