Значителната преднина на малкото предимство
30 Ноември 2007, Петък
Автор: От Д-р Петър СТЕФАНОВ, доктор по икономика, бизнесконсултант
Източник: вестник Фактор
Модерната икономическа теория борави с модели, които показват родство с апарата на термодинамиката, кибернетиката, нелинейната теория на вероятностите. Случва се минимално отклонение от началните условия да доведе до гигантска промяна в резултатите след време - ситуация, изследвана подробно в "теорията на хаоса".
Един нагледен пример за това от близкото минало ни дава "сражението" между двете видеокасетофонни системи - Бетамакс и VHS. Те се появиха почти едновременно на пазара. Техническите им характеристики са почти еднакви (някои специалисти дори смятат, че системата Бетамакс е по-добра), същото се отнася и за цените им. Но след неколкогодишна конкурентна борба видеосистемата Бетамакс изчезна от световния пазар и той категорично бе завладян от VHS. Защо?
Причината бе не в производителите, а в многобройните търговски фирми, които лансираха продуктите. По една случайност тези, които се занимаваха с VHS, попаднаха на по-интересни филми, които да запишат на касетите си. Разликата в началото беше нищожна. Но именно тази разлика започна да привлича все повече купувачи на касети (а оттам и на апарати), процесът се разви лавинообразно и производителите на Бетамакс се принудиха да затворят своите предприятия.
В анализа на процесите от "класическата" икономика - тази, която изразходва големи материални ресурси - не се налага да се използват нелинейни изчислителни методи и модели с положителна обратна връзка (самоусилване на въздействието). Такива области са селското стопанство, леката индустрия, добивът на полезни изкопаеми и тяхната обработка. В тях действат безотказано обикновените пазарни механизми за уравновесяване на търсенето и предлагането и това се наблюдава на практика например при петролните кризи.
Съвсем друго е положението в наукоемките области. Ето някои от тях: производство на компютри и софтуер, мобилни телефони, фармацевтични препарати, ракети, самолети, автомобили, фиброоптика, продукти на генното инженерство ...
В началото тези отрасли изискват огромни капиталовложения за научноизследователска, конструкторска и технологична разработка. След старт на производството разходите за всяка отделна единица са пренебрежимо малки в сравнение с първоначалната инвестиция, затова едновременно с нарастването на пазарния дял отделният продукт става все по-евтин, респ. конкурентноспособен.
Много често за възхода или падението на някоя фирма решаващо може да е някое случайно обстоятелство - "двубоят" между видеосистемите показва това. Но също такива незначителни фактори могат да решат например къде да се построи голям индустриален или научен център. Разбира се, географските особености оказват своето влияние - но не винаги! Преди около половин век няколко специалисти по електронна техника основали в градчето Силикон Валей в Калифорния дребни фирми. Благодарение на тях Силикон Валей започнало да привлича инженерни кадри, нови фирми от бранша, докато общият брой на фирмите достигнал около 900. Така е бил създаден най-големият американски IT център. Ако първите инженери били избрали друго градче за своята скромна в началото дейност, този център сега би бил там.
Как трябва да реагира правителството на една страна на измененията в световния пазар?
Когато става дума за области, в които преобладават механизмите на класическия икономикс, тоест на традиционния саморегулиращ се пазар, препоръчва се сдържана позиция. Финансирането на научно-изследователските работи се оставя инициатива и грижа на отделните фирми, които после сами ще мерят сили на международния пазар.
Съвсем друга трябва да бъде стратегията на държавната икономическа политика във високотехнологичните отрасли - там, където решаваща роля има положителното обратно въздействие. При тях едно малко предимство може бързо да се разрасне и да даде значителна преднина на родните компании пред чуждестранните, или обратно! Ето защо държавата следва да използва максимално своя потенциал от лостове за въздействие и финансов ресурс, за да стимулира местните фирми да усъвършенстват продуктите и технологиите си.
И най-важното - теорията на положителното обратно въздействие позволява да се направят достоверни оценки кои изследователски програми са най-перспективни и заслужават всестранна поддръжка. А това до голяма степен елиминира опасността (за съжаление често срещана у нас) да се хвърлят усилия за разработки, пред които няма бъдеще.
Един нагледен пример за това от близкото минало ни дава "сражението" между двете видеокасетофонни системи - Бетамакс и VHS. Те се появиха почти едновременно на пазара. Техническите им характеристики са почти еднакви (някои специалисти дори смятат, че системата Бетамакс е по-добра), същото се отнася и за цените им. Но след неколкогодишна конкурентна борба видеосистемата Бетамакс изчезна от световния пазар и той категорично бе завладян от VHS. Защо?
Причината бе не в производителите, а в многобройните търговски фирми, които лансираха продуктите. По една случайност тези, които се занимаваха с VHS, попаднаха на по-интересни филми, които да запишат на касетите си. Разликата в началото беше нищожна. Но именно тази разлика започна да привлича все повече купувачи на касети (а оттам и на апарати), процесът се разви лавинообразно и производителите на Бетамакс се принудиха да затворят своите предприятия.
В анализа на процесите от "класическата" икономика - тази, която изразходва големи материални ресурси - не се налага да се използват нелинейни изчислителни методи и модели с положителна обратна връзка (самоусилване на въздействието). Такива области са селското стопанство, леката индустрия, добивът на полезни изкопаеми и тяхната обработка. В тях действат безотказано обикновените пазарни механизми за уравновесяване на търсенето и предлагането и това се наблюдава на практика например при петролните кризи.
Съвсем друго е положението в наукоемките области. Ето някои от тях: производство на компютри и софтуер, мобилни телефони, фармацевтични препарати, ракети, самолети, автомобили, фиброоптика, продукти на генното инженерство ...
В началото тези отрасли изискват огромни капиталовложения за научноизследователска, конструкторска и технологична разработка. След старт на производството разходите за всяка отделна единица са пренебрежимо малки в сравнение с първоначалната инвестиция, затова едновременно с нарастването на пазарния дял отделният продукт става все по-евтин, респ. конкурентноспособен.
Много често за възхода или падението на някоя фирма решаващо може да е някое случайно обстоятелство - "двубоят" между видеосистемите показва това. Но също такива незначителни фактори могат да решат например къде да се построи голям индустриален или научен център. Разбира се, географските особености оказват своето влияние - но не винаги! Преди около половин век няколко специалисти по електронна техника основали в градчето Силикон Валей в Калифорния дребни фирми. Благодарение на тях Силикон Валей започнало да привлича инженерни кадри, нови фирми от бранша, докато общият брой на фирмите достигнал около 900. Така е бил създаден най-големият американски IT център. Ако първите инженери били избрали друго градче за своята скромна в началото дейност, този център сега би бил там.
Как трябва да реагира правителството на една страна на измененията в световния пазар?
Когато става дума за области, в които преобладават механизмите на класическия икономикс, тоест на традиционния саморегулиращ се пазар, препоръчва се сдържана позиция. Финансирането на научно-изследователските работи се оставя инициатива и грижа на отделните фирми, които после сами ще мерят сили на международния пазар.
Съвсем друга трябва да бъде стратегията на държавната икономическа политика във високотехнологичните отрасли - там, където решаваща роля има положителното обратно въздействие. При тях едно малко предимство може бързо да се разрасне и да даде значителна преднина на родните компании пред чуждестранните, или обратно! Ето защо държавата следва да използва максимално своя потенциал от лостове за въздействие и финансов ресурс, за да стимулира местните фирми да усъвършенстват продуктите и технологиите си.
И най-важното - теорията на положителното обратно въздействие позволява да се направят достоверни оценки кои изследователски програми са най-перспективни и заслужават всестранна поддръжка. А това до голяма степен елиминира опасността (за съжаление често срещана у нас) да се хвърлят усилия за разработки, пред които няма бъдеще.
Прочетено: 3569 пъти