Северна скоростна тангента на Столична община

Висшият експертен съвет при МОСВ с председател зам.-министър Евдокия Манева одобри “Изграждане на Северна скоростна тангента на гр. София, от км. 0+000 до км. 16+540” с възложител Столична община. От неправителствения сектор в заседанието взеха участие сдруженията и фондациите от Коалиция за устойчиво развитие с представител Дончо Иванов, председател на гражданско сдружение „Хармония”.
Трасето на Северна скоростна тангента (ССТ) обхваща участъка от отклонението на магистрала Калотина - София със Софийски околовръстен път до възела при бул. „Ботевградско шосе”. Началото на участъка е при км 0+000, който се намира западно на Софийски Околовръстен път (СОП) на около 1,1 км след разклона за село Мрамор, 2 км след разклона за Ломско шосе и на 3.5 км преди разклона за Нови Искър към път “IІ-16 Мездра-София от км 0+000.00 до км 81+790.00”. Краят на участъка е с км 16+463.92 на изток от СОП на около 1.1 км след новото начало на АМ ”Хемус” и при пътния възел тип “Пълна детелина” на СОП, на около 8.5 км преди включването на СОП към началото на АМ “Тракия”.
Северна скоростна тангента се проектира с габарит М33 - 6 активни ленти за движение с разделителна ивица от 3.50 м, 2 ленти за принудително спиране по 2 м и банкети по 1.25 м, или обща широчина на напречния профил от 32 м. Надлъжният профил отговаря на равнинния характер на релефа и е проектиран с максимален надлъжен наклон 2.84% и минимален надлъжен наклон 0.357%. В участъка са предвидени пет комуникационно-транспортни възела, обслужващи както индустриалните зони и направленията извън гр. София в северна посока, така и центъра на града. От тези възли два са тип „пълна детелина”, два са тип „Диамант” и един е със свободно решение.
Проектното трасе  е разделено на 5 участъка, както следва:
Участък 1 – от СОП (км 0+100) до км 3+640, вкл. и пътен възел бул. „Рожен” (км
3+084). В този участък трасето пресича и р. Какач при км 2+240.
 Участък 2 – от км 3+640 до км 5+400, вкл. и пътен възел „Илиянци” (км 4+851). В този участък трасето пресича и р. Владайска при км 5+300.
  Участък 3 – от км 5+400 до 9+500, вкл. пътен възел бул. „Чепинско шосе” (км 9+139). В този участък трасето на ССТ премоства р. Перловска при км 7+625.
Участък 4 – от км 9+500 до 13+100, вкл. пътен възел „Източна тангента” (км 10+671). В този участък част от трасето на ССТ, съгласно направеното изменение, преминава северно от кв. Враждебна - над гробищния парк, като преминава в обхвата на депото за земни маси и строителни отпадъци „Враждебна” (от км 11+600 до км 12+100), върху съществуващия водоем (кариерно езеро) на км 12+800, което постепенно се запълва и през напоителни канали втори и трети порядък от Софийската напоителна система, които са свързани с Чепинския магистрален канал. Изменението на трасето в този участък води до удължаване на първоначално оценявания в доклада за ОВОС краен километраж от 16+400 на 16+540.
Участък 5 – от км 13+100 до 16+400, (16+463.92 съгласно последните идейни проучвания) вкл. пътен възел СОП – АМ „Хемус” при км 15+000.
Проектното трасе преминава северно от регулационната граница на гр. София през селскостопански, предимно незастроени територии, чиято собственост е възстановена по реда на ЗСПЗЗ.  Трасето попада в районите Връбница, Сердика, Надежда, Нови Искър, Кремиковци, Искър и Панчарево (в землищата на Требич, Илиянци, Бенковски, Кубратово, Орландовци, Малашевци и Враждебна), Столична община.
Инвестиционното предложение е съобразено с предвижданията на ИОУП на гр. София и Столична община (2009 г.) и е включено в плановете и програмите за развитие на областта и общината. То има за цел да подобри транспорта в столичния град чрез изнасяне на транзитното движение по ССТ, след построяването на АМ „Люлин”, като същевременно ще подобри достъпа до някои зони на града, които се намират в близост до проектното трасе и предвидените комуникационно-транспортни възли.
Освен част от комуникационно-транспортната система, обслужваща столичния град, ССТ ще бъде преразпределител на движението от няколко транспортни коридора и част от Републиканската пътна мрежа (РПМ). Тя се покрива с трасето на транспортен коридор 10, част от ТЕМ (транспевропейските транспортни мрежи) и на българска територия ще бъде с направление Калотина-София-Пловдив-ГКПП Капитан Андреево.
В допълнението към доклада за ОВОС на “Северна скоростна тангента на гр. София от км 0+000 до км 16+460” е оценено предложението за изменение на участък 4 от трасето на инвестиционното предложение. Посочени са мотивите, основанията и параметрите за промяна на участъка в землището на кв. “Враждебна”, който е изместен на север-над гробищния парк, а именно:
Предложеното ново трасе, запазва своите технически параметри по отношение на броя на платната, общата широчина на пътното платно и допустимата скорост за движение. Проектираните криви и разстоянията между тях отговарят на минималните нормативни изисквания за пътища от такъв клас;
Измененото трасе в участък 4 на ССТ, е по-благоприятно за опазването на чистотата на въздуха в зоната при кв. Враждебна, предложеното ново трасе в този участък ще се впише по-хармонично в ландшафта, поради отпадането на необходимостта да се премоства автомагистралата, с цел осигуряване на достъп до гробищния парк.

На същото заседание ВЕЕС одобри и осъществяването на инвестиционно предложение за “Цех за производство на стоманени квадратни заготовки (кнюпели) с годишен капацитет 100 000 тона готова продукция” с възложител „Хелиос металург”ООД, гр. Пловдив.То предвижда изграждане на нов цех, в който ще се извършва топене на стоманен скрап и леене на стоманени квадратни заготовки (СКЗ). В сградата ще се разположи следното технологично оборудване:
• приемен бункер за скрап;
• два броя индукционни електропещи, с капацитет по 15 тона всяка;
• леярски кофи;
• захранващи устройства за пещите;
• командна кабина с оборудване за контрол и управление на пещите;
• двуканална линия за непрекъснато леене на стомана;
• стендове и колички за изсушаване, подгряване и придвижване на леярските кофи;
• прахоуловителна система и прахопречиствателна инсталация;
• водоохладителна инсталация с рециркулация на водата за пещите и линията за непрекъснато леене;
• мостови електрически кран.
 Инсталацията ще бъде с годишен капацитет 100 000 тона СКЗ. Технологичният процес ще се извършва при непрекъснат режим на работа: 7-дневна работна седмица, 3 работни смени по 8 часа. При 330 работни дни в годината, средногодишната производителност на инсталацията ще бъде 12,63 тона на час и 303 тона на денонощие.
 Положително решение Висшият експертен съвет при МОСВ взе и за осъществяването на инвестиционно предложение “Добив на метални полезни изкопаеми от находище ”Цар Асен 2”, в землището на с. Цар Асен, община Пазарджик, област Пазарджик, с възложител “КЦМ 2000” АД  , гр. Пловдив. Медно-порфирното находище ”Цар Асен 2” е разположено в  землището на с. Цар Асен, община Пазарджик, област Пазарджик, попада в югоизточната част на Панагюрския руден район на по-малко от 500 м източно от вече експлоатираното медно находище ”Цар Асен 1” и отстои на около 400 м южно от с. Цар Асен, и на около 12 км от гр. Пазарджик. На около 2 км западно от ”Цар Асен 2” протича р. Луда Яна, а на юг са изградени и три помпени станции (ПС) за питейно-битово водоснабдяване –  ПС ”Росен - Цар Асен”, ПС ”Пищигово” и  ПС ”Мало Конаре”. Най-близката е ПС ”Росен - Цар Асен” с два шахтови кладенеца, разположени на 1,5км североизточно и от с. Росен и около 3 км южно от плщадката на „Цар Асен 2”.
Предвидено е инвестиционното предложение да се осъществява на площ от 649.4 дка, включващо площта на рудника, депата за стерил и почвен материал, прокарване на пътища, промишлена площадка, пречиствателна станция за руднични води и насипище-отвал за излужване на окисната руда. Бъдещата експлоатация на находището на медна руда “Цар Асен 2” включва две основни производственни дейности: минна дейност чрез открит добив на рудата и флотационно обогатяване на медната руда в действащата ОФ ”Елшица” до получаване на меден концентрат като търговски продукт и флотационен отпадък (стерил или хвост) за депониране в действащото хвостохранилище ”Влайков връх”.
При разкривните дейности в крайния контур на кариерата се предвижда да се отработят осем работни стъпала при стъпка 15 м по височина, съответно на хоризонтите  330, 315, 300, 285, 270, 255, 240 и 225. За да се осъществи достъп до тези стъпала ще се прокара вътрешна разкриваща капитална траншея, с ширина 15 м. Ръководният й наклон ще бъде 8 %, като на всеки 30 m по височина се оставят присъединителни площадки с дължина 20-40 м.
Характерно за находището е, че рудите излизат почти на повърхността на терена.  Предвидено е през периода на „строително-подготвителни” работи - през първата година да се работи само по стерил (т. е. откривка от нерудна маса), като същевременно се осигури значителен обем подготвени запаси от окисна руда за излужване, а през втората година да се работи само по окисни руди за излужване, като ще се подготвят и запаси от руди за обогатяване. От третата година започва добива на руди, както за излужване, така и за обогатяване и съответна работа на обогатителната фабрика.
Основните технологични процеси, които ще се изпълняват в рудника са както следва:
• Директно изземване с багер на рудна маса (без взривни работи от рудничните зони с малка якост на скалите), товарене на руднични самосвали и транспортиране на рудата;
• Пробиване на взривни сондажи с диаметър Ф 89 - 102 mm;
• Взривяване на сондажите (не по-често от два пъти седмично);
• Изкопаване на взривената минна маса и натоварване на самосвали;
• Транспортиране на стерила (нерудна маса). Разгелдани са два варианта: до насипище за стерил (вариант 1) и депо в котлована на рудник ”Цар Асен 1”(вариант 2);
• Транспортиране на рудата за излужване до насипището за излужване на средно разстояние 3 км с руднични  самосвали;
• Транспортиране на рудата за обогатяване до ОФ ”Елшица” (на разстояние 14 км);
• Поддържане на насипищата, работните площадки и пътищата с булдозери;
• Спомагателни транспортни дейности за материали, горива и хора.
Предвидено е използването на взривни работи при експлоатация на находище „Цар Асен 2” след достигане на кота 278-280, т. е. на дълбочина около 30-35 м в котлована, където се появяват и най-горните слоеве на сулфидни медни руди. На площадката на инвестиционното предложение няма да се изгражда склад за взривни материали (за доставка, зареждане и взривяване ще се използва външна услуга). Предвидено е следния режим на взривяване: честота на взривяване - максимум два пъти седмично и максимален разход на взрив за едно взривяване - 2 400 kg.
Предвидено е годишна производителност по: руда за флотация – 400 хил.тона, руда за излужване – 400 хил.тона и нерудна маса (стерил) – 450 хил.тона;
Територията на находище „Цар Асен 2” ща се отводнява от външни водопритоци чрез повърхностни отводнителни канали.