В конкурса за любовни упражнения победи Елка Стоянова :)

Елка Стоянова е с голямата награда за нови любовни упражнения на Webcafe.bg и издателството на сборника „Любовни упражнения" - „Мавзолея".

Журито в състав: Пепа Георгиева (литературен редактор), Миролюба Бенатова (журналист), Калин Терзийски (писател), Ваня Щерева (писател) и екип на webcafe.bg прочете над 300 текста от 168 автора.

Първата награда отиде при Елка Стоянова за нейния разказ "Mamma miа". Това е текст, който отговаря изцяло на жанра разказ.

Ето и бележка под текста на Елка от Пепа Георгиева, която всички останали от журито споделят:

„Много добър текст. Вълнуващ, дисциплиниран. Това е  литература. Това е разказ. Харесвам й мъжкото писане."

Журито беше абсолютно единодушно по отношение на разказа на Елка Стоянова - той събра 5 гласа и ще бъде публикуван в следващия сборник „Любовни упражнения".

Още четири текста впечатлиха журито. Те събраха по четири гласа всеки.

Това са:

„Тихопрошепнатидуми" на Тея Дия,

„Честит рожден ден" на Мария Станчева,

„Стара история" на Рада Георгиева,

„Сърцето" на Антон Андонов.

Тези текстове също ще бъдат публикувани в сборника „Любовни упражнения", независимо, че предварителните намерения на организаторите на конкурса бяха тази награда да се даде само на един от авторите. Твърде са хубави, за да бъде лишен сборникът от тях, прецени журито.

Поощрителни награди получават:

Ирина Стоянова, която е в първите три в класацията на Ваня Щерева и получи 2 гласа от журито.

Мариана Царкова, която е в първите пет в класацията на Калин Терзийски - с 2 гласа от журито.

Бисера Виденова, тя е в класацията на Пепа Георгиева - с 1 глас.

Дими Боева - нейният текст е един от фаворитите на Миролюба Бенатова - 1 глас.

Маргарита Василева, която присъства в класацията на webcafe.bg - 1 глас.

Няколко дни след крайния срок за конкурса пристигнаха произведения от още 57 автори. Журито пое ангажимента да прочете и тях и ако намери силни текстове, да им даде награда.

Откъс от разказа на Елка Стоянова:

„Шумът на големите летища е прекрасен. Сякаш вихрушка е минала през всички краища на света, позабърсала е от всякъде по малко, завъртяла се е в спирала и накрая е стоварила всичко, сбрано по пътя, в една точка. В конкретния случай - Фиумичино.  Плавен, припевен френски на група студенти се спъва в превзетия италиански с ужасен руски акцент на лустросана дама с яркозелена блузка, която обяснява разпалено нещо на карабинер, който пък я гледа отегчено в пазвата и от време на време подвиква нещо на някакъв Никола по портативна радиостанция. Араби се смеят тихо, скупчени до едно от гишетата, американци си развяват високомерните носове, англичани с опънати до коленете чорапи, воднисти очи и червендалести лица блеят неориентирано, ситни азиатци се носят като навити на пружинки, сковани немци се обясняват лаещо в любов, мургави индийци си говорят за техни си, индийски работи, възрастна жена със забрадка на рози стои с изгубен вид до огромните табла и гледа уплашено сменящите се непрекъснато цифри, ревящи, смеещи се, викащи и спящи деца, куфари, чанти, куфари, музика, куфари, хора, хора, хора..."