Koгато морето ври от риба

 Преминаването с лодка през пасаж от паламуд със сигурност за цял живот се запечатва с съзнанието на всеки, който го вижда за първи път. "Морето ври от риба", чувала съм да казват старите рибари, но не съм вярвала, че е възможно някога аз да видя нещо подобно.
     Краят на септември е. Утрото е слънчево и аз съм на борда на "Елена" - созополска лодка, с която са изкарвали хляба си две поколения истински рибари. Днес служи за разходки и спортен риболов. Качила съм се на нея след обещанието на местен рибар да видя атрактивни гледки, които да запечатам с фотоапарата си. Ще разбера и как се лови паламуд "на чепаре". На няколко десетки мили от брега се появява първия пасаж. В радиус от около десет метра повърхността на водата трепти и в това кипящо от живот петно пробляскват телата на най-буйните риби, превещи малък лупинг във въздуха. Странното им поведение биолозите обясняват с факта, че по този начин се предпазват от по- големите си събратя, които ги дебнат от дълбините или пък самите те преследват плячката си. Рибарите кратко коментират, че с танца си над вълните паламуда просто се забавлява. Въпреки че е наивно да приемем това твърдение за истина. Старите морски вълци обаче не обичат да въждат тази гледка, защото се счита, че когато рибата "играе", както те наричат импулсивното и подскачане над водата, тя обикновено кълве по-слабо.
     Риболовът с помощта на чепаре е атрактивен както за участващите в него, така и за страничния наблюдател. Когато чепаретата са спуснати зад борда и лодката се движи, перцата трептят под водата и заприличват на пасаж от малки рибки. Паламудът ги преследва и заедно с перцето поглъща и куката. С едно чепаре могат да бъдат уловени по над тридесет риби наведнъж, разказват ми рибарите. Става ми ясно, че не е желателно да опитвам сама да изтегля над водата някое от чепаретата, тъй като щом намам опит в тази майсторска техника, лесно мога да порежа пръстите с тънката месина, ако тя е натежала от улов.
     Поредното завъртане през пасажа се оказва успешно за нас и когато рибаря започва да изтегля кордата, в ръцете му заблестява първият уловен паламуд. Сребристо-черното му ивичесто тяло потрепва пред мен - рибата е жива и аз мога да я разгледам отблизо. Красива е и може би за това усещам порив да я върна обратно в морето. При появата на следващия пасаж се опитвам да заснема подскачащия над водата паламуд. Оказва се, че това не е толкова лека задача, колкото ми се струва отначало. Все пак успявам да уловя няколко от рибите в кадър.
     През последните няколко десетилетия. количеството на уловения в Черно море паламуд е намаляло значително. Оптимизмът на рибарите обаче ме трогва- много от тях вярват, че един ден пасажите от деликатесната риба отново ще се увеличат- казват, че в преминаването им край бреговете на България има цикличност. Не зная дали това е така, но защотто много ми се иска да е вярно, го приемам за истина. 

 Любопитни подробности:
-Има описани случаи, в които рабари са улавяли толкова много паламуд, че от претоварване лодката им е потъвала.
-Според традицията, соленият паламуд, коколкото и вкусен да е той, трябва да се консумира много внимателно и в малки количества, защото "може да отвори и десет годишна рана "- така образно се изразяват възрастните хора в крайбрежните рибарски градчета, коментирайки всъщност опасността от натравяне с пресносолна риба.
-Рибарите наричат дребния паламуд циганка, а едрия - над три килогра - турук. Турукът може да достигне до осем килограма.
-Говори се, че в пасажите от паламуд, изключително рядко, може би само по веднъж на сто години, могат да бъдат открити единични чисто бели екземпляри. Поверието гласи, че такава риба носи голям късмет на този, който я е уловил.