БЪЛГАРСКОТО КИНО – ВЪЗХОД И ПАДЕНИЕ

Българското кино ВЪЗКРЪСВА!

На пук на всички зли езици днес, близо 20 години след последната успешна кинопродукция на България, българското кино се събужда за нов живот. Това сочат класациите на боксофисите за най-гледаните филми в страната.

Само за първата седмица от пускането си на голям екран новата българска продукция LOVE.NET с режисьор Илиян Джевелеков събра приходи от над 500 хил. лева. Четиринадесет дни след премиерата си успя да премине така наречената „психологическа граница" от 100 000 зрители. 101 981 зрители вече са гледали лентата, а натрупаният приход от билети до момента е 693 727 лв.

LOVE.NET  влезе в класацията на филмите с най-висок бокс офис в България за всички времена като в момента се намира на 29-о място, изпреварвайки заглавия като „Сексът и градът" и „Туристът".

И това е само малка част от успеха на новото българско кино.

През 2010 година у нас и по света бългаски филми успяха да оберат наградите на ред престижни фестивали. Филми като„Светът е голям” , „Мисия Лондон” и „Дзифт” са част от лентите, които върнаха България отново на световната сцена.

Ако преди няколко години се налагаше да пиша по въпроса  щях ясно да изразя позиция, че българската кинематография е мъртва и отдавна погребана. Днес обаче твърдо вярвам, че прогреса е факт. Взети вкупом всички нови опити за качествено кино, направиха крачка, която не бе правена от 80-те години насам. Накараха българския зрител да гледа българска продукция без да изпитва срам и съжаление и без пронизващо желание да емигрира след финалните надписи.

Възходът на българските филми, обаче, разрови един огромен недостатък по веригата за разпространение – липсата на кино салони. Точно когато се оказа, че народът ни вече е гладен не само за хляб, но и за зрелища, стана ясно, че трудно може да им се наслади.

Едва в 10 града у нас има киносалони. Организирани фен клубове на българските филми в Габрово, Севлиево и Трявна пътуват с уговорен транспорт до Велико Търново, където се намира единственото кино в района.
От дунавските градове само Русе може да се похвали с киносалон, а в южната част на страната - единствено Благоевград.

И тук недвусмислено идва въпроса: „Каква е алтернативата от тук нататък пред българското кино, когато кина, обявени за паметници на българската култура, се саморазрушават под напора на времето?”. А какво се случва с тези, от чиито витрини светят рекламите на казина и лъскави бутици? Логично последствие от липсата на кино салони у нас е засиленото интернет пиратство. Там в рамките на часове хиляди хора успяват да се докоснат до българското кино. Хора, които с удоволтвие биха пълнили кино залите.

Е става ясно, че интереса към българското кино бавно и стремително се връща! Само да имаше къде да му се насладим!