Дискриминация спрямо фотоволтаичната технология

След едногодишно „замразяване” между първо и второ четене, на 04 май 2011 г. Парламентарната комисия по земеделието и горите прие Закон за допълнение и изменение (ЗИД) на Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ). Приетият текст предвижда забрана за изграждане на фотоволтаични системи върху  земеделски земи от първа до четвърта категория. Това решение е лишено от логика и е вредно за България,  защото е:
- Дискриминационна мярка – ЗОЗЗ забранаява единствено и само изграждането на фотоволтаични системи. Няма ограничение за ползване на земеделска земя с цел изграждане и/или експлоатация на ТЕЦ, АЕЦ, хотели, заводи, голф игрища, автокъщи, бензиностанции, пътна инфраструктура.
- Нарушение на Директива 2009/28/ЕО и Директива 2009/72/ЕО, които предвиждат подкрепа за всички видове ВЕИ технологии и премахване на ограничения, особено на дискриминационни такива. Неспазването на тези разпоредби, което се въвежда чрез ЗОЗЗ, ознчачава глоби за България, които ще
бъдат заплатени от данъкоплатците.
- Обезмисляне на Закона за енергия от възобновяеми изтончници, обнародван на 03 май 2011 г. (един ден преди гласуване на ЗИД на ЗОЗЗ).
След продължили година и половина дискусии, в края на месец април 2011 г.
Парламентът прие изключително спорен текст на Закона за ВЕИ. Всички браншови организации определиха този Закон като „ограничителен” за развитието на ВЕИ в България. Депутатите от управляващата партия, както и вносителите на предложението от Министерство на икономиката енергетиката и туризма (МИЕТ) определиха закона като добър, защото въвежда „прозрачност и
предвидимост” в сектора. На 04.05.2011 г. - само ден след обнародвенето на закона за ВЕИ - това твърдение бе разбито на пух и прах, след като с друг закон (ЗОЗЗ) се промени изцяло смисъла на Закона за ВЕИ.
- Заплаха за реномето на България като предвидима правова държава – след като е възможно чрез един закон (ЗОЗЗ) да се промени изцяло смисъла на друг Закон (за ВЕИ), то това би могло да случи и във всеки друг сектор на икономиката. Няма как чуждестранните и местни инвеститори да повярват, че
България е сигурно място за правене на бизнес и създаване на работни места.
Забраната за строеж на фотоволтаични централи върху земеделски земи от първа до четвърта категория е нелогична и по причини, свързани пряко с актуалната обстановка в секторите Земеделие и ВЕИ.
Българска фотоволтаична асоциация 1113 София, ул. Николай Хайтов No.2,Офис Г36а
Тел./Факс: +359 2 954 10 83,  [email protected]По данни на МИЕТ, към 09 май 2011 г. в България има инсталирани 28 MW
фотоволтаични мощности. Някои от тях са изградени върхи рекултивирани терени, други – върху бивши земеделски земи. Средно за един MW инсталирана мощност са нужни около 25 декара, т.е. общата площ, която соларните паркове заемат днес е около 700 декара, или 70 хектара.
През 2010 г. общите площи със селскостопанско предназначение възлизат на над 5 млн. хектара или около 50% от територията на страната. От тях над 3 млн. хектара са обработваеми земи 1. Тоест, простата сметка показва, че към днешна дата фотоволтаичните системи заемат около 0,00002 % от обработваемите земеделски площи. Това ли е заплахата за българското земеделие?
Според изчисленията на Българска фотоволтаична асоциация (БФА), фотоволтаиката в България има потенциал от инсталиране на около 1800 MW нови мощности до 2020 година. Моментните прогнози на правителството са за 600 MW, или около три пъти по-ниски. Каква би била ситуацията, ако разгледаме тези два сценария за развитие? Дори всички инсталирани мощности да бъдат изградени върху земеделски
земи, в следващите 10 години ще бъдат нужни между 15 000 и 45 000 декара за изграждане на фотоволтаични системи. Тези 1500-4500 хектара представляват между 0,005 и 0,015% от всички обработваеми земи. Това ли е заплахата за българското земеделие?
Показателен за истинските мотиви на дискриминационния ограничителен режим е самият текст на §7, чл. 23, ал. 2 от ЗОЗЗ. В него се предвижда забрана единствено и само за „въобновяеми енергийни източници, използващи фотоволтаични модули, освен в случаите, когато производството на електрическа енергия се използва за собствени нужди”. Уважаеми дами и господа депутати, търговията с електрическа енергия ли е проблем на българското земеделие? Или просто някой се опитва да въведе допълнителни ограничения, които не са „минали” през закона за ВЕИ?
Ако наистина имат желание да ограничат инвестиционния интерес към терените от първа до четвърта категория, депутатите биха могли да увеличат ставките за промяна статута на земеделските земи - колкото по-висока категория са те, толкова държавните такси да са по-високи. Така с пазарен механизъм ще бъде ограничена  промяната на предназначението на високи категории земеделски земи за
изграждане на каквито и да е инвестиционни проекти