Д-р Тотко Найденов: Идеята за Национален ден на спасението се смята за излишна от няколко поредни здравни министъра

Фрамар:  Ще се представите ли на читателите на Фрамар?
Родом от Ямбол, завършил медицина в Пловдив и журналистика в София, работил като лекар в Ямбол и с. Ръжена,  Казанлъшко, но влюбен в Родопите, защото това е най-здравословният район в страната и там живеят най-слънчевите  хора. Главен редактор на вестник"Български лекар", председател на Клуб "Родопско здраве", автор на над 30 книги. Това  е достатъчно, мисля.

Фрамар: Националният Ден на Спасението - ще ни разкажете ли нещо повече за този ден? Как ви дойде идеята да предложите  това да стане официална дата, в която да се почетат всички загинали по време на служебния си дълг, спасявайки  друг човешки живот?
На 15 август 1963 г. младият, едва 26-годишен лекар на великотърновското село Стрелец д-р Стефан Черкезов  (изпратен е там по разпределение, току-що дипломирал се, на 1 януари същата  година) се връща от служебна  командировка в Горна Оряховица. Едва излязъл от града, препълненият автобус се сблъсква с камион и избухва в  пламъци. От взривната вълна д-р Черкезов, който пътува буквално на стъпенката, е изхвърлен в канавката. Няма му  нищо, но без колебание се хвърля и влиза в автобуса, за да вади пламналите хора. Запалва му се косата - изгася я  с ръце и продължава към пламъците. Изважда 47 души! През това време идват линейките от Горна Оряховица и той  товари пострадалите с носилките и ги поставя вътре. Отказва да бъде извозен, помага до последния човек. Накрая  тръгва пеша към града. По пътя го пресреща линейка и го качва - изнемощял, едва дишащ. Найлоновата му риза се е  разтопила по тялото му, кожата му буквално виси на парцали. В болницата отпраща втурналите се към него лекари с  думите: "Колеги, оставете ме мене, аз ще умра. Гледайте другите хора!"
На другия ден, сутринта в 6,30 угасва в адски мъки, но без дори да простене. Над главата му ридае младата му  съпруга Лидия Черкезова, майка на 5-месечната им дъщеричка.

Именно заради този чутовен герой, вероятно най-големият герой на лекарското ни съсловие, създадох през 2005 г.  Националния Ден на Спасението. Той се отбелязва на датата на подвига му, по подобие на 2 юни - с 1-минутно  мълчание точно в 12 ч. пред вратите на лечебните заведения, придружено от сирените на линейките. По традиция  изпращаме писма до директорите на РЦЗ (днес РЗИ), заедно със здравния министър, с призив да изпълнят ритуала.
Централният ритуал по традиция се извършва пред Паметника на медицинските чинове, загинали във войните (пред  ВМА), със съдействието на ген. проф. Стоян Тонев.
Тази година, в навечерието на честването, на 14 август, по моя молба, великотърновският владика Григорий ще  отслужи Панихида за д-р Черкезов и останалите българи, загинали при спасяване.

Фрамар:  Ще разкажете ли някои от другите интересни случаи за лекари, спасили живот и жертвали своя в замяна? Има ли и  днес лекари като доктор Черкезов?
Над 120 са лекарите, които съм издирил поименно (упоменати са в моите "Книга за българските хирурзи" и "Кратка  история на медицината"). От тези хора 51 са хирурзи, а от тях 26 са от "Пирогов". Умират от внезапна смърт  (обширни инфаркти, инсулти или остри ритъмни нарушения) вследствие пренапрежение непосредствено след извършвани  тежки операции или напрегнати нощни дежурства. Издирил съм и 20-тина, заразени от своите пациенти и починали от  болестите им; други 15-тина, загинали при катастрофи с линейки и т. н.
Сигурно и днес ще се намерят лекари като Черкезов, зависи от обстоятелствата.

Фрамар:  Предложението за това да стане официална дата е лежало на бюрата на няколко здравни министъра, как си  обяснявате липсата на резултат?
Така България ще стане единствената страна в ЕС, а вероятно - и в света, която отбелязва своите сънародници, загинали при спасяването на човешки живот (полицаи, огнеборци, минни и водни спасители). Липсата на отговор се обяснява с това, че вероятно не намират идеята за патриотична или достатъчно издържана, или направо - за излишна в днешното  меркантилно време. Аз мисля, че на обществото ни му трябват морални стимули, но всички държавници и политици до  един говорят само за пари.
 
Фрамар: Забелязваме ли работата на лекарите - достатъчно уважаван ли е техния труд в България?
Медиите днес забелязват само грешките на лекарите. Търсят сензация и теле под всеки вол. Не че няма бездушни и  комерсиализирани лекари, но повечето са всеотдайни и почтени хора. Тази тема съм я засягал в десетки статии,  както го и в почти всичките си книги; с други думи - сигурен съм, че никой в България не е писал толкова много за  лекарския труд, колкото аз. И какво от това? Хората днес се интересуват от силиконки, чалгаджийки, плейметки,  рапъри и прочие същества с празен, нужен само на тях самите живот. Отгърнете вестниците: от всеки от тях ви  гледат Митьо Крика, Митьо Очите, Митьо Пищова, Ицо стоте манекенки, Златките и други подобни  нищо неправещи  хора. Миналата година организирах 90-годишнината на проф. Станко Киров, онкохирург, който оперира раково болни  всеки ден; не дойде нито една медия. Ако бяхме провели Мис "Мокра фланелка", нямаше да можем да се разминем от  камери.

Фрамар: Съвсем наскоро отразихме идеята на БЛС за налагане на тежки наказания за посегателство върху лекари. Как ви  се струва тази идея, не е ли странно, че вместо признателност за лекарите, говорим как да ги предпазим от  пациентите им...
Това е стара моя идея - в НК има един подобен член 131, ал. 2 - за наказание при посегателство и нанасяне на  телесни повреди на полицаи, прокурори, съдебни изпълнители и пр.; какво пречи там да се включи и категорията  "медицински специалисти по време на работа"? Но БЛС не за пръв път ми крадат идеи, да са живи и здрави. Така  навремето бившият председател Кехайов си присвои Деня на българския лекар (който съм създал през 1994 г.) и  Чилови дни (1998) и ги организираше, представяйки ги като свои идеи, без дори да ме покани. А всичко е  документирано в течението на вестник "Български лекар".

 
Фрамар: Как виждате бъдещето на българското здравеопазване след 10 години? Защо все по-малко стават имената за пример,  а все повече стават имената на лекарите, за които пациентите не са никак ласкави.
Виждам го съвсем провалено. Оформиха се 5 основни дефицита на българското здравеопазване: финанси, квалифицирани  кадри, профилактика (вкл. здравна просвета), човеколюбие и доверие. Това направи т. нар. "здравна реформа",  сътворена от шепа негодници, алчни за бързо забогатяване.
Отговорът на втория въпрос се съдържа в горните 3 изречения.

Фрамар:  Парадокс, все по-модерна техника, а все по-малко доволни пациенти..и една все по-болна нация. Как си го  обяснявате?
И хората са виновни за състоянието си. Не пазят здравето си: всеки втори българин пуши; пият много, не се движат,  затлъстели са, ядат нездравословно (пържено, мазно, обилно осолено, много хляб). И на всичкото отгоре - не се  обичат. Оформил съм 7-те здравни гряха: тютюнопушене, стресово поведение, нерационално хранене, затлъстяване,  обездвижване, злоупотреба с алкохол, употреба на наркотици. Защо се сърдят само на медицината?

 
Фрамар:  Какво ще пожелаете на читателите на Фрамар?
Да спазват принципите на Клуб "Родопско здраве", много са простички: "Любов, Движение, Радост!"

Автор на интервюто: Ивайло Тончев