новини
справочник
заведения
Св. преподобни Теодор Освещени. Имен ден има Теодор Седларски
Теодор Венков Седларски е най-високият
16 Май 2011, Понеделник
Днес имен ден има Теодор Седларски, син на Пепа Седларска и великомъченик, поставен в условия на облъчване от студенти.
Теодор, наричан още Освещен, защото единствен в целия манастир имал свещенически сан, бил един от любимите ученици на Пахомий Велики. От ранни години той горял от любов към Бога и четиринадесетгодишен дошъл в Тавена при преподобни Пахомий, желаейки да служи на Господа. Великият подвижник го приел, като видял в него истински призвание към монашески живот. И момъкът, укрепен от Божията благодат, с радост понасял всякакви трудове и всякакви лишения и от ден на ден преуспявал по пътя на светостта. По-късно – след смъртта на свети Пахомий – Теодор станал игумен на Тавена и другите му обители. Той умрял около 360 година.
А по-долу е рецензията на
Р Е Ц Е Н З И Я
на дисертационния труд на Теодор Венков Седларски
на тема: “Институции, транзакционни разходи и икономическо развитие: преходът в България”
шифър 05.02.01. “Политическа икономия” за получаване на образователна и научна степен “доктор”
рецензент: проф. дин Ивона Г. Якимова
катедра “Обща икономическа теория” –
Икономически университет – Варна
шифър 05.02.01. “Политическа икономия”
Практиката от последните две десетилетия в развитието на икономическото образование и наука у нас по категоричен начин открои отделни проблеми на пазарната икономика, които по-трудно се възприемат и прилагат от обществото в неговата обичайна икономическа практика, поради липсата на достатъчен пазарен опит и традиции и отсъствието на адекватна на проблемите развита пазарна среда. По същите съображения научната колегия или заобикаля подобна проблематика или й отдава спорадично и недостатъчно внимание. Така извън сериозния научен интерес на икономическата колегия останаха значими за теорията и практиката проблеми на пазарното развитие, свързани с икономическия подход към пазарните разходи, който съществено се различава от счетоводния и който се оказва изключително плодотворна основа за прилагането на ефективни политики на микро- и макро- равнище. Основни пазарни категории като алтернативни разходи, имплицитни разходи, невъзвратими разходи, транзакционни разходи дори се интерпретират неточно и непълно в съществуващата на български език учебна икономическа литература, а научното им изследване е далеч от потребностите на икономическата ни практика.
Подобна констатация е необходима за аргументацията на актуалността и значимостта на избрания от дисертанта проблем, още повече, че неговият научен избор се вписва във все по-открояващо се за катедрата, която го представя, научно поле на изследване. През последните години катедра “Икономика” към Стопанския факултет на СУ “Св. Кл. Охридски” организира няколко научни форуми и издаде редица публикации, посветени на транзакционния сектор и неговото измерване в българската икономика, с което показа траен научен интерес и ориентация към подобна проблематика. С избраната дисертационна тема Теодор Седларски остава верен на избраното от катедрата научно направление, но намира свое собствено научно поле за изява, а именно, “изследване на възможностите за измерване (количествена оценка) на зависимостите между напредъка на институционалната промяна, транзакционните разходи и икономическото развитие с оглед на системното осмисляне на опита от икономическата трансформация в страната като промяна на имуществените права, на правилата за стопанска дейност и качеството на държавното управление от перспективата на новата институционална икономика”(с 8). Подобно обвързване на две значими направления в новия институционализъм – това на системната трансформация и на транзакционните разходи с теориите на икономическото развитие показва добър научен нюх и сполучлива ориентация на докторанта към интересни и слабо разработени у нас научни проблеми.
Обща характеристика на дисертационния труд
Дисертацията е в обем от 215 стандартни печатни страници и включва литературен обзор от 88 източника на кирилица, 205 източника на латиница или общо 293 информационни източници. В структурно отношение проблемът е разработен в три глави, 23 параграфа, въведение и заключение, като първите две глави са теоретични, а третата е емпирична проверка на метода на Уолис и Норт за измерване на транзакционния сектор в България и връзката му с икономическия растеж. Много от използваните данни са представени систематизирано - таблично и графично – в работата има оформени 7 таблици и 13 графики. Отделно е посочен списък с използваните от автора съкращения.
Във въведението авторът сполучливо аргументира актуалността на изследвания проблем, научните цели и изследователски задачи, обекта и предмета на научното си изследване. Формулирана е и авторовата научна теза, че ”нарастването на транзакционния сектор (т.е. на съвкупните транзакционни разходи) може да бъде разглеждано като в контекста на прехода в България като индикатор за напредъка в налагането на нов пазарен ред (т.е. на институционалната реформа), но противно на първоначалната трактовка на Уолис и Норт, в общия случай не представлява фактор, ограничаващ икономическия растеж” (с 8).
Формулираната теза се аргументира чрез достигането на изводи, пряко свързани с реализирането на основната научна цел на изследването: “проверката на приложимостта и надежността на определени количествени определители на институционалното развитие за обяснение на процесите на преход от централно управлявано към пазарно стопанство в България” (с 7).
Като цяло докторантският труд е балансиран откъм теоретична и практически ориентирана част и отделните научни проблеми се изследват върху синтеза от идеите на новия институционализъм и ордолиберализма. Авторът познава отлично методиката и резултатите от извършените емпирични изследвания на други икономисти, (наши и чужди), което му позволява не само да използва и тества тяхната методика, но и да търси подходящи начини за нейното модифициране и усъвършенстване спрямо специфичните условия на нашата икономическа действителност.
В глава първа, “Институциите и транзакционните разходи като част от икономическия анализ” докторантът показва задълбочен и аналитичен подход за анализ на основните теоретични концепции институция и транзакционни разходи, като тук обстойно са показани и систематизирани приносите на най-значимите неоинституционалисти като Р. Коуз, О. Уйлямсън, Д. Норт, А. Алчиан, К. Ароу, Х. Демсец, Р. Рихтер, Е. Фуруботн и др. Седларски справедливо отбелязва, че техните идеи не оформят единна теоретична конструкция, а са на практика, “съвкупност от самостоятелни и затворени в себе си теоретични полета, сред които теорията на имуществените права, отношенията “принципал-агент”, теорията на тразакционните разходи, икономическата теория на правото и др. общото между които е разширяването на обхвата на неокласическата теория чрез отчитането на ролята на институционалните фактори.” (с 19) Специално внимание авторът отделя на икономическите ефекти от транзакционните разходи на микро- и на макро равнище, придвид логическата връзка на първа глава с останалите, а така също набляга и на общите характеристики и на различията на транзакционните с производствените разходи в рамките на единната производствена функция. (с 46).
Втора глава “Транзакционни разходи, институционална промяна и икономическо развитие” включва критичен обзор на подходите, обясняващи развитието на институциите в периоди на системна трансформация. Тук се добавят концепциите и идеите на други автори (включително и български), като последователно са изследвани спецификите в промяната на главните елементи на институционалната промяна – имущуствените права и собствеността, неформалните норми и правила, институциите на държавата, социалните, културните и останалите неикономически фактори, влияещи върху икономическото развитие.
Третата, последна глава “Емпирика на транзакционните разходи и институционалната промяна в периода на преход” е посветена на тестването на институционалните хипотези на макроравнище. Излага се оригиналната концепция за измерването на транзакционния сектор на Уолис и Норт, лансирана в средата на 80-те години на 20 век, заедно с резултатите от нейното прилагане в условията на българската икономика. Авторът счита, че спецификата на икономическата среда у нас, налага известно модифициране (подобряване) на модела чрез включването в институционалната схема на достиженията на други обществени науки – неформалните норми и нагласи, идеологическите представи на населението, социално-културните характеристики на нацията. Те трудно могат да бъдат квантифицирани в метода на Уолис и Норт, но са отчетени и отразени чрез подходящи статистически индикатори, разработени за различни цели. За отчитане на напредъка в институционалната промяна е използван индексът за качеството на държавното управление на Световната банка. Авторът използва помощен регресионен анализ в опит за допълнително осветляване на връзката между размера на транзакционния сектор и степента на институционалното развитие в страната. На основата на данните и изводите от предходния анализ са разкрити причините за институционалните затруднения, с които се сблъскват реформите у нас през целия период на пазарен преход.
В края на дисертационния труд авторът обективно взема под внимание някои от основните критики към метода, като в частност е преразгледана и хипотезата за зависимост на икономическия растеж от равнището на съвкупните транзакционни разходи. Изтъква се възможното несъответствие на модела при определени икономически условия, като критичните бележки на автора не променят общото му мнение за перспективността на новоинституционалния подход за разкриването на най-значимите фактори за икономическото развитие и растеж в условията на българския преход.
Аналитична оценка – по-важни научни приноси и достижения
В представения за рецензиране научен труд са налице достатъчно убедителни доказателства за научни постижения на първо място, в образователната страна на подготовката на докторанта за получаване на научната степен “доктор по икономика”. Ясно и категорично са формулирани целите, задачите, тезата и подтезите на научното изследване, които са последователно и логично аргументирани на основата на отлично познаване на класическите и най-новите научни постижения в изследваната научна област. Теодор Седларски е проучил сериозно и задълбочено изключително богата научна литература (близо 300 източници) на български, английски и немски език, което му е позволило да навлезе в теоретичните и практическите детайли на изследваните проблеми и да даде своя оценка и позиция. Прави впечатление, че докторантът познава не само чуждите и утвърдени автори (тенденция, която се наблюдава напоследък сред младите колеги от научната гилдия), но внимателно е проучил и показал в работата си научните достижения и идеи на българската икономическа мисъл по изследваните въпроси, колкото оскъдни и скромни да са те.
Познаването на теоретичните основи на изследването е критически осмислено от автора. Той добре откроява някои съществени недостатъци на подхода и неговата ограничена приложимост при определени условия. Тази критичност го мотивира за предизвикателството да търси подобрения и модифицира възприетия модел, включвайки в него и нови фактори (детерминанти), които отразяват в по-голяма степен спецификата на институционалната промяна при преходното пазарно развитие.
От чисто научна гледна точка основният научен принос на дисертанта се състои в това, че извършва самостоятелно научно изследване чрез тестване валидността на модела на Уолис и Норт в специфичната практика на българската икономика. Този метод трансформира транзакционните разходи от микро- в макро-икономически индикатор, отразяващ обема на съвкупните разходи, осъществявани в едно стопанство за осигуряване преимуществата от разделението на труда и специализацията и е един от най-слабо развитите звена в теорията на транзакционните разходи. Седларски не само добре познава метода – неговите силни и слаби страни, но е добре запознат и с най-новите негови потвърждения в работите на Де Сото (1987), Егертсон (1990), Александра и Лий Бенам (1998), Дойлъри/Леонг (1998), Гертмън (1998), Айсрих (2001), Дейвис (2005), Чобанов/Егберт (2007) и Прайър (2008). Като член на научен катедрен колектив, изследващ транзакционния сектор в българската икономика, авторът предлага практически подход за по-надежно обхващане на операциите на микро ниво чрез незначително изменение в задължителната форма за изготвяне на длъжностните характеристики на служителите. Освен информация за възнагражденията на отделните длъжности предлаганият подход изисква информация за извършените операции и времето, изразходвано за тях, както и общото работна време за длъжността. Научно коректно Седларски отграничава своя принос при цитирането на получените резултати от проведеното научно изследване в “новоинституционалната интерпретация на установените стойности на транзакционения сектор в българската икономика” (с 149). В представените общо 7 научни публикации по темата Седларски е самостоятелен автор на 5 от тях и само две са колективни, като разделителните протоколи показват равностойно авторово участие.
От формулираните пет научни и приложни приноси от автора без колебание и резерви могат да се приемат втори, трети и четвърти. Формулирането на първия - аналитичен преглед на литературата в областта на който и да било научен проблем не е принос, а задължително условие за евентуалното достигане на такъв. По-солидни аргументи изисква петият принос, особено в частта за разглеждането на транзакционния сектор като неограничител на икономическия растеж.
Посочените приноси могат да се определят като плодотворни научни идеи, които показват умението на автора да открои нерешени и слабо застъпени от икономическата практика проблеми. В процеса на изследването са показани безспорни възможности за систематично обобщение на класическите и най-съвременните теоретични аспекти на проблема, емпирична проверка на съществуващите в теорията подходи и модели, както и тяхното критично осмисляне и модифициране.
Критични бележки и пропуски
Безспорните постижения на автора, посочени по-горе в изложението се съпътстват от определени пропуски и недостатъци, осмислянето и евентуалното отстраняване при бъдещи разработки на които, биха съществено подобрили крайния облик и качеството на дисертационня труд.
Прави впечатление фрагментираната структура на труда – много често отделните подпараграфи са една - две страници, което накъсва логиката и създава впечатление за указателност и справочност на информацията. Добре би било отделните глави да имат няколко параграфа, но не и по пет-шест подпараграфа. Трите глави имат общо 23 параграфа и 13 подпараграфа, като само въведението има седем отделни параграфа.
Между отделните глави особено и между параграфите не винаги е намерена подходящата връзка, като кратките обобщения и изводи в края на главите могат да се разширят и логически обвържат по подходящ начин теоретичните с практическите страни на изследването. Краят на главата или параграфа би следвало да обобщи развитото до момента и да направи връзката със следващата глава или параграф.
Поради изключително богатата информационна база изложението в първа и втора глава е малко размито и описателно и дори внимателният прочит трудно систематизира идеите на авторите и особено различията в резултатите, постигнати в отделните изследвания по страни.
Независимо, че авторът умело и много плодотворно използва информацията “под линия”, на редица места изложението над линия следва логиката на използвания автор, “размивайки” собствената авторова логика.
Най-важната бележка, според мен, касае емпиричното изследване на транзакционния сектор в българската икономика. От текста се разбира, че авторът е част от колектив, който е свързан с подобен научен проект, но струва ми се научно коректно, още в увода (в ограниченията на изследването) да се посочи, че резултатите в дисертацията са изведени от този проект, като се уточни каква е ролята на автора, тъй като се вижда (от цитираната литература), че той се включва на по-късен етап. Нужно е изрично открояване на авторовия принос, тъй като става въпрос за защита на десертационен труд, а не просто научна публикация. Авторът посочва индивидуалния си принос едва на 149 страница, но ако това е само теоретичната интерпретация на получените изследвания, то емпиричната проверка на метода като научна задача на изследването отпада.
Последната ми бележка се отнася по-скоро до необходими размишления на автора по следния проблем – каква част от транзакционните разходи на българската икономика са свързани с процеса на системната институционалната промяна и с времевите различия на преструктуриране на отделните институции (формални и неформални) и каква част от тях са функция на пазарния напредък в икономическото развитие. Това се налага и от обстоятелството, че макар и на по-ниско равнище, тези разходи са близки до равнището им в развитите пазарни икономика, а различията в пазарното развитие са повече от очевидни. Този въпрос е ключов от гл.т. на адаптирането на съществуващите методики за измерването на ТР към нашата икономическа действителност. Подобен въпрос би могъл да възникне на публичната защита и авторът следва да има подходящ отговор.
Представеният по дисертационния труд реферат е изготвен съгласно старндартните изисквания и неговото съдържание отразява най-важните идеи и приноси на автора, залегнали в дисертационния труд.
Заключение
Рецензираният дисертационен труд на Теодор Седларски е актуално, слабо разработено в нашата икономическа литература изследване с изключително важно теоретично и практическо значение. Докторантът безспорно познава много добре както теоретичната, така и емпиричната страна на предмета на дисертацията и има нужната ерудираност и интелектуален потенциал да го анализира и интерпретира по един сполучлив и оригинален начин. Дисертационният труд отговаря на всички изисквания на нормативните актове по отношение на степента, за която докторантът кандидатства. Подобна констатация ми дава пълното основание и убеденост да предложа на почитаемите членове на СНС по икономическа теория, национално и световно стопанство при ВАК да присъди на Теодор Венков Седларски образователната и научна степен “доктор по икономика”, заслужена от него по достойнство.
гр. Варна Рецензент:
20. 09. 2 009 година (проф. дин Ивона Якимова)
А по-долу е рецензията на
Р Е Ц Е Н З И Я
на дисертационния труд на Теодор Венков Седларски
на тема: “Институции, транзакционни разходи и икономическо развитие: преходът в България”
шифър 05.02.01. “Политическа икономия” за получаване на образователна и научна степен “доктор”
рецензент: проф. дин Ивона Г. Якимова
катедра “Обща икономическа теория” –
Икономически университет – Варна
шифър 05.02.01. “Политическа икономия”
Практиката от последните две десетилетия в развитието на икономическото образование и наука у нас по категоричен начин открои отделни проблеми на пазарната икономика, които по-трудно се възприемат и прилагат от обществото в неговата обичайна икономическа практика, поради липсата на достатъчен пазарен опит и традиции и отсъствието на адекватна на проблемите развита пазарна среда. По същите съображения научната колегия или заобикаля подобна проблематика или й отдава спорадично и недостатъчно внимание. Така извън сериозния научен интерес на икономическата колегия останаха значими за теорията и практиката проблеми на пазарното развитие, свързани с икономическия подход към пазарните разходи, който съществено се различава от счетоводния и който се оказва изключително плодотворна основа за прилагането на ефективни политики на микро- и макро- равнище. Основни пазарни категории като алтернативни разходи, имплицитни разходи, невъзвратими разходи, транзакционни разходи дори се интерпретират неточно и непълно в съществуващата на български език учебна икономическа литература, а научното им изследване е далеч от потребностите на икономическата ни практика.
Подобна констатация е необходима за аргументацията на актуалността и значимостта на избрания от дисертанта проблем, още повече, че неговият научен избор се вписва във все по-открояващо се за катедрата, която го представя, научно поле на изследване. През последните години катедра “Икономика” към Стопанския факултет на СУ “Св. Кл. Охридски” организира няколко научни форуми и издаде редица публикации, посветени на транзакционния сектор и неговото измерване в българската икономика, с което показа траен научен интерес и ориентация към подобна проблематика. С избраната дисертационна тема Теодор Седларски остава верен на избраното от катедрата научно направление, но намира свое собствено научно поле за изява, а именно, “изследване на възможностите за измерване (количествена оценка) на зависимостите между напредъка на институционалната промяна, транзакционните разходи и икономическото развитие с оглед на системното осмисляне на опита от икономическата трансформация в страната като промяна на имуществените права, на правилата за стопанска дейност и качеството на държавното управление от перспективата на новата институционална икономика”(с 8). Подобно обвързване на две значими направления в новия институционализъм – това на системната трансформация и на транзакционните разходи с теориите на икономическото развитие показва добър научен нюх и сполучлива ориентация на докторанта към интересни и слабо разработени у нас научни проблеми.
Обща характеристика на дисертационния труд
Дисертацията е в обем от 215 стандартни печатни страници и включва литературен обзор от 88 източника на кирилица, 205 източника на латиница или общо 293 информационни източници. В структурно отношение проблемът е разработен в три глави, 23 параграфа, въведение и заключение, като първите две глави са теоретични, а третата е емпирична проверка на метода на Уолис и Норт за измерване на транзакционния сектор в България и връзката му с икономическия растеж. Много от използваните данни са представени систематизирано - таблично и графично – в работата има оформени 7 таблици и 13 графики. Отделно е посочен списък с използваните от автора съкращения.
Във въведението авторът сполучливо аргументира актуалността на изследвания проблем, научните цели и изследователски задачи, обекта и предмета на научното си изследване. Формулирана е и авторовата научна теза, че ”нарастването на транзакционния сектор (т.е. на съвкупните транзакционни разходи) може да бъде разглеждано като в контекста на прехода в България като индикатор за напредъка в налагането на нов пазарен ред (т.е. на институционалната реформа), но противно на първоначалната трактовка на Уолис и Норт, в общия случай не представлява фактор, ограничаващ икономическия растеж” (с 8).
Формулираната теза се аргументира чрез достигането на изводи, пряко свързани с реализирането на основната научна цел на изследването: “проверката на приложимостта и надежността на определени количествени определители на институционалното развитие за обяснение на процесите на преход от централно управлявано към пазарно стопанство в България” (с 7).
Като цяло докторантският труд е балансиран откъм теоретична и практически ориентирана част и отделните научни проблеми се изследват върху синтеза от идеите на новия институционализъм и ордолиберализма. Авторът познава отлично методиката и резултатите от извършените емпирични изследвания на други икономисти, (наши и чужди), което му позволява не само да използва и тества тяхната методика, но и да търси подходящи начини за нейното модифициране и усъвършенстване спрямо специфичните условия на нашата икономическа действителност.
В глава първа, “Институциите и транзакционните разходи като част от икономическия анализ” докторантът показва задълбочен и аналитичен подход за анализ на основните теоретични концепции институция и транзакционни разходи, като тук обстойно са показани и систематизирани приносите на най-значимите неоинституционалисти като Р. Коуз, О. Уйлямсън, Д. Норт, А. Алчиан, К. Ароу, Х. Демсец, Р. Рихтер, Е. Фуруботн и др. Седларски справедливо отбелязва, че техните идеи не оформят единна теоретична конструкция, а са на практика, “съвкупност от самостоятелни и затворени в себе си теоретични полета, сред които теорията на имуществените права, отношенията “принципал-агент”, теорията на тразакционните разходи, икономическата теория на правото и др. общото между които е разширяването на обхвата на неокласическата теория чрез отчитането на ролята на институционалните фактори.” (с 19) Специално внимание авторът отделя на икономическите ефекти от транзакционните разходи на микро- и на макро равнище, придвид логическата връзка на първа глава с останалите, а така също набляга и на общите характеристики и на различията на транзакционните с производствените разходи в рамките на единната производствена функция. (с 46).
Втора глава “Транзакционни разходи, институционална промяна и икономическо развитие” включва критичен обзор на подходите, обясняващи развитието на институциите в периоди на системна трансформация. Тук се добавят концепциите и идеите на други автори (включително и български), като последователно са изследвани спецификите в промяната на главните елементи на институционалната промяна – имущуствените права и собствеността, неформалните норми и правила, институциите на държавата, социалните, културните и останалите неикономически фактори, влияещи върху икономическото развитие.
Третата, последна глава “Емпирика на транзакционните разходи и институционалната промяна в периода на преход” е посветена на тестването на институционалните хипотези на макроравнище. Излага се оригиналната концепция за измерването на транзакционния сектор на Уолис и Норт, лансирана в средата на 80-те години на 20 век, заедно с резултатите от нейното прилагане в условията на българската икономика. Авторът счита, че спецификата на икономическата среда у нас, налага известно модифициране (подобряване) на модела чрез включването в институционалната схема на достиженията на други обществени науки – неформалните норми и нагласи, идеологическите представи на населението, социално-културните характеристики на нацията. Те трудно могат да бъдат квантифицирани в метода на Уолис и Норт, но са отчетени и отразени чрез подходящи статистически индикатори, разработени за различни цели. За отчитане на напредъка в институционалната промяна е използван индексът за качеството на държавното управление на Световната банка. Авторът използва помощен регресионен анализ в опит за допълнително осветляване на връзката между размера на транзакционния сектор и степента на институционалното развитие в страната. На основата на данните и изводите от предходния анализ са разкрити причините за институционалните затруднения, с които се сблъскват реформите у нас през целия период на пазарен преход.
В края на дисертационния труд авторът обективно взема под внимание някои от основните критики към метода, като в частност е преразгледана и хипотезата за зависимост на икономическия растеж от равнището на съвкупните транзакционни разходи. Изтъква се възможното несъответствие на модела при определени икономически условия, като критичните бележки на автора не променят общото му мнение за перспективността на новоинституционалния подход за разкриването на най-значимите фактори за икономическото развитие и растеж в условията на българския преход.
Аналитична оценка – по-важни научни приноси и достижения
В представения за рецензиране научен труд са налице достатъчно убедителни доказателства за научни постижения на първо място, в образователната страна на подготовката на докторанта за получаване на научната степен “доктор по икономика”. Ясно и категорично са формулирани целите, задачите, тезата и подтезите на научното изследване, които са последователно и логично аргументирани на основата на отлично познаване на класическите и най-новите научни постижения в изследваната научна област. Теодор Седларски е проучил сериозно и задълбочено изключително богата научна литература (близо 300 източници) на български, английски и немски език, което му е позволило да навлезе в теоретичните и практическите детайли на изследваните проблеми и да даде своя оценка и позиция. Прави впечатление, че докторантът познава не само чуждите и утвърдени автори (тенденция, която се наблюдава напоследък сред младите колеги от научната гилдия), но внимателно е проучил и показал в работата си научните достижения и идеи на българската икономическа мисъл по изследваните въпроси, колкото оскъдни и скромни да са те.
Познаването на теоретичните основи на изследването е критически осмислено от автора. Той добре откроява някои съществени недостатъци на подхода и неговата ограничена приложимост при определени условия. Тази критичност го мотивира за предизвикателството да търси подобрения и модифицира възприетия модел, включвайки в него и нови фактори (детерминанти), които отразяват в по-голяма степен спецификата на институционалната промяна при преходното пазарно развитие.
От чисто научна гледна точка основният научен принос на дисертанта се състои в това, че извършва самостоятелно научно изследване чрез тестване валидността на модела на Уолис и Норт в специфичната практика на българската икономика. Този метод трансформира транзакционните разходи от микро- в макро-икономически индикатор, отразяващ обема на съвкупните разходи, осъществявани в едно стопанство за осигуряване преимуществата от разделението на труда и специализацията и е един от най-слабо развитите звена в теорията на транзакционните разходи. Седларски не само добре познава метода – неговите силни и слаби страни, но е добре запознат и с най-новите негови потвърждения в работите на Де Сото (1987), Егертсон (1990), Александра и Лий Бенам (1998), Дойлъри/Леонг (1998), Гертмън (1998), Айсрих (2001), Дейвис (2005), Чобанов/Егберт (2007) и Прайър (2008). Като член на научен катедрен колектив, изследващ транзакционния сектор в българската икономика, авторът предлага практически подход за по-надежно обхващане на операциите на микро ниво чрез незначително изменение в задължителната форма за изготвяне на длъжностните характеристики на служителите. Освен информация за възнагражденията на отделните длъжности предлаганият подход изисква информация за извършените операции и времето, изразходвано за тях, както и общото работна време за длъжността. Научно коректно Седларски отграничава своя принос при цитирането на получените резултати от проведеното научно изследване в “новоинституционалната интерпретация на установените стойности на транзакционения сектор в българската икономика” (с 149). В представените общо 7 научни публикации по темата Седларски е самостоятелен автор на 5 от тях и само две са колективни, като разделителните протоколи показват равностойно авторово участие.
От формулираните пет научни и приложни приноси от автора без колебание и резерви могат да се приемат втори, трети и четвърти. Формулирането на първия - аналитичен преглед на литературата в областта на който и да било научен проблем не е принос, а задължително условие за евентуалното достигане на такъв. По-солидни аргументи изисква петият принос, особено в частта за разглеждането на транзакционния сектор като неограничител на икономическия растеж.
Посочените приноси могат да се определят като плодотворни научни идеи, които показват умението на автора да открои нерешени и слабо застъпени от икономическата практика проблеми. В процеса на изследването са показани безспорни възможности за систематично обобщение на класическите и най-съвременните теоретични аспекти на проблема, емпирична проверка на съществуващите в теорията подходи и модели, както и тяхното критично осмисляне и модифициране.
Критични бележки и пропуски
Безспорните постижения на автора, посочени по-горе в изложението се съпътстват от определени пропуски и недостатъци, осмислянето и евентуалното отстраняване при бъдещи разработки на които, биха съществено подобрили крайния облик и качеството на дисертационня труд.
Прави впечатление фрагментираната структура на труда – много често отделните подпараграфи са една - две страници, което накъсва логиката и създава впечатление за указателност и справочност на информацията. Добре би било отделните глави да имат няколко параграфа, но не и по пет-шест подпараграфа. Трите глави имат общо 23 параграфа и 13 подпараграфа, като само въведението има седем отделни параграфа.
Между отделните глави особено и между параграфите не винаги е намерена подходящата връзка, като кратките обобщения и изводи в края на главите могат да се разширят и логически обвържат по подходящ начин теоретичните с практическите страни на изследването. Краят на главата или параграфа би следвало да обобщи развитото до момента и да направи връзката със следващата глава или параграф.
Поради изключително богатата информационна база изложението в първа и втора глава е малко размито и описателно и дори внимателният прочит трудно систематизира идеите на авторите и особено различията в резултатите, постигнати в отделните изследвания по страни.
Независимо, че авторът умело и много плодотворно използва информацията “под линия”, на редица места изложението над линия следва логиката на използвания автор, “размивайки” собствената авторова логика.
Най-важната бележка, според мен, касае емпиричното изследване на транзакционния сектор в българската икономика. От текста се разбира, че авторът е част от колектив, който е свързан с подобен научен проект, но струва ми се научно коректно, още в увода (в ограниченията на изследването) да се посочи, че резултатите в дисертацията са изведени от този проект, като се уточни каква е ролята на автора, тъй като се вижда (от цитираната литература), че той се включва на по-късен етап. Нужно е изрично открояване на авторовия принос, тъй като става въпрос за защита на десертационен труд, а не просто научна публикация. Авторът посочва индивидуалния си принос едва на 149 страница, но ако това е само теоретичната интерпретация на получените изследвания, то емпиричната проверка на метода като научна задача на изследването отпада.
Последната ми бележка се отнася по-скоро до необходими размишления на автора по следния проблем – каква част от транзакционните разходи на българската икономика са свързани с процеса на системната институционалната промяна и с времевите различия на преструктуриране на отделните институции (формални и неформални) и каква част от тях са функция на пазарния напредък в икономическото развитие. Това се налага и от обстоятелството, че макар и на по-ниско равнище, тези разходи са близки до равнището им в развитите пазарни икономика, а различията в пазарното развитие са повече от очевидни. Този въпрос е ключов от гл.т. на адаптирането на съществуващите методики за измерването на ТР към нашата икономическа действителност. Подобен въпрос би могъл да възникне на публичната защита и авторът следва да има подходящ отговор.
Представеният по дисертационния труд реферат е изготвен съгласно старндартните изисквания и неговото съдържание отразява най-важните идеи и приноси на автора, залегнали в дисертационния труд.
Заключение
Рецензираният дисертационен труд на Теодор Седларски е актуално, слабо разработено в нашата икономическа литература изследване с изключително важно теоретично и практическо значение. Докторантът безспорно познава много добре както теоретичната, така и емпиричната страна на предмета на дисертацията и има нужната ерудираност и интелектуален потенциал да го анализира и интерпретира по един сполучлив и оригинален начин. Дисертационният труд отговаря на всички изисквания на нормативните актове по отношение на степента, за която докторантът кандидатства. Подобна констатация ми дава пълното основание и убеденост да предложа на почитаемите членове на СНС по икономическа теория, национално и световно стопанство при ВАК да присъди на Теодор Венков Седларски образователната и научна степен “доктор по икономика”, заслужена от него по достойнство.
гр. Варна Рецензент:
20. 09. 2 009 година (проф. дин Ивона Якимова)
Прочетено: 10286 пъти
Сподели в социалните мрежи
Брой коментари
0
Добави линк
