Македонска голгота

Приходите от продажби ще се предоставят в помощ на репресираните българи в Македония.

Македонската земя и силната любов на поколения българи към нея

Иван Бабев събира в уникалната си книга съдбите на над 30 български семейства от Ениджевардарско, прогонени от Егейска Македония и заселили се в Несебър и околността преди повече от сто години.

„Македонска голгота” е историята на хората отстояли правото си на българско самоопределяне. Книгата е издадена през 2009 г. В Бургас авторът я представи на 23 март т.г., за да даде старт на една нова инициатива на македонските дружества.

В Егейска Македония живеят около 300 000 наши сънародници. Преминали са през нечуван терор и репресии днес е трудно да се прецени, каква част от тях са запазили етническото си самосъзнание. Асимилацията им продължава и до днес, твърди Бабев. Темата за съществуването на егейските българи  дипломатично е отбягвана в историческите трудове за Балканите. Академичната ни наука, която работи „на терен”, се интересува предимно от наследството, оставено в границите на днешна България.  А българите са оставяли следи  навсякъде, където са живели. Техните потомци днес са тук, родовата им памет е жива и е нужно само да бъдат попитани, за да бъдат запълнени „белите петна” в историята ни за смутните години отначалото на XX век.

Иван Бабев е роден в с. Свети Влас през 1947 г. Историк по образование, от началото на 80 -те години насам той публикува десетки статии и очерци за живота и революционните борби на ениджевардарските българи. Бил е кмет на с. Свети Влас, чието основно население тогава е било преселническо от Ениджевардарско и Гевгелийско. Сега Бабев е помощник  директор и учител по история в СОУ „Л.Каравелов” – Несебър. Заместник-председател е и на македонското дружество „Тодор Александров” в града.

В продължение на 30 години авторът издирва и събира спомени и документи, с които да разкаже нерадостната съдба на бежанците и трагедията на останалите в родните места техни роднини. „Македонска голгота” е ценно историческо, етнографско и фолклорно проучване, изцяло изградено на основата на автентични документи и свидетелства. Спомените обхващат периода от края на XIX до началото на XXI век. Разказите на ениджевардарски диалект са преработени на език, близък до книжовния, но въпреки това авторът прилага речник с повече от 2000 специфични думи в говора на бежанците. В книгата присъстват и повече от 60 снимки и факсимилета на оригинални документи и писма, които илюстрират важни исторически събития или показват за първи път образите на забравени исторически личности от Ениджевардарско. Включени са и текстове на автентични песни, съхранени от потомците.

За да отговори на важни за националното ни самоопределение въпроси в „Македонска голгота” Иван Бабев включва и две свои исторически студии. Връща се назад през вековете до първото уседнало местно население – траките, преминава през атаките на по-силните пришълци, преразглежда старите схващания за елинизацията на македонската империя, изследва влиянието на славяни, прабългари, византийци и османлии, опирайки се на писмени източници от древността и средновековието. Изследвайки етимологията на думите и названията Бабев дори стига до извода, че Гърция не би могла да има претенции към името Македония, защото то не е гръцко.

Въпреки, че през повечето време от съществуването си населението на Егейска Македония е било под властта на византийските императори и османските султани, то е съхранило принадлежността си към българската общност. Затова и подложени на гонения и репресии в началото на XX век бежанци от Ениджевардарско, Солунско, Воденско и Гевгелийско търсят убежище в свободна България. Тогава бедната и съсипана от войни държава ги приютява, осигурява им подслон и поминък.
Днес българската политическа класа не се интересува от сънародниците ни зад граница. Дипломатическите ни представители нехаят, а българите се питат има ли място по света, където могат да бъдат защитени от държавата си. Докога те ще се страхуват да кажат че са българи, пита Иван Бабев.  Не са много хората, посмели зад граница да заявят българщината си, така както го направиха семейство Здравевски. Но и те, подложени на груби репресии и намерили помощ от приятели в България, сега могат да разчитат единствено на съдействието на патриотични организации и сдружения. От тяхната съдба държавата не се интересува.