Надежда за дом
Автор: Лора Стаматис
Източник: вестник Фактор
Две големи очи се взират в мен и напрегнато следят всяка моя стъпка. Какво ще правя с нея? Приятел ли съм или враг?
Няма име. Не, всъщност има, но то ще си остане само в миналото на бившия й стопанин. Аз ще я наричам Кураж...
Сблъсъкът
Намирам се на десетина километра от Бургас, в местността "Пода", на не повече от двеста метра от Центъра за наблюдение на птици. Въпреки дъждовното и мрачно време гората, през която се провираме с колата, носи усещането за приятни емоции. А и е почивен ден.
Настроението ми обаче се обръща на 180 градуса, когато се озовавам пред ръждясалата и порутена ограда.
Да си призная, не бях идвала тук досега. Смущаваше ме безименното и някак зловещо "общински приют за кучета". Не знам вашите асоциации какви са, но моите определено не ме подтикваха да прекарам част от свободното си време на подобно място.
Престраших се да го направя и съм доволна, че някогашните ми опасения са разбити на пух и прах. Поне от вида на приютените тук животни. Всички са изкъпани, ваксинирани, нахранени.
За съжаление, цялостната обстановка навява чувство на потиснатост, което дори радостно втурващите се да ни посрещнат Томи, Лиско и Мурджо, не изтриват съвсем. Трите кучета са от малки в приюта и са се сдобили с "привилегията" да не са затворени в клетка. Обикалят и се сгушват на различни места - стар диван, неупотребяван куфар, леген, превърнат в легло.
Повечето от другите, близо 60 животни обаче, сред които и Кураж, не се радват на това щастие. За тях остава очакването и надеждата, че ще дойде някой, който да махне решетките, отделящи ги от околния свят. Скоро. За това и ме посрещат с дружен лай. Сякаш се надпреварват да покажат кой е по-добър и заслужава повече моето внимание.
А картината можеше да е друга.
Реалността
Приютът край Бургас е един от малкото общински приюти в цял свят. (За другите подобни в Европа, каквито и аз съм посещавала, се грижат природозащитни организации). В това нямаше да има нищо лошо, ако общината знаеше какво да прави.
Вместо еколози, или хора с необходимата квалификация и образование, които да се грижат за животните, се натъквам на къщичката на пазача Мехмед и семейството му. Разбирам, че се водят тук на работа от самото създаване на приюта и не плащат наем, ток и вода. Не се съмнявам, че обичат животните, но ми се струва неприемливо да виждам как са двойно по-загрижени да охраняват собственото си стопанство от патки, овце, крава и кокошки, които отглеждат наред със затворените кучета.
Служителите на приюта охраняват със зъби и нокти питомците си, ако някое от свободно обикалящите кучета реши да ги подгони. А блъснато от кола куче, донесено предната вечер в приюта, е оставено цяла нощ на студа и поройния дъжд.
Не е тайна, че в по-ранните години животните, довеждани тук, са били умъртвявани. Ремонт в приюта, дори козметичен, не е правен от началото на съществуването му преди десет години.
Нещата започват да се променят преди осем години, когато след сигнал на граждани се намесва германската журналистка и природозащитничка Криста Шехтл.
Промяната
Две от жените, наети от нея, разказват как, шокирана от условията, при които били принудени да живеят кучетата, Криста запретнала ръкави и започнала да търка и чисти клетките. После със собствени средства поставила покрив отгоре им. Донесла храна и лекарства за болните животни. А на здравите започнала едно по едно да намира дом у нас и в Германия.
Така се поставя началото на Българо-немската мисия за защита на животните, която сега се грижи за поддържането на приюта, съвместно с общината. Представителите й са сковали къщички за свободно движещите се животни, има "стая за релаксация", "детски дом" и отделение за новопристигналите. Те къпят, хранят и лекуват кучетата, грижат се да им намерят дом.
"За нас няма събота и неделя. Когато получим сигнал за оставено животно, особено ако знаем, че е болно, зарязваме всичко и хукваме", казва председателката на мисията Маргарита Пеева.
В приюта попадат не само бездомни, но и изоставени от собствениците им кучета, които не желаят или не могат повече да се грижат за тях.
Такъв е случаят и с Кураж. Намерена е пребита, след като е изоставена с две от малките й кученца. Сега я очаква дългия път на повторното социализиране.
Има и друг вариант
Въпреки значителната промяна в условията, които сега предлага,
приютът е много далеч от това, което може да бъде, не крие Маргарита. Природозащитничката си представя мястото като нов дом за изоставени домашни животни, убежище за болни и сакати, на които да се предоставят адекватни условия за лечение и възстановяване, с много свободно пространство за животните. Където доброволци да могат да идват да се грижат за тях и да ги извеждат на разходка.
Приютът може да бъде разработен като атракция и място за работа с деца. Липсата на какъвто и да е зоокът в региона, а най-вече наличието на гора и близостта до Природозащитен център Пода са отлична предпоставка за това, въодушевява се Маргарита. И дава пример с центъра за животни в германския град Мюнхен, разработен като мини зооградина, където под един покрив са намерили убежище изоставени или болни кучета и котки, морски свинчета, зайчета, птици и влечуги. Там всеки ден идват доброволци, които по предварително изготвен списък разхождат животните и се занимават с тях.
Важно е децата да бъдат възпитавани в европейските ценности на хуманизъм и любов към животните, споделя Маргарита и не крие, че целта й е чрез тях и родителите да преразгледат отношението си към животните и заобикалящата ни среда.
Още й е мъчно за скорошния отказ на общински чиновници децата от дома за сираци в Бургас да посетят приюта. С мотива, че нямало какво да видят. А не си дали сметка, че по този начин ги лишават от възможност за урок по състрадание в едно отхвърлило и тях общество.
Надеждата
Според Маргарита най-големият проблем е липсата на цялостна кастрационна програма на общината. Уличните кучета не са особено привлекателни за осиновяване, разкрива природозащитничката. Единственият им шанс е да бъдат кастрирани и върнати обратно в района им.
Тъжното е, че много от тях прекарват в приюта толкова дълго, че е трудно, ако не невъзможно, после да се адаптират отново. Просто защото са придобили други навици и върнати на свобода не могат да се справят с оцеляването.
А е доказано, че кастрацията е единственият хуманен и сравнително евтин метод, който е в състояние успешно да намали популацията на бездомните кучета, при това в рамките на няколко години. Стига да бъде приложен в цялото населено място. При него бездомните кучета се кастрират, обезпаразитяват, ваксинират, маркират и връщат обратно по местата, откъдето са взети. Така не само се решава проблема с нежеланите нови поколения, но и завърналите се кучета пазят района си от нашествието на нови. Кастрираните животни постепенно се въвеждат в приюти или им се намират нови собственици. По този начин от скоро се работи в Столична община.
Оказва се, че България е единствената държава в ЕС, която все още не може да се справи с огромния брой бездомни кучета.
Надежда за това дава новият Закон за защита на животните, който предстои да бъде гледан на второ четене. В него е заложена масовата кастрация като средство за справяне с популацията от бездомни животни. В същото време се предвижда регистрация и кастрация на домашните кучета, както и наказание при изоставяне на животно на улицата.
Тогава току-виж и приютът край Бургас се превърне в център за временно настаняване и отглеждане на животни и популярна атракция. Където кучета като Кураж могат да получат втори шанс.
Прочетено: 3124 пъти