ЗАКОН ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ

Предложеният проект събира в един закон нормативната уредба, касаеща както големите, така и малките обществени поръчки и поръчките, свързани с усвояването на средствата от ЕС. Това е правилна стъпка, само при положение, че се преустанови досегашната практика на чести промени, които, ако продължат, задължително ще  трябва да минават през одобрението на парламента.

Положителни страни:
• допълва се кръгът на възложителите;
• опростяват се процедурите за деклариране на обстоятелства от изпълнителите;
• предвидена е възможност за частично освобождаване на гаранцията за изпълнение съобразно етапността на изпълнението на поръчката;
• ограничава се изпращането на информация само в Регистъра за обществени поръчки;
• предвиден е текст срещу съгласувани практики между участници;
• въвеждат се функции на предварителен контрол от страна на Агенцията за обществени поръчки за проектите, финансирани по оперативните програми, с което се „разтоварва” дейността на управляващите органи и междинните звена;
• предвижда се възможност за еднократна промяна на вече публикувано обявление по решение на възложителя или по искане на заинтересовано лице, което спестява време в сравнение с евентуално обжалване.

В същото време промените не решават основните слабости в закона, свързани с недостатъчна прозрачност, възможности за корупционни практики и ниска ефективност на публичните разходи.  

Основни недостатъци:
• насочване на поръчките чрез обявленията и техническите задания към определен изпълнител;
• непрозрачност на оценяването;
• недостатъчен контрол по изпълнението;
• отсъствие на пълна информация в регистъра.

Предложения на БСК:

1. Да се забрани участието на свързани с възложителя изпълнители, тъй като свързаността води до конфликт на интереси. Въвеждането на in-house поръчките води до неефективност на изразходваните средства тъй като цената не се формира на база на конкурентни оферти.

2. Да се ограничи възможността за промяна на договорите. Предвижда се прекомерно разширение на случаите, даващи възможност за промяна на договорите. По такъв начин се създават условия за спечелване на поръчка на ниска цена и много допълнителни възможности за обосноваване на необходимостта от промяна на цената впоследствие.

3. АОП да упражни засилен превантивен контрол върху основанията за избора на метода на преговорите. Отсъстват гаранции за ограничаване на случаите на избор на непрозрачни методи на преговори с и без обявление вместо открита процедура, гарантираща най-широко участие. Понастоящем, вместо като изключение в предвидени от закона случаи, около 25% от всички процедури се провеждат чрез преговори, като този дял е значително по-висок от средния за ЕС.

4. В процедурата за разглеждане, оценка и класиране на офертите, преди да отвори плика с цената, комисията не само следва да е оценила офертите по другите показатели, но и да е оповестила публично тези оценки. Целта е след като се отворят пликовете с цената да няма съмнения, че комисията преразглежда оценките по останалите показатели, така че определен кандидат да спечели поръчката.

5. Да отпадне въвеждането на декларация за минимална цена на труда. Въвеждането на декларация за „минимална цена на труда” при калкулациите за поръчки в строителството ограничава конкуренцията.

6. В закона следва да се запише по-пълна информация, която следва да съдържа регистърът за участниците, техните оценки, спечелилия кандидат, условията на договора, срокове, плащания, анекси, обхвата на поръчката, оценката на изпълнението. Всеки участник следва да дава съгласие за публикуване на тази информация, ако тя може да представлява търговска тайна.

7. С цел да се пресече корупционната връзка между възложителя и изпълнителите, предлагаме самото провеждане на процедурата да се изведе извън възложителя в експертно звено към МС. Възложителите следва да провеждат политиката, да обосновават нуждата и ползите от определена поръчка, но не и да я провеждат. Ползите ще са и в това, че контролът ще бъде по-ефективен, отсъства възможност за договаряне с възложителя и се концентрира експертен потенциал на едно място.

8. АОП да упражнява предварителен контрол върху проектите на договори, разработени от възложителите, които са част от документацията за всяка поръчка. Много често възложителите записват срокове на плащания 150 дни и повече след изпълнение на договора, които срокове изпълнителите нямат възможност да предоговарят. Това противоречи на изискванията на директивата за забавените плащания, която все още не е транспонирана у нас и води до усложняване на хроничния проблем за своевременното разплащане на бюджета и трупането на междуфирмени задължения.