Противоречиви ли са понятията професия и занаят

Години наред се води дискусия, свързана с промяната на Закона за занаятите в България и многото изписани неща и мнения по нея. Време е да се да се направи малко по-сериозно изследване по темата.

Има ли колизия между Закона за занаятите и Търговския закон, противоречиви ли са понятията професия и занаят, професионалисти ли са занаятчиите, модерни ли са модерните занаяти и т. н. По всички тези въпроси се изговориха и изписаха материали, от които става ясно само едно – нищо не е ясно.

Очевиден е стремежът да се докарат занаятите до музейна стойност и да се захвърлят в ъгъла на общественото внимание, свеждайки ги до екзотиката на мартеници, тъкани черги, бусинска керамика, дърворезба и други занятия, които на съвременника ни дори като думи и наименования са изобщо неизвестни.

И за да не съчиняваме произволни дефиниции, които са на нивото на ученици начален курс, нека се обърнем към официалните източници: какво разбира тълковният речник на българския език под понятието професия и занаят. Според него „професия” е „Основна трудова дейност при човека, за която се подготвя, квалифицира и с която се прехранва”, докато под „занаят” се разбира „Дейност за ръчно изработване на изделия, поято се владее професионално” и като второ значение “професия, занятие”. Близостта на двете думи като смисъл и значение не може да не бъде видяна и затова не е лошо да се погледне и в речника на чуждите думи, за да се види защо в българския език има две толкова близки по значение думи за почти едно и също нещо. Според него думата „занаят” е дошла в българския през турски от арабски с почти същото звучене „zanaat” със значение на професия, занятие, или по-точно „Производствена стопанска дейност, при която преобладава ръчният труд и която се усвоява чрез дълго и системно обучение”. Думата „професия” е с латински корен „profesio” и е дошла в българския най-вероятно през руски или немски език. Значението и според речника е „Определена трудова дейност, за която човек се е подготвил и с която изкарва прехраната си”.

От чисто езиковедска гледна точка като че ли няма особена разлика между двете думи, като не можем да не отбележим акцента върху ръчната изработка на произведените изделия при занаята, което на практика означава, че този производствен процес не е силно автоматизиран, но в никакъв случай не може да означава, че не се използват съвременни инструменти и материали.

Но тъй като в случая говорим за закони, имащи регулираща роля в икономиката на страната, нека погледнем нещата откъм техния икономически смисъл. Както видяхме от тълкуванието на занаят в речника на чуждите думи, говорим за „производствена стопанска дейност”. Това е и първото разграничение в най-широк смисъл – разграничаването от търговията, което очевидно е друго по вид стопанско занятие. Това означава, че занаятчията не е търговец по съществото на своята дейност, той е производител на стоки и услуги. И това е независимо от факта, че нашият Търговски закон предписва на всеки, който се занимава със стопанска дейност и открие предприятие, да се смята за търговец. Оставяме настрана въпроса дали не е време този допотопен закон да се попромени малко. Този производител извършва стопанска дейност, което означава, че трябва да е регистрирал някакъв вид предприятие или фирма, като физическо или юридическо лице. Пита се, дали има връзка между тази регистрация и начина, по който той произвежда? Доколкото регистрацията на фирмите става според Търговския закон и в него не е регламентирано да се уточни по какъв начин ще е организирано предприятието и производствения процес, очевидно връзка няма. Всеки може да си регистрира фирма според желанието си – ЕТ, ЕООД, ООД, АД и т.н. След като се отграничава занаятът като производствена дейност от търговията, остава да видим дали той има прилики и разлики с другите производствени дейности – индустрията и селското стопанство. В генезиса на развитието на производството еднозначно е известно, че първоначално са съществували паралелно две производства – занаяти и селско стопанство. По-късно с развитието на научно-техническата революция от занаятите се развива манифактурното и малко по-късно индустриалното производство. Къде е разликата? Най-грубо погледнато занаятчията продължава да произвежда същото, което е произвеждал и преди, например да шие дрехи. Но продължава да го прави по стария начин – с малко хора, по конкретна поръчка, на собствена персонална отговорност, като процесът на производството е единен и неразчленен на отделни операции, за които да са специализирани отделни хора или машини. При индустриалното производство е точно обратното – нараства броят на хората поради производството в големи обеми, процесът се ръководи от специализирани за всяка отделна операция специалисти, той е разчленен силно на завършени цикли и това позволява и навлизането на автоматизирани линии и роботи. Произвеждат се големи серии за един анонимен пазар. Отговорността е най-често споделена между собствениците на предприятието, които в настоящето най-често са повече от един.

В европейското икономическо пространство очевидно тази разлика вече е добре осъзната и вече се говори открито на базата на статистическите данни за микро и занаятчийски предприятия, които имат своя специфика, изискват по-специални условия за развитие и не на последно място, представляват над 90% от малките и средни предприятия, които пък от своя страна са 90% от предприятията изобщо.
Излиза в крайна сметка, че повечето от производствените стопански дейности биха могли да бъдат както индустриални, така и занаятчийски, в зависимост от начина, по който работи и е организирано предприятието. И това няма нищо общо с предмета на дейност. Занаятчийското шивашко предприятие се занимава с производство на костюми, както и индустриалното шивашко предприятие. Обаче при занаятчията те са ушити по конкретна поръчка за конкретен клиент под прекия контрол на собственика на предприятието. Докато индустриалното предприятие шие по стандарт за анонимния пазар, като контролът е върху изделието, а не върху дейността на отделния човек.

Да се отрича спецификата на микро и занаятчийските предприятия в момента е толкова пагубно за една икономика, колкото би било пагубно да въведем отново болшевишкия принцип за ръководната роля на пролетариата в обществото и да игнорираме отделния човек или група хора. Само дето илюзията за България като силно развита индустриална страна е вече минало.

Връщайки се едно ниво по-долу можем да видим и как се съотнасят понятията професия и занаят в този смисъл. Очевидно е, че професията по дефиниция е занятие, което човек упражнява професионално, т.е. с цел да си осигури средства за прехрана в най-широк смисъл. Ако той го упражнява като наето лице независимо от вида предприятие и отговорността за крайното изделие, излизащо на пазара, е на предприятието, то това е професия. Човекът може да бъде в зависимост от качествата си повече или по-малко добър професионалист. Ако обаче той е самостоятелен, работи на собствена отговорност, залага името и авторитета си пред конкретен клиент и носи всяка възможна отговорност за крайното изделие, очевидно занятието е занаят. А човекът е занаятчия. Като пример: един човек може да е квалифициран шивач и да работи в шивашко индустриално предприятие. Тогава неговата професия е шивач. Но той не е занаятчия. Ако обаче той си направи собствено предприятие, наеме няколко човека и започне да шие по поръчка за конкретни клиенти, то той е занаятчия и неговият занаят е шивачеството. И няма никакво значение по какъв начин той е получил своята квалификация. Изискването обаче и за двете занятия, и като професия, и като занаят, дори според речниците, е хората да са ги усвоили добре. Което всъщност не е тема на това разглеждане, но си заслужава да бъде поне отбелязано.

Излиза, че професията е по-общото понятие, докато занаятът е свързан с отговорност, финансова независимост, компетенции в широк кръг области не само в професионален, но и в микроикономически план.

Да се обясни на един сладкар, пекар, дърводелец или автомонтьор в Европа, че не е професионалист, само защото е създал собствена фирма, създал си е име и е дал работа на още десетина човека, е абсолютно неразбираемо за европейския начин на мислене. Този човек първо не би Ви разбрал, после би си помислил, че се шегувате и накрая би се обидил.

Ако ще развиваме модерно производство в България ние неминуемо ще имаме нужда от хора с предприемачески дух, с добри професионални познания и компетенции в широка област, готови и способни да поемат отговорност. Те ще стабилизират средното съсловие в страната и ще създадат работни места и места за обучение на следващото поколение. Не можем да си затворим очите и да отречем този важен сегмент от националната икономика. Това би ни убило. Не можем да го оставим и на регулацията само на държавата, защото тя няма финансов ресурс за това. Няма такъв прецедент в Европа. Саморегулиращата се икономика обаче иска грижа и най-общ върховен контрол от страна на държавата и тя това може да го направи. Но не и като си скрие главата в пясъка.

Няма нищо по-кошмарно от спор с неизяснени термини, беше казал известен писател. Мисля, че е крайно време и в България да разберем за какво говорим и да спрем безсмислените твърдения на определени кръгове, които противопоставят два абсолютно неантагонистични термина и очевидно са инструмент в ръцете на различни лобита. Ако ще сме част от Европа, нека мислим като европейци.

И в заключение едно интересно тълкувание по темата на аржентинския писател Енрике Марискал: “... Вярвай в собствените си отговорности, способности и вдъхновения. Спомни си, че ковчегът (на Ной – б.а.) е направен и изработен от ръце на занаятчия. За сметка на това “Титаник” е бил създаден от експерти и е  бил управляван от акредитирани професионалисти.”

Емил Василев
Балканско бюро за
подпомагане на средното съсловие
Изпълнителен директор

Цитирани източници:
1. Съвременен тълковен речник на българския език – трето издание от 1995 година
2 Речник на чуждите думи в българския език – издание на БАН 1982 година
3. Енрике Марискал – “Приказки за подарък на любими хора” – ИК Бард