Ваня Щерева: “Повечето хора не са способни да приемат по-различните от тях!”

Ваня Щерева е родена във Варна (зодия Дева.), където е завършила спортно училище – висок скок. След това една година е актриса в Шуменския театър, а следващата година е приета в НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов” – актьорско майсторство за куклен театър в класа на проф. Боньо Лунгов.
Ваня завършва осем години по-късно, актьорско майсторство за драматичен театър в класа на Стефан Данаилов. През цялото време музикалната сцена я привлича силно, което надделява в избора на професия.
Ваня Щерева е една от малкото певици, които създават сами песните си – музика и текст. Един от големите хитове на “Атлас” – “Играта свърши”, е по текст на Ваня. По нейни стихове са пели Стенли, Ирина Флорин, Ирра, Антибиотика, Вили Кавалджиев и др.

- Разкажи какво ново се случва в кариерата ти?

- Две години писах книга, веднага след като я завърших и хванах последния срок, за да я предам за участие на Националния литературен конкурс “Развитие”, влязох в студио да записвам. Песента се казва “Червено”, вече се върти по радиостанциите, сега подготвям снимките на видеоклипа към нея. Той ще бъде на спортна тема и в него ще участва футболистът от ЦСКА и Националния отбор Стойко Сакалиев.

- Кое е по-важно за теб – работата ти като актриса или музиката?

- Винаги музиката е била на първо място за мен. Театърът е само една малка част от моята същност, не особено активна част. Аз съм по-добър театрален зрител, отколкото осъществител на театър.

- На какво смяташ, че се дължи този бум на насилие сред децата, на който сме свидетели в последно време?

- На филмите. Аз самата не мога да понасям филми с насилие. Екраните ни бълват непрекъснато такива. На тази възраст всички се съпоставят с герои от филми. И все пак, не е нормално да се случва това. Може би има много други причини, които не е моя работа да изследвам.

- Как се почувства, когато се видя на корицата на списание “Плейбой”?

- Нормално. Много цветна беше тази корица и нямах усещането, че от сергиите ме гледа голо момиче.

- Трудно ли беше за теб да се съблечеш гола, голяма смелост ли е нужна за това?

- Определено трудно. Екипът се държеше така, сякаш съм облечена. Това ме успокояваше по някакъв начин, но не си е работа да се разхождаш гола сред фотоапарати. Безразсъдно се съгласих, после по време на сесията съжалявах, а след като излезе броя – тогава пък за нищо не съжалявах. Всяко нещо си има плюсове и минуси.

- Когато обръсна главата си, скандал ли търсеше?

- Никога не съм търсила скандал. Всичко беше спонтанно. Ако ме питаш сега дали бих го направила отново – не, смятам, че това беше груба грешка. Болшинството от хората не са способни да приемат по-различните от тях.
- Кое е най-откаченото нещо, което си правила?

- Романът ми. Безсънните нощи пред компютъра. Голяма авантюра за мен.

- Какво е способно да те изкара извън релси?

- Нищо. Изключително спокойна съм. А, понякога вестникарските лъжи относно мен ме вбесяват.

- Как обичаш да прекарваш свободното си време?

- В домашна обстановка. Домът ми е най-любимото ми място. С най-близките ми приятели. Стадионът е другото място. На мачове на ЦСКА. Там си почивам чудесно.

- Какво си съхранила от детските си години?

- Детето в мен. Спомените от улици, от играта само с момчета, от пренебрегването от групичката на тарторките, желанието ми да им се доказвам, боя, който ядях всеки ден от две по-големи момичета, ей така, щото бяха гледали много филми... Съхранила съм оня хъс за оцеляване.
- Кой е най-хубавият комплимент, който си получавала? Обичаш ли да получаваш комплименти?

- Романът ми “Образцов дом” е сред 5-те номинирани на Националния литературен конкурс “Развитие” от 70 творби. Това е първият ми писателски опит и журито, в което влизат именити литературни хора, ми направи най-големия комплимент чрез тази номинация. Дали обичам комплименти, когато се отнася до работата ми – да, иначе се притеснявам и не знам как да отговоря.

- Кои са трите най-важни неща за теб?

- Дъщеря ми Мила, приятелите ми и здравето ми.

- Какво искаш да кажеш с творчеството си?

- “Това съм аз. И ти, и ти, и ти, приличате на мен, защото имате същите мисли и вълнения...” Винаги е приятно да намериш съмишленици. От писмата, които получавам всекидневно, откривам, че правя щастливи много мои съмишленици с творчеството си.

- Имаш ли любима мисъл?

- Не. Но ще цитирам финала на моята книга: ”Ако сега си прострем прането на видно, неохранявано място, дали ще му посегнат крадци? И крадците имат нужди. А ние сме “Образцов дом”. И нямаме право на захабено пране.”