Много кашлица за нещо

В  навечерието на първите пролетни дни ,17-ти март се оказа изключително трескава дата  за почитателите на театралното изкуство в град Бургас.

Предстоеше постановката “Много шум за нищо” от Шекспир.

Изкупените докрай билети по касите предвещаваха истинско зрелище в залата на бургаската опера. В салона с изгарящо нетърпение прииждаха хора, в очакване на събитието. Но от глъчката на шумната навалица по нищо не личеше, че бургаският културен елит  се бяха събрали да наблюдават творба на английския класик в жанра. Млади и стари изпълваха редовете на топлата и уютна опера. Не липсваха и културните спортни облекла, тройно раирани в - тип анцуг. Бурни разговори разпалваха засилващият се интерес пред неизвестното.

И ето Шоуто започна с встъпването на Александър Дойнов и Ненчо Илчев на сцената. Първите минути актьорска игра бяха достатъчни всички да разберат, че големият смях тепърва предстоеше.  Смешки, шеги и неприлични жестикулации развеселяваха критичната ни публика, а сексуалните вмятания от страна на артистите събуждаха неистов смях в гърлата на яростно кашлящите бургазлии, аплодирайки некоординирано играта на Вълчо Камарашев, Иван Ласкин, Йоана Буковска и компания.

Всичко в тази вечер протичаше по нотите на меланхоличността, докато гостите  не затиха дъх и с нетърпение загледаха играта на  Лидия Инджова и Иван Радоев, пропита със смях и закачки,  иронична на моменти дори със самата публика, но нали това е чарът на живата актьорска изява.

А импровизациите и невероятните новоизмислени думи като: “празноличност” и “аристокритични” привнесоха допълнително усмивки сред публиката. Смехът бе завладял всички следящи невероятно заплетените интриги и клюки, любовни истории и междуособици в Месина,  чакащи Беатриче (Инджова) и Бенедикт (Радоев) да минат под венчилото.

След като това се случи всички отпратиха младоженците с бурни този път на място овации, а специалните такива за бургаският актьор Вълчо Камарашев породиха гордост и радост в сърцата публиката.