ОПАСЕН СЪДЕБЕН ПРЕЦЕДЕНТ ПОКРАЙ КАНДИДАТУРАТА НА МЕГЛЕНА КУНЕВА
Автор: Коментар на Атанас Симеонов, доктор по право, преподавател в СУ Св. Кл. Охридски
Източник: сп. Правен свят
С решение от 26 юли ЦИК прие, че инициативните комитети за издигане на кандидати за президент ще се регистрират от 5 август. По този начин ЦИК даде предимство на партийните кандидати за президент, тъй като необосновано се скъси времето на инициативните комитети за набиране на подписи и за събиране на дарения.
Председателят на инициативния комитет за издигане на Меглена Кунева за кандидат за президент обжалва решението на ЦИК пред ВАС. Съдът обаче отхвърли жалбата и потвърди решението на ЦИК. Решението на ВАС бе постановено на 28 юли 2011 г. от състав на IV-то отделение с председател Светла Петкова и членове Сребрина Христова и Мариета Милева – докладчик (д. 9523/2011).
Самото решение на ЦИК не съдържа в себе си мотиви. ВАС прие, че това не било съществено нарушение, защото те се съдържали в Протокол от заседание на ЦИК от 25 юли 2011 г., където уж имало изказани мотиви от членове на ЦИК. Но в този протокол няма никакви мотиви по обжалваната точка. Единственото, което се казва по тази точка е, че един от членовете на ЦИК предлага (без всякакви мотиви) срокът да започне от 9 август. Няма обаче нито една дума защо началният срок се определя на 5 август. Би следвало все пак съдът да прочете доказателствата по делото…
Освен това, въпросният протокол от заседание на ЦИК не бе обявен никъде – не е публикуван на сайта на ЦИК, нито където и да е. Според обилната съдебна практика на ВАС това е съществено процесуално нарушение, защото се отнема възможността на адресатите на административния акт да се запознаят с мотивите, което е съществен елемент от правото им на защита (вж. Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г., ОСГК на ВС; Решение № 4708 от 08.04.2009 г. по адм. д. № 9240/2008 г. на ВАС.). Петчленен състав на ВАС казва: „мотивите имат двояко значение – с излагането им се довежда до знанието на страните съображенията на административния орган, с което се подпомагат страните при избора и изграждането на защитата им“ (р.2452/2002).
Но решението на ВАС страда от още по-сериозен порок. Началният момент за регистрацията на инициативните комитети за участие в изборите не е определен в Изборния кодекс. Според ВАС, ЦИК има компетентност да определи началния срок по своя преценка, защото, както изтъква ВАС, ЦИК е оправомощен да „определя условията и реда за провеждане на предизборната кампания„, съгласно чл. 26, ал.1, т.19 от Изборния кодекс. Но чл. 128 от същия кодекс разпорежда, че „Предизборната кампания се открива 30 дни преди изборния ден„! Това е 22 септември 2011 г. Излиза, че ВАС приема, че вече сме след 22 септември 2011 г.! Дали да не си променим датите на часовниците, за да зачетем решението на Върховния административен съд? Решението на ЦИК е от 25 юли и има незабавно действие. То предхожда откриването на предизборната кампания и е част от съвсем отделна уредба и отделна глава в закона.
Това решение на ВАС е опасно. То променя фундаментален принцип в административното право, че административният орган не може да създава ограничения, които не са предвидени в съответния закон. А Изборният кодекс не предвижда начален срок. Съдебната практика досега беше в пълно съответствие с този принцип. Напр. ВАС казва, че е незаконосъобразно когато дадена разпоредба на административен орган „дописва закона“ (р.8364/2009).
Нещо повече – Изборният кодекс предвижда изрично определени случаи, когато ЦИК може да определя срокове. Ако ЦИК имаше право да си определя всякакви срокове, то тогава защо би се наложило извън това законодателят да й дава изрични предписания в кои случаи може да определя срокове? Студентите обикновено учат как да правят тълкуване по аргумент на противното още в първи курс.
Но не, не са толкова необразовани върховните ни съдии. Другаде са причините.
Коментар на Атанас Симеонов, доктор по право, преподавател в СУ Св. Кл. Охридски за сп. Правен свят
Прочетено: 5466 пъти