Корупцията в българските медии

Дипломатическа грама на бившата американска посланичка Нанси Макълдауни, която тези дни публикува „Уикилийкс“, осветлява грозната картинка в нашенските средства за масова информация.

Тук цитираме дословно избрани пасажи от нея, които просто не се нуждаят от коментар:
„Българските медии са силно манипулирани, а собствеността им се концентрира в ръцете на все по-малко хора. Репортери и редактори приемат подкупи, за да отразяват определени новини, за да публикуват пропагандни материали под формата на новини, и не публикуват информации, които не се харесват на спонсорите им. Корупцията в медиите очевидно ограничава тяхната способност да служат като глас на гражданското общество...
Повечето българи се информират основно от телевизията, а не от вестници, но печатните медии все още са най-важният фактор при формирането на общественото мнение. В много телевизионни програми се четат заглавия и цели статии от вестници, което увеличава тяхното влияние далеч над числото на тиража им.
Сивият сектор и корупционните бизнес практики сериозно застрашават разследващата журналистика и медийният плурализъм в България. Въпреки че някои малки независими медии оцеляват, обществото като цяло е изгубило вяра в традиционните медии и се обръща към жълтата преса за разнообразие.
Новите собственици на медии, за разлика от предшествениците си, нямат опит в журналистиката. Те използват медиите, за да влияят на обществото и за да обслужват бизнес интересите си чрез избираемо публикуване на информация и насочени атаки.
Сред доминантните играчи е новосформираният конгломерат „Нова българска медийна група“, за която се твърди, че притежава три национални всекидневника, един седмичник, един регионален вестник и телевизия, както и че планира да си купи още една (данните са към 2009 г., б. а.)...
Според слуховете групата принадлежи на кръг от компании, близки до ДПС. Собственикът й Ирена Кръстева доскоро е работела на служба, от която няма как да е спечелила средствата, необходими за такава инвестиция...
Медиите в България редовно прилагат автоцензура и дори имат черни списъци с политици или конкурентни бизнесмени, за които никога не пишат... Националните всекидневници „Сега“ и „Стандарт“ също са получавали критики за публикуване на материали, които, макар и по-завоалирано, обслужват интересите на собствениците им. Подобни тенденции се наблюдават в телевизионните медии, но на много по-висока цена за бизнеса и политиците...
В частни разговори журналисти признават, че политически партии плащат на репортери, редактори и продуценти за интервюта и новинарско покритие, без това да се декларира никъде”...

http://desant.net/