Борислав Цеков: управляващите носят основната отговорност

Водещ: Как коментирате вие случая с отнемането на лицензите на „Лукойл Нефтохим“, какви послания получихме в тази ситуация?
 
Борислав Цеков: Аз съм склонен да се съглася с оценката, която последният ваш слушател от анкетата направи – това е една политическа игра, в която най-малко печеливши ще бъдат потребителите. Защото остава това усещане за един добре съгласуван сценарий между правителството и „Лукойл“. Наистина имаме един лош монополист, по-точно една огромна компания, която има господстващо положение на пазара, която поддържа твърде високи за българския пазар цени, предизвикващи широко недоволство. Заедно с това имаме монополист, който няколко пъти вече демонстрира едно очевидно пренебрежение към държавата. Включително и тази история с невъзможността на тази колосална компания да намери няколко милиона лева, за да инсталира измервателни уреди, как било сложно, вместо да бъде направено както във всички останали по-малки компании. Помните доста острия тон, който Валентин Златев си позволи към българските власти преди време, когато ставаше дума за взаимоотношенията с министър Трайков. От друга страна, имаме едно правителство, което на практика не е сторило нищо съществено, за да постави този монополист на мястото му. Напротив, виждаме доста вътрешен разнобой или поне привиден в кабинета, вътрешният министър Цветанов открито защити монополиста. Това може да се проследи, включително и за по-опитните наблюдатели и анализатори по масираната реклама на „Лукойл“ в точно определени издания, които са пък доста близки до министър Цветанов и до МВР и в крайна сметка целият този театър, който наблюдаваме, няма да промени нищо. „Лукойл“, така както е предвидено, в крайна сметка ще си постави измерителните уреди на входа, на изхода, заедно с това цените на горивото ще си останат високи, напротив, даже тази акция на правителство ще бъде използвана като оправдание за високите цени. От друга страна, бих казал, има един добре преценен „пиар” ефект за правителството, за Бойко Борисов, в очите на една недотам информирана общественост ще изглеждат като борци за правда. Но в крайна сметка цените ще си останат високи и нищо няма да се промени.
 

Водещ: А как коментирате решението на съда, вие сте юрист, затова си позволявам да ви попитам, съдът намери доводи в полза на „Лукойл“, можеше ли и да не ги намери и смятате ли, че това е разнобой пък между правителството и съда?
 
Борислав Цеков: Не бих говорил за разнообой между правителството и съда, защото съдът няма право да бъде в единодействие с когото и да било, освен със закона. Мисля, че тук, доколкото съм запознат с определението, поне по моему то е напълно обосновано, по-скоро проблемът е в правителството, което недотам добре е изпипало своята акция и своя опит да наложи спазването на закона чрез подобна санкция. Това още един път потвърждава и факта, че става дума за един добре подреден сценарий и един политически пинг-понг между Бойко Борисов и „Лукойл“.
 
Водещ: Това ли характеризира посланията изобщо, да излезем извън конкретната ситуация, в случая „Лукойл“, посланията, които управляващите отправят към обществото?
 
Борислав Цеков: Ако мога с едно изречение да кажа моето впечатление от тези послания, това е един безогледен популизъм на фона на една все по-задълбочаваща се икономическа криза, която изхвърля все повече хора на пазара на труда и кара все повече фирми или да фалират, или драстично да стесняват дейността си. Този безогледен популизъм не води до нищо. Много е хубаво, че на всеки сто метра магистрала, когато започва, се правят пищни церемонии, ядат се погачи, режат се ленти, това е хубаво и трябва да се строят магистрали, но това е все едно да имаме един пъзел и някой да кажа, не, аз ще си подреждам само това кьоше, останалото не ме интересува. Горе-долу това е в момента държавата, всичко останало е оставено на самотек. Здравеопазването е превърнато в кошмар и за пациенти, и за лекари, в образованието реформите също са спрени, икономически имаме една агресия от страна на управляващите към много от общините, които не са свързани с партийни кметове на ГЕРБ, спират им се европроекти без основание, това означава пари, които не отиват при хората и при нуждите им. И на този фон управляващите си подреждат само едно парче от пъзела, което пак казвам е важно – да има магистрали и инфраструктура. Хубаво е, но това е една десета най-малкото от това, което трябва да прави едно компетентно, силно и работещо в интерес на гражданите правителство.
 
Водещ: Да, управляващите носят основната отговорност, редно е те да бъдат подложени на най-много критики, но да погледнем и към другата страна, от страна на останалите политически елити, които са в опозиция, смятате ли, че изтичат прозрачни и еднопосочни послания към обществото и че в диалога или в спора с управляващите са прозрачни, еднопосочни и коректни?
 
Борислав Цеков: Аз мисля, че има все повече белези, че по-големите опозиционни партии излизат като че ли от това стъписване, което имаше в началото на този управленски мандат. Това особено личи по много ясните, много изчистени опозиционни позиции, които взе например ДПС, което се заяви като много, бих казал, рязка алтернатива на ГЕРБ, поиска предсрочни избори, поиска незабавна промяна на модела на управление и т.н. От друга страна, БСП очевидно прави опити да мобилизира своите избиратели. Но все още не виждам достатъчно убедителни послания от тяхна страна. Всичко това отваря поне според мен достатъчно поле в центъра и дясно, защото вдясно имаме една Синя коалиция, която доста се разми в силната орбита на ГЕРБ, те ту подкрепят, ту не подкрепят правителството, ту гласуват за него, ту не гласуват. Очевидно се отваря доста широко пространство и хората, които никога не са гласували за ГЕРБ, мисля, че вече има достатъчно ясни социологически данни за отлив от доверието в ГЕРБ, ще търсят своята алтернатива и тя до голяма степен може да се появи като вот, като профил, ако щете, на предстоящите президентски избори. Кандидатурите, които на този етап са на терена много ясно демонстрират безсилието на управляващите, недотам организираната опозиция и наличието на силен центристки кандидат, който би могъл при определени обстоятелства не само да стигне до балотаж, а да бъде и първият на балотажа. Говоря за Меглена Кунева. Защото десният кандидат в лицето на Румен Христов като че ли единственото, с което на този етап може да бъде запомнен, е фактът на издигането му, там не се прави кампания, те не излъчват послания. От друга страна, пък левицата, въпреки силната си кандидатура все още не може да намери ясен отговор на въпроса защо на България е нужен трети мандат на ляв президент, имаме два мандата на ляв президент, какво ново ще се случи. И ако искаме да говорим още по-насочено към изборите, аз бих посочил и като същинския лакмус за общественото настроение в страната и местния вот, където съвсем не очаквам картината за управляващите да е толкова розова, колкото на тях им се иска. И фактът, че те доста всеядно търсят кметове от всякакви партии и разцветки, за да ги припознаят като свои, говори за разбиране при тях, че общините, които ще бъдат управлявани от партия ГЕРБ, вероятно ще намалеят съществено в сравнение с предходния вот.