Формулата “Хеликон” или как се печели от книги

Четиримата са съакционери с по 25 % собственост в едно акционерно дружество с името "Хеликон". Гинка е председател на Борда на директорите, Данчо е изпълнителен директор, синовете Добромир и Стоил също са директори - Добромир е мениджър реклама, а Стоил - търговски мениджър. Семейство от началници. Според тях това е най-висшата форма на собственост и демокрация.

Дует

Данчо и Гинка били студенти във Великотърновския университет, когато се запознали. Открили се на рожден ден преди 35 години. Той носел очила, бакембарди и студентките въздишали по него.
Университетът бил общо взето женски и мъжете били на особена почит, макар и в конкуренция с курсантите от военното училище.
Оттогава двамата са заедно. През последните 15 години - по 24 часа в денонощието, всеки ден от месеца. В офиса седят един срещу друг, после пренасят работата у дома или на път. И двамата обичат да ядат патладжан. Пият вино. Харесват тъмносиния или по-точно морския цвят. /Интересно, че същите неща обичат и синовете им/. Спорят само за работа, но градивно. Не могат без морето.

Квартет

Дуетът отдавна е прераснал в квартет. От 15 години Добромир и Стоил присъстват неизменно в историята на книжарска верига "Хеликон".
Добрин бил на 21, Стоил - на 16 години, когато започнали. Оттогава няма организационно звено, през което двамата да не са минали. Това кара Добрин, който винаги е смятал, че ще се посвети на фотографията и е кандидатствал в НАТФИЗ, да се шегува, че в "Хеликон" е станал най-летящият човек. Ако не е по работа с колата, е на мотора в свободното си време.
Част от успеха на днешната книжарска верига "Хеликон" се дължи като че ли на увереността пред неизвестното. Защото, да вземеш един плевник от 500 кв.м., започнал да пада и от него да направиш най-голямата книжарница в България, е точно това.
"Ние бяхме и сме само търговци на книги, нямахме пари и не разбирахме от строителство, а се захванахме да правим нещо, което изисква изключителна организация и много труд и средства - сами си носехме книгите, сами движехме строежа", казва Данчо.
И така - вече 15 години...
Квартетът Панайотови се регистрира юридически като АД през 2007 година, след като изгражда системата на "Хеликон", регистрирана първоначално от ЕТ Данчо Панайотов. Партиите са разпределени така: Данчо е специалистът-класик по бизнес-идеи и стратегии. Той е и човекът, който слага спирачки, ако някой се поувлече.
Гинка е по духовните неща - награди, кафенета, списания, радиопредавания. Нейната страст е работата с хората.
Добромир върви по стъпките на баща си, но подходът му е по-модерен. По-съвременен е в детайлите, по-нова е представата му за това, което трябва да се направи. Той е и по ремонтите и откриването на нови помещения.
Стоил, който единствен живее в София, а не в Бургас, е поел търговските дела. Той е по рекламата, специализирал се е в нетрадиционната.
И четиримата постоянно генерират идеи. Данчо - за подвижна книжарница "Хеликон мобиле" и за "Хеликон-радио" /във всички книжарници по едно и също време да върви музика, информация и представяне на нови книги и изявени автори/, Гинка - за литературно кафене "Хеликон", Добромир - за списание "Книжарница", Стоил - за разширяване на мрежата от книжарници в страната.
Когато усещат, че успехът ги е споходил, решават да благодарят на съдбата.
Разбрали, че в манастира "Животоприемний източник" край село Голямо Буково в Странджа няма камбанария. Поръчали да бъде изработена 100-килограмова камбана в Илиянци и я дарили на манастира. Поръчали я с много сребро, за да е с ясен глас. Гласът на млада жена, която пее по жътва. Осветили я на Преображение Господне през 2000-та година. После издигнали самата камбанария.
Сега камбаната се чува чак в турско. От вътрешната страна е написано: "Дар от книжарници "Хеликон". Ако някой някога я свали, дори вече да ги няма книжарниците, ще прочете надписа. Казват, че и това им стига.
Планината също им е на сърцето. Съпричастни са към това, което се случва в Странджа. В техните книжарници се събираше подписката за защита на Природния парк "Странджа". По този повод казват, че и малката капка има значение, за да стане големият вир.

Оркестър

Добрин и съпругата му Елена управляват рекламна агенция и ръководят рекламата на "Хеликон" на местно ниво - от радиа и телевизии до облепянето на тролейбусите. Както и всичко, което е свързано с IT- интернет-страницата на "Хеликон". Специален екип обслужва интернет-книжарниците.
В "оркестъра" има и по-младо попълнение - трите дъщери на Добрин и Елена - Елица на 9, Яница на 8 и Магдалина на 2 години са най-активните читателки на детската литература, успешно я представят пред публика, преподреждат книгите, препоръчват на децата какво да си купуват и мечтаят да станат професионални книжарки.
Въпреки, че е възпитал три мъжки момичета, на шега или не Добрин казва, че работи и по въпроса за син. 

Книгите

Стоил пътувал от Благоевград за Кюстендил /и в двата града има книжарници "Хеликон"/ и минавал през Бобошево. На излизане от градчето видял на пътя до канавката двама души да махат на автостоп. "Когато се изравних с тях, гледам - те са с нашите торбички "Хеликон". И веднага спрях!" Тогава разбрал, че успехът ги е застигнал.
Книжарниците "Хеликон" вече са девет на брой в различни градове на страната. Във веригата работят около 100 човека. На ден те обслужват около 1000 клиенти. Толкова са и доставчиците, от които приемат книги.
В книжарниците се продават всеки ден по 2 000 - 2 500 книги. Добрин обаче смята, че младите хора се пазят от шумоленето на страниците като дявол от тамян.
Той признава, че като търговска верига "Хеликон" продава всичко, за да съществува и има дял в това да се чете по-лесно смилаема литература. С тъга констатира, че най-четените книги са "Нерон Вълкът", СИК, ВИС и копията на сериалите. Смята, че тази вълна, която залива и кино, телевизия и интернет е пагубна за младите и че четенето трябва да се насочва. Че единствено стабилните семейни корени и традицията да се чете могат да спасят хората.
"Хеликон" се опитва да ги предизвиква да четат чрез рекламни послания и представяне на книги. Но на нуждата от четене се отговаря трудно, тъй като в повечето градове няма книжарници.
"Хората, на които се надяваме да четат, нямат духовна и морална потребност. В момента сме общество на материална потребност. Дори университетската книжарница има малък оборот - студентите се интересуват само от учебници", споделя още Добрин и разказва впечатленията си от Франкфурт. Докато пътувал в метрото, видял как всеки чете. Може да е любовен роман, но в чантата си всеки имал книга. А ако се качиш в автобус от Бургас до София няма да видиш и един човек да чете книга.
През 2000 година писателят Георги Данаилов отишъл при тях и казал, че иска "Хеликон" да му издава и продава книгите. Това бил най-големият комплимент за тях. Разбрали, че ако в първите десет години са работили за името "Хеликон", оттогава то работи за тях.
Нямат самочувствието на завършилите в Лондон или Берлин, но имат самочувствието на хора, които разбират от това, което правят. Нямат резервна карта. Приели са работата на 100 % и я "гонят".
Мечтаят за това - след 15 години хората да четат повече. Представят си общество от четящи хора. Много неща ще се променят и светът ще бъде друг, ако хората четат.
Имат и рецепта за успех - "Повече реални ходове, отколкото грешни."