Айтоски легенди

Пациентът безпогрешно може да прецени професионализма му, да му се довери и всеки път да търси помощта му през годините. Защото опитът, търпението и себеотдаването не могат да останат незабелязани.
За айтоската легенда д-р Нюсет Хаджиматева
 зъболекарството не е просто професия – за нея това е мисия. Ако потърсим корените на грижата й за айтозлии и работохолизма й, може би ще ги открием в рода й в Чепеларе. Баба й, сръчна и сърцата жена, бабувала на цяло Чепеларе. Приликата им е не само физическа, но и духовна. Същата готовност за помощ, същият борбен дух…
Почти всички в рода на д-р Нюсет Хаджиматева свързват живота си с медицината. Истинска опора за нея е брат й – невролог и главен лекар в Чепеларе. Самата тя избира да учи стоматология и се дипломира успешно точно преди пет десетилетия. За д-р Хаджиматева стоматологията е съдба, и както сама казва: „ Това е напрегнат труд, умора. Но ми стига усмивката на пациента. Тази признателност ме зарежда с нови сили.”
Обаянието на личността й се крие в съчетанието на научни знания, практически усет и душевна щедрост. Много пациенти споделят, че им е приятно да се лекуват при нея, не само защото е изключителен професионалист, но и духовит човек. Ръката й има свой неповторим почерк, а името й отдавна е синоним на успеха.
Говорим за неповторими мигове в живота, а тя все се връща към родното Чепеларе и носталгията по Родопа планина. И към двукатната къща на един от склоновете на Чепеларе, която винаги ще чака своята дъщеря да се завърне…
Жилав е коренът на рода й. Превратностите на времето не могат да го изтръгнат. Чувства се родопчанка и с гордост споделя откъде идва рода Хаджиматеви. Пръв в Чепеларе прадядо й ходил на хаджалък, а  всичките му наследници израстват като свободолюбиви и успешни хора. И до днес д-р Хаджиматева си спомня за родопските обичаи и традиции. С желанието отново в живота й да се повтори поне още един Еньовден…
Разглеждаме старите снимки – мигове от младостта.
На една от тях ме поглежда красиво момиче с родопска носия. Не е трудно в младата девойка да позная зрялата жена, която скромно пояснява, че снимката е от участие в събор за надпяване.
Редят се спомени от миналото и парят очите на моята събеседница с умиление и тъга по един минал свят. Свят от багри, широта и родопски халища. И една жена, наведена над стана. Чевръстите й пръсти умело подреждат тъмни и ярки цветове и втъкават между тях несподелена болка, копнеж и блянове за красота и щастие. А до нея седи малко светлокосо момиченце, най-малката й рожба. Детето гледа с ненаситни очи и разбира, че красотата се ражда с много труд и всеотдайност.
Това е било преди години. Малкото любознателно момиче е самата д-р Хаджиматева. Може би точно тези мигове са й дали ненаситната жажда да твори красота… От малка има потребност да помага на близките си. В училище пък става душата на компанията. „Весела България” – така я нарича класният й ръководител в гимназията в Чепеларе. Но порасналото момиче има и своята болка. Невнимателно съседско момче счупва предните й два зъба. Решението е взето още тогава – ще стане зъболекар. Съдбоносно решение, което после й дава сили да работи във всичките дни на многогодишната си практика.
Сбъдва се мечтата  й да завърши дентална медицина в София.
Още помни първия си пациент. Току що се завърнала от столицата и на вратата вкъщи потропал роднина с болки от мъдрец. Решила да демонстрира за първи път пред близките стоматологичните си умения. Човекът обаче бил млад, а зъбът много труден за изваждане. Поизпотила се, но го извадила успешно. „Баща ми тогава се усмихна и каза: Ех, че занаят си избрала!”, спомня си зъболекарката.
Разпределена е в най-затънтеното селце на Смоленския край. И една след друга идват трудностите – налага се да бъде и акушерка, и сестра, и лекар. Сили й дават думите на любимия професор по хирургия: ”Където и да си, ти ще се справиш с всички трудности. Ти имаш сили за това.”
Повече от десет години лекува родопчани, а после пациентите от Кърджалийско - получава обич и признание. Лекува дори наранено доверие, спасява не една истина. Случайна среща на семейството й с близък приятел променя понататъшната й съдба. Заедно със съпруга си д-р Бозаджиев идва в Айтос със съдействието и по поръка на тогавашния обичан кмет Борис Щерев. Започва работа като редови зъболекар, а после става завеждащ на Стоматологично отделение. Годината е 1975-та.
Талантът й на ръководител извежда отделението на първите места в общински и окръжни класации. Разковничето на успеха на завеждащата е в умението й да организира, да се труди пословично много, да бъде взискателна към себе си и другите. Всички с които е работила и тези, с които работи сега, са единодушни, че д-р Хаджиматева е личност готова да поема цялата отговорност, да те насърчи и да ти каже истината в очите. Че с нея се работи леко, че може да се разговаря на всякакви теми – за медицински, за лични и обществени дела.
Защото е широко скроен човек.
Преминала през много премеждия и несгоди, тя знае не само да цени приятелската десница, но и сама да протегне своята, когато това е нужно. Медицинската сестра Катя Радева споделя, че след операция на щитовидната жлеза, никой от завеждащите на отделения не пожелал да я вземе на работа, защото се страхували дали ще възстанови гласа си. Съгласила се само д-р Хаджиматева. „Няма да забравя доброто, което ми стори. С много такт и внимание тя майчински ми помогна да възстановя гласа си.”, спомня си Радева. Медицинските сестри работили с нея твърдят, че д-р Хаджиматева е изключително слънчев човек, неповторимо трудолюбив, акуратен и всеотдаен ръководител. „Не жали сили и време да помогне на болните. Идвала е и през почивните дни и в късните вечерни часове за спешните случаи. Дори работното време да е свършило, тя никога не си тръгва преди да прегледа и последния пациент.”
Най-дълго, цели 30 години с д-р Хаджиматева е работила медицинската сестра Живка Стоянова. „Това е един безценен приятел. Човек, който знае какво иска и как да постигне. Човек, който се е борил сам през целия си живот и сам е постигнал всичко, благодарение на своите ръце и ум. Всеки може да съжалява, че няма такъв приятел. Пожелавам на д-р Хаджиматева още дълги години да се радва на здраве и работа.”, казва днес Стоянова.
Вярна на Хипократовата клетва,
животът й е дълг и призвание. Такава е и днес, след толкова години. Прехвърлила 70-те, тя не е загубила нито един пациент, не е загубила нито една битка, както с човешкото страдание, така и с недъзите на обществото. Дори годините не са успели да оставят видими белези върху спокойното и съсредоточено лице. Защото оптимизмът и вярата в собствените сили й дават куража да посреща с вдигната глава всички предизвикателства на времето. Мъдра и доверчива, тя с готовност посреща пациенти всеки ден. И е от хората, които знаят своята цена и могат да поемат рискове. За по-младите си колеги д-р Хаджиматева е ориентир, еталон, който могат да следват по пътя си. Защото, тя деликатно и вещо им разкрива тайните на денталната медицина.
Търсят я пациенти не само от Айтос, но и от Бургас, от Руен, от Карнобат. Умело съчетала сръчност, ум и професионализъм, тя е достойна за четката на художник. Тази достолепна дама е изключителен хуманист. За нея ваденето на зъб е последно решение. Търси и най-малката възможност, за да запази и оздрави болните зъби.
Често си мисля колко земна и в същото време необикновена е тази жена. Надарена с качествата на делови човек, но и с тънък усет за красота и виталност, които са й помогнали да съхрани вечно младия си дух. Вероятно защото от онези хора, които постоянно търсят отговор на нерешените проблеми.
И така вече 50 години. През 2011-та се навършва точно половин век от деня, в който д-р Нюсет Хаджиматева тържествено получава дипломата си по стоматология. На 11 март т.г. пък се навършват точно 50 години от първия работен ден на младата и амбициозна зъболекарка. Години, изпълнени с благодарността на айтозлии към д-р Хаджиматева, пред чийто кабинет не е имало опашка от пациенти само в годините, в които е избрана за народен представител.
В Парламента, в продължение на четири години
е зам. председател на парламентарната комисия по здравеопазване и член на комисията за социална политика. Малко са хората, които знаят, че твърдата цена на лекарствата днес е постигната благодарение на законодателната инициатива на д-р Хаджиматева и нейното предложение, направено пред здравната комисия. „Имах предложение да остана в София. Не приех – върнах се към професията си. Защото човек се чувства удовлетворен от работата си, само там където е най-полезен и най-силен. Политиката е временна работа – вечни политици има, но и вечно оплюти политици има.”, с усмивка разказва в деня на трудовия си юбилей д-р Хаджиматева. И логично накрая я питам, колко са пациентите, които е лекувала през тези 50 години. „Малко е да кажа, че те са колкото жителите на целия Бургаски окръг. В минали години от 1975 - та до 1989-та бях завеждащ и давахме отчети за областта – тогава на ден минаваха средно по 20 души. Но зъболечението е вече платено и сега, във време на криза, пациентите са по-малко.”, обяснява д-р Хаджиматева, а в това време на вратата й чука поредния айтозлия, който се нуждае от помощта й.
И не случайно, когато преди десетина години д-р Нюсет Хаджиматева отвори свой кабинет в бившата поликлиника, мои близки и приятели възкликнаха възторжено: „Легендата се завръща!”