Георги Първанов: Първи ноември е празник на нашата изострена историческа памет, на националното ни самочувствие и съзнание, един истински празник на българския дух
31 Октомври 2004, Неделя
Автор: Burgas Info
Обръщение на президента Георги Първанов по повод 1 ноември – Ден на народните будители
Драги сънародници,
В навечерието сме на един свят ден – Ден на народните будители.
Преди 82 години Народното събрание приема закон, съгласно който: “Първи ноември да се празнува като всенароден празник на заслужилите българи….. Да стане един постоянен национален празник в памет на всички труженици за българското национално и просветно културно възмогване и преуспяване…”
Така България поставя в историческия си календар, редом с 24 май още един празник на духовността. Празнуването на Първи ноември е израз на идеята, с която отбелязваме Деня на светите братя Кирил и Методий. Тя е продължение и развитие на 24 май, разширяване на неговия дълбок исторически смисъл, защото включва освен стотиците достойни люде на перото и онези непокорни, горди българи, които учеха как се обича България и как се мре за нея.
На този ден ние най-добре съзнаваме, че българската държава често е била силна, но тя е станала велика, когато редом с крепостите са се съградили книжовните школи.
Нашето превратно историческо битие носи в себе си много изпитания, възходи и падения. Тъмните килии на монасите, вярата им в силата на писмеността, на речта, успяват да съхранят мъждукащия български дух и да го изведат на светлия друм на Българското Възраждане.
В тези тежки времена народът ни създава своите будители. Така българите с гордост и благоговение са зовяли стотиците знайни и незнайни духовници, книжовници, учители – символ на социалната действеност и духовната извисеност на българина. Самата дума “будител” носи голям емоционален заряд.
Редом до св. Иван Рилски, Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Неофит Бозвели, Петър Берон ние поставяме и Георги Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Любен Каравелов, Иван Вазов, Захарий Стоянов, Стефан Стамболов и още много други родолюбци, които народът не просто почита като светли личности, но и ги тачи като мъченици и дори ги канонизира в своята памет.
Нова България би била немислима без духовния подвиг, без саможертвата на тези будители на българската народна свяст.
Затова Първи ноември е празник на нашата изострена историческа памет, на националното ни самочувствие и съзнание, един истински празник на българския дух. Празник, на който съзнаваме, че в държавата на духа няма място за дребни лични, групови или партийно – политически сметки. Казвам това, осъзнавайки че ние твърде дълго останахме заложници на конфронтацията по миналото. Днес обаче не е достатъчно да се каже, че имаме нужда от национално помирение и съгласие по историята, трябва да отидем по-далече.
Денят на народните будители не може да бъде сведен до ритуалите на историческата памет. Днес нашата страна има нужда от един нов тип патриотизъм – стъпил върху солидните опори на славното ни минало, но включил в себе си самочувствието и гордостта от успеха на редица наши съвременни будители.
Стъпка в тази посока можем да направим още утре, на Празника на народните будители, като възродим някои от традициите му и го изпълним с ново съдържание.
С такава цел аз подкрепих инициативата на група млади българи и предложих именно на Първи ноември да започне да се реализира благородната идея, на определени дати, свързани с българската духовност, в родните училища да се издига националния флаг.
Убеден съм, че на Първи ноември нашите училища ще почетат народните будители и техните идеали. Вярвам, че всички ние – хората, които сме избрани в централните институции, кметовете и общинските власти, а бих казал - и всеки български гражданин, който има възможност да го стори, ще вдигнем националното знаме не само на обществените сгради, но и пред собствения си дом. И че ще го правим често – и по време на национални празници, но и в периоди на тежки национални изпитания. Защото празникът е добър повод да покажем ново отношение към националното знаме – като символ, укрепващ чувството за държавност на гражданите; символ, извисяващ народностния ни дух и самочувствие.
Драги сънародници,
Друга идея, на която ще дам подкрепата си на Първи ноември е за създаване на широко гражданско движение за съхраняване на историческото и културното наследство по нашите земи.
Почти всеки ден ставаме свидетели на нови археологически и исторически открития. Убеждаваме се за пореден път, че нашите земи крият много следи от славни цивилизации, които са част от нашата гордост, част от нашата историческа памет.
Ние трябва да се грижим за това наследство, трябва да го запазим, да го пренесем през годините, да го оставим на нашите наследници, на бъдещите поколения. Това не е по силите само на държавните институции, които, разбира се, не бива да снемат от себе си голямата отговорност.
Участие във форума, на който утре ще се дискутира идеята за това движение на паметта българска са заявили някои от най-известните учени, краеведи, общественици, както и редица авторитетни граждански организации, а това вече е гаранция за добро начало в реализацията на инициативата.
Ние сме на прага на Европейския съюз. От нас зависи да влезем достойно като нация, чиято култура е един от стълбовете на европейската цивилизация. От нас зависи да влезем като нация с богата културна идентичност и свой образ.
Уважаеми съотечественици,
В ден като днешния ние отдаваме дължимото, оказваме своята почит към онези “заслужили българи”, които през вековете са дали и дават приноса си за запазване и издигане на българската духовност, а с това и на самата ни нация.
Затова аз бих искал най-сърдечно да поздравя съвременните български учени и изследователи, учители, писатели, журналисти, творци от всички сфери и поколения, будителите в най-широкия смисъл на думата.
Хората, на които в значителна степен се дължи фактът, че българската култура, наука и образование отдавна имат своето европейско и световно признание и конвертируемост и получават шансове да бъдат пълноценна част от общото европейско научно пространство, от територията на знанието, на духовността.
Днес по-добре от всякога, от дистанцията на изминалите векове и изправени пред нови национални изпитания, разбираме пророческите думи на Васил Друмев: “Един народ, който има съзнание, култура, писменост, наука, непременно ще има светла и трайна бъднина!”
Честит празник на народните будители и на учените в България!
Драги сънародници,
В навечерието сме на един свят ден – Ден на народните будители.
Преди 82 години Народното събрание приема закон, съгласно който: “Първи ноември да се празнува като всенароден празник на заслужилите българи….. Да стане един постоянен национален празник в памет на всички труженици за българското национално и просветно културно възмогване и преуспяване…”
Така България поставя в историческия си календар, редом с 24 май още един празник на духовността. Празнуването на Първи ноември е израз на идеята, с която отбелязваме Деня на светите братя Кирил и Методий. Тя е продължение и развитие на 24 май, разширяване на неговия дълбок исторически смисъл, защото включва освен стотиците достойни люде на перото и онези непокорни, горди българи, които учеха как се обича България и как се мре за нея.
На този ден ние най-добре съзнаваме, че българската държава често е била силна, но тя е станала велика, когато редом с крепостите са се съградили книжовните школи.
Нашето превратно историческо битие носи в себе си много изпитания, възходи и падения. Тъмните килии на монасите, вярата им в силата на писмеността, на речта, успяват да съхранят мъждукащия български дух и да го изведат на светлия друм на Българското Възраждане.
В тези тежки времена народът ни създава своите будители. Така българите с гордост и благоговение са зовяли стотиците знайни и незнайни духовници, книжовници, учители – символ на социалната действеност и духовната извисеност на българина. Самата дума “будител” носи голям емоционален заряд.
Редом до св. Иван Рилски, Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Неофит Бозвели, Петър Берон ние поставяме и Георги Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Любен Каравелов, Иван Вазов, Захарий Стоянов, Стефан Стамболов и още много други родолюбци, които народът не просто почита като светли личности, но и ги тачи като мъченици и дори ги канонизира в своята памет.
Нова България би била немислима без духовния подвиг, без саможертвата на тези будители на българската народна свяст.
Затова Първи ноември е празник на нашата изострена историческа памет, на националното ни самочувствие и съзнание, един истински празник на българския дух. Празник, на който съзнаваме, че в държавата на духа няма място за дребни лични, групови или партийно – политически сметки. Казвам това, осъзнавайки че ние твърде дълго останахме заложници на конфронтацията по миналото. Днес обаче не е достатъчно да се каже, че имаме нужда от национално помирение и съгласие по историята, трябва да отидем по-далече.
Денят на народните будители не може да бъде сведен до ритуалите на историческата памет. Днес нашата страна има нужда от един нов тип патриотизъм – стъпил върху солидните опори на славното ни минало, но включил в себе си самочувствието и гордостта от успеха на редица наши съвременни будители.
Стъпка в тази посока можем да направим още утре, на Празника на народните будители, като възродим някои от традициите му и го изпълним с ново съдържание.
С такава цел аз подкрепих инициативата на група млади българи и предложих именно на Първи ноември да започне да се реализира благородната идея, на определени дати, свързани с българската духовност, в родните училища да се издига националния флаг.
Убеден съм, че на Първи ноември нашите училища ще почетат народните будители и техните идеали. Вярвам, че всички ние – хората, които сме избрани в централните институции, кметовете и общинските власти, а бих казал - и всеки български гражданин, който има възможност да го стори, ще вдигнем националното знаме не само на обществените сгради, но и пред собствения си дом. И че ще го правим често – и по време на национални празници, но и в периоди на тежки национални изпитания. Защото празникът е добър повод да покажем ново отношение към националното знаме – като символ, укрепващ чувството за държавност на гражданите; символ, извисяващ народностния ни дух и самочувствие.
Драги сънародници,
Друга идея, на която ще дам подкрепата си на Първи ноември е за създаване на широко гражданско движение за съхраняване на историческото и културното наследство по нашите земи.
Почти всеки ден ставаме свидетели на нови археологически и исторически открития. Убеждаваме се за пореден път, че нашите земи крият много следи от славни цивилизации, които са част от нашата гордост, част от нашата историческа памет.
Ние трябва да се грижим за това наследство, трябва да го запазим, да го пренесем през годините, да го оставим на нашите наследници, на бъдещите поколения. Това не е по силите само на държавните институции, които, разбира се, не бива да снемат от себе си голямата отговорност.
Участие във форума, на който утре ще се дискутира идеята за това движение на паметта българска са заявили някои от най-известните учени, краеведи, общественици, както и редица авторитетни граждански организации, а това вече е гаранция за добро начало в реализацията на инициативата.
Ние сме на прага на Европейския съюз. От нас зависи да влезем достойно като нация, чиято култура е един от стълбовете на европейската цивилизация. От нас зависи да влезем като нация с богата културна идентичност и свой образ.
Уважаеми съотечественици,
В ден като днешния ние отдаваме дължимото, оказваме своята почит към онези “заслужили българи”, които през вековете са дали и дават приноса си за запазване и издигане на българската духовност, а с това и на самата ни нация.
Затова аз бих искал най-сърдечно да поздравя съвременните български учени и изследователи, учители, писатели, журналисти, творци от всички сфери и поколения, будителите в най-широкия смисъл на думата.
Хората, на които в значителна степен се дължи фактът, че българската култура, наука и образование отдавна имат своето европейско и световно признание и конвертируемост и получават шансове да бъдат пълноценна част от общото европейско научно пространство, от територията на знанието, на духовността.
Днес по-добре от всякога, от дистанцията на изминалите векове и изправени пред нови национални изпитания, разбираме пророческите думи на Васил Друмев: “Един народ, който има съзнание, култура, писменост, наука, непременно ще има светла и трайна бъднина!”
Честит празник на народните будители и на учените в България!
Прочетено: 2995 пъти