РАНГ-ЛИСТА на Европейските икономики

BUSINESSEUROPE публикува своя „Европейски барометър на реформите – пролет `2011” под мотото „Напред за растеж: преосмисляне ролята на държавата”.

Документът разглежда изпълнението на някои ключови показатели в страните-членки на ЕС, вкл. производителността на труда, инвестициите, търговията, конкурентоспособността, заетостта, фискалната устойчивост и финансовата стабилност. Докладът се базира на проучване на BUSINESSEUROPE сред своите членове, като данните за България са предоставени от Българска стопанска камара – съюз на българския бизнес.

Сред общите заключения на анализа, са, че американската икономика показва по-голяма гъвкавост от тази на ЕС и, въпреки че се сблъсква с големи фискални и макроикономически трудности, очакванията са през настоящата година тя да покаже по-добри резултати от гледна точка на БВП и ръст на производителността. Предимство на ЕС е стабилната индустриална база, добре образованата работна сила и балансираното състояние на разплащателната система, се казва в анализа, но се уточнява, че въпреки това европейската икономика продължава да губи пазарен дял в световен мащаб, не разполага с нужната гъвкавост и има хроничен недостиг на работна ръка, което пречи на производителността. Съществен недостатък е и съществуването на сериозни различия по отношение на конкурентоспособността на отделните региони на ЕС.

Авторите на анализа отбелязват, че колективният успех на ЕС в следващите години е неразривно свързан с капацитета за насърчаване на националните политики в подкрепа на фискалната устойчивост, стимулиране на частните инвестиции и създаването на работни места. Повечето правителства, обаче, досега не успяха да осигурят амбициозни стратегии за възстановяване и икономически растеж, повишаване на конкурентоспособността и преодоляване на ефектите от икономическата криза, се казва в анализа.

Сред препоръките на BUSINESSEUROPE към правителствата на страните-членки на ЕС са:
1. По-голяма ефективност на обществения сектор и намаляване на бюджетните разточителства. „В тези времена на фискални съкращения бизнесът смята, че Европа трябва да преосмисли ролята на публичния сектор чрез коригиране на неговата големина и степен на намеса в икономическата реалност.
2. Реформи в публичния сектор, повече инвестиции и ориентиране на публичните разходи към стимулиране на производителността и създаване на работни места.
3. Ускоряване на пенсионните реформи, подкрепящи по-дългия трудов живот, и гарантиране устойчивост на системите за социална защита в едно застаряващо общество.
4. По-добри рамкови условия за иновации и за квалификация на работната ръка. „Оборудването на работната сила с необходимите умения е един от най-важните фактори за успех в днешния свят на глобална конкуренция. Чрез активни политики на пазара на труда трябва да се осигури по-ефективно съответствие между уменията на работната сила и изискванията на предприятията”, се казва в документа.
5. Подкрепа за създаването на работни места и по-висока гъвкавост на заплащането, вкл. премахване на съществуващите системи за автоматично индексиране на заплатите.

„Барометър за реформи 2011” представя ранг-листа за състоянието на отделните икономики на база 34 показателя. Сред страните с най-високи резултати са Германия, Швеция,  Австрия, Норвегия и Швейцария. Техните икономики включват високи нива на производителност, стабилна индустриална основа и стабилни публични финанси. „И през тази година Чешката република, Полша и Словакия се класират добре”, се посочва в доклада. Тези държави също показват стабилна конкурентоспособност и, като цяло, стабилна макроикономическа среда. Сред слабите изпълнители е Гърция, която тази година получава най-ниски оценки по отношение на производствената дейност, експорта, високата безработица сред младите хора и високата държавна задлъжнялост. В малко по-добра позиция е Португалия, която е изправена пред значителни структурни промени, голям дефицит по текущата сметка и слаб ръст на производителността.

По критерия „Производителност и инвестиции” като цяло, Финландия, Швеция и Австрия са сред страните, най-добре представящи се в ЕС, за разлика от Кипър, Латвия, Литва, Румъния и Португалия, които са с най-ниски показатели. Естония, Словения, Швеция и Финландия отбелязват известен напредък спрямо предходната година, докато Кипър, Гърция и Испания отслабват позиции. „Производителността на труда е основен фактор за икономическия растеж и просперитет и е обвързана със способността за развитие на иновации, които да се конкурират на глобално равнище. Европа е изправена пред двойно предизвикателство с оглед засилената глобална конкуренция – застаряващото общество и конкурентоспособността. Необходимо е да се положат повече усилия за стимулиране на научните изследвания и иновационния капацитет, което ще повиши конкурентоспособността на предприятията и предприемачеството. ЕС изостава от САЩ и Япония в областта на научноизследователската и развойна дейност и е значително изоставаща от САЩ по отношение производителността на труда”, се казва в документа.

По критерия „конкурентоспособност на износа” анализът отбелязва, че ЕС, като цяло, губи позиции спрямо търговските си партньори, основно заради по-високите разходи за труд. ЕС се справя по-зле от САЩ и Япония в хай-тек износа, т.е. износът, базиран на високи технологии и висока добавена стойност. Като цяло, Германия, Холандия, Ирландия, Австрия и Швеция показват най-добри показатели, докато Румъния, Естония, Латвия, Португалия и Италия са в дъното на класацията. Ирландия, България, Литва и Малта са подобрили мястото си в класацията, докато Великобритания, Латвия и Чешката република са влошили показателите си спрямо предходната година.

По критерия „заетост и пазар на труда” страните от ЕС с най-добри показатели са Кипър, Холандия, Дания, Австрия, Швеция, Исландия и Норвегия. Страните с най-влошени показатели са Унгария, Италия, Белгия, Франция, Словакия и Испания. Подобрение на представянето по този показател спрямо предходната година показват Швеция, Белгия, Полша, Финландия и Малта, докато България, Естония, Дания, Латвия и Литва показват по-лоши резултати спрямо 2009 г. „Най-забележимият резултат от икономическата криза за европейските граждани беше увеличаването на безработицата. Ето защо, необходимо е да се постави приоритет на мерките за заетост и създаване на работни места. Активните мерки на пазара на труда ще спомогнат за засилване на адаптивността и уменията. Необходимо е да бъде намалена данъчната тежест върху труда и да се стимулира предлагането на работна ръка”, се казва в документа.

По критерия „публични финанси и фискална стабилност” страните, които са постигнали напредък спрямо предходната година, са Унгария, Малта, България и Гърция, а влошаване на показателя се наблюдава при Ирландия, Люксембург, Дания и Обединеното кралство. Средни стойности по този показател през 2010 г. показват Гърция, Белгия, Великобритания и Ирландия. В доклада се посочва, че ЕС има, като цяло, по-ниско ниво на държавен дълг спрямо САЩ и Япония, но пречка пред потенциала за растеж на стария континент е застаряващото общество, което може да доведе до неустойчивост на бюджетните системи, ако не се предприемат смели действия.