Всеки трети кандидат за кмет е с агентурно минало

Екатерина Бончева, член на Комисията по досиетата:

- Г-жо Бончева, какво последва от проверката на свързаните със службите на ДС кандидати за участие в управлението на местните власти?
- Последната проверка, която направихме, беше на кандидат-кметовете. От всичките кандидати 428 се оказаха сътрудници - щатни и нещатни на бившата ДС и военно контраразузнаване. Или справката показа, че всеки трети е с агентурно минало. От тези хора 120 бяха избрани за кметове.
Странно е, че ръководствата на политическите сили не използваха достатъчно механизма, наречен предварителна проверка, т.е. да проверят и подготвят списъците с кандидатите, преди да ги регистрират в ЦИК.
Дори и местните партии, чиято философия включва разкриване на тази част от историята на България, погледнаха пасивно на тази тема.
Такава проверка поискаха само три структури - ДСБ като цяло, БСП-Добрич и БСП-София.
Парадоксът при софийската организация на БСП беше, че поиска проверка, направихме я и съобщихме имената на сътрудниците, но ръководството не ги свали от списъците.
Ако нямаше външен натиск, ако не беше Европейският съюз преди всичко, този закон нямаше да бъде приет. Политическите партии не осъзнаха необходимостта от това хората да "изконсумират" тази част от историята. На публични длъжности и позиции, където се вземат решения, трябва да отидат хора с друг морал и друга възраст, това трябва да са младите хора. Не можеш да сложиш на водеща позиция в една Национална служба за сигурност човек, за когото НАТО е бил политически и идеологически враг само до преди няколко години. Защото той е закърмен и живее с тази философия. Тези хора не могат да променят идеологията и морала си, а както се вижда - и стремежа си към властта. Този стремеж се доказва всеки ден, дори и на последните местни избори. Къде е обаче общественият натиск?
- Това означава, че и политическите структури не са се променили, щом издигат такива хора във властта?
- Аз не се учудвам на БСП, нейната политика е най-ясна - представителите й гласуваха този закон със съзнанието, че тези хора са работили за националната сигурност. По-скоро ми е непонятна позицията на партиите, които се обявяват за десни - от СДС до ГЕРБ. Ако те съзнаваха това като проблем на държавата и обществото, щяха да поискат предварителна проверка и нямаше да допускат издигането за кметове и общински съветници на хора, които са били сътрудници на бившата ДС.  
До края на ноември трябва да излязат списъците и на общинските съветници. Най-вероятно имената на сътрудниците ще бъдат давани на порции, защото кандидатите са общо 39 000 на брой.
- Могат ли на този етап от работата на комисията да бъдат направени изводи за това какво е участието на апарата на ДС в промените в обществено-политическия живот на страната и в днешното управление на страната и бизнеса?
- По-скоро моята обща оценка от проверките до този момент (проверили сме всички Народни събрания, президентства, президентски администрации, Висш съдебен съвет, кандидати за евродепутати, конституционни съдии, омбусман) - с изключение на институцията на омбусмана - е, че във всички останали публични дейности има по около 10 % сътрудници на бившата ДС. 
Парадоксът би бил, ако сега част от тези хора влязат като служители в новата Агенция по сигурност. Тогава всеки би си задал въпроса какъв е смисълът от нашата работа. 
- Доколко този апарат е бил и е подчинен на руските служби?
- До този момент ние получаваме и четем преди всичко оперативния архив - т.е. агенти и обекти. Все още не сме получили служебния архив. Но тъй като аз съм работила доста в архивите и съм чела неща, изнесени от колеги, мога да кажа със сигурност, че обвързаността или по-скоро подчинеността на ДС спрямо КГБ и другите тайни служби, е явна. Тя е най-натрапчива в дейността на Първо главно управление на ДС.
Първият договор между ДС и КГБ е бил подписан през 1962 г. И оттогава този договор се е преподписвал и обновявал на всеки 10 години.
КГБ е имала свои официални представители с много големи правомощия. Те не само са наблюдавали и координирали цялата дейност на ДС-управлението, но са я ръководили.
Влизайки специално в отделните досиета на щатни сътрудници, виждаме, че всеки от тях е бил на няколкомесечна школа в КГБ. Освен това те са подписвали Клетвен лист. Едно от изреченията в него гласи: "Аз, гражданинът на НРБ, се заклевам да бъда безпрекословно предан на своя народ, на БКП и на дружбата с великия Съветски съюз..."
Документите показват, че не става въпрос само за обикновено сътрудничество.
- Какво според вас представлява самата система на ДС?
- Това, което все още четем, са болтчетата на системата. Но е очевидно, че системата на ДС е била организъм, пряко подчинен на КГБ. Между различните поделения са се обменяли както агенти, така и информации. Това е била една гигантска организация.
Очевидно е също така, че ДС е имала отношение към сигурността на Тодор Живков и Политбюро, но не към националната сигурност. Това, което казвам, се потвърждава от думи на Вълко Червенков, казани през 1951 година пред ръководството на МВР и ДС: "Вашият ръководител е ЦК и Политбюро. Вие сте нашият инструмент - наши очи, уши и маши. Вие не може да мислите иначе, освен това, което мисли Политбюро. Не можете да действате иначе, освен както ви заповяда Политбюро."
Тайните комунистически служби за сигурност са били репресивна система, действала в защита на определен елит и идеология, а не в защита на националната сигурност, страната или хората.
Това се потвърждава и от нищожността на донесенията. Какво означава да следиш човек, който няма за какво да бъде следен и да донасяш за неговите действия? 
Секретен сътрудник Чайка е видял младо момиче да повръща от прозорец към улицата, съвсем пияно. На такива и други подобни сведения отгоре има гриф "Строго секретно", екземпляр "единствен". Подписани са освен от оперативния работник, от началници и заместник-началници на ОУ. Това са сведения, за които се твърди, че са за защита на националната сигурност.
Целият облик на ДС ще стане ясен тогава, когато ние притежаваме и служебния архив и всичко бъде публично оповестено.
- Какво ще допринесат за управлението на страната и обществото разкритията и анализите, които прави комисията? С какво ще се промени системата и животът, според вас?
- От една страна си мисля, че за лустрация е късно. От друга страна виждам, че без лустрационни текстове бившите сътрудници на ДС няма да бъдат свалени от позициите, които заемат в управлението. Надявах се с този закон да бъде спрян пътят им към властта. Може би някои хора на ключови позиции са се отказали сега от участие в публичните дейности, знаейки, че ще бъдат разкрити. Но до този момент законът не дава очаквания оздравителен ефект.
Разбира се, не можем да поискаме за шест месеца обръщане на общественото мнение по темата за ДС, ченгетата, митовете около тях и героизирането, което им се прави през последните 18 години. Така или иначе нашата и специално моята цел е да покажем публично какво представлява тази система - а тя е била не просто "държава в държавата", а "държава над държавата".
Документите дават ясна представа, че много очи са гледали този архив и много ръце са ровили в него. Това не е архивът от края на 1989 година, защото голямото унищожаване е през 1990 година. Но колкото и документи да са унищожени, една следа води към друга. На този етап нямаме време да четем подробно документите на хората, които са разработвани. А там има допълнителна информация, която може да ни насочи към секретни сътрудници в различните им позиции от явочник до резидент, както и към оперативните работници.
- Продължава ли да действа и сега тази система?
- Под различни лица и образи, според мен, продължава. Не толкова като репресивен апарат, но като хора, които искат и сега да контролират нещата, да вземат политическите решения и да бъдат във властта.
Много членове на апарата на ДС са се включили активно в политиката и бизнеса след свалянето на режима на Тодор Живков с вътрешнопартиен преврат на 10 ноември 1989 година. Някои от тях и сега управляват страната като представители на БСП, а други - на опозицията.
Когато вземем всички документи, тогава ще видим и каква е съдбата на контрабандните канали, линията на наркотрафикантите, тогава ще стане ясен генезисът на фалиралите в началото на 90-те години банки и генезисът на групировките, на 350-те външнотърговски дружества. Всичко това е скрито в тези документи.
- Какво предстои в близките месеци?
- Следват министерските съвети и Висшия съдебен съвет, които също не поискаха предварителна проверка. След тях - четвъртата власт: журналисти, рекламни агенции, социологически агенции, за да видим кой говори и формира общественото мнение. След проверката на държавния глава, това ще бъде една от най-болезнените операции, които ще трябва да извърши комисията и е крайно любопитна реакцията на колегията след информацията, с която ние много скоро ще излезем.
- Лично вас какво ви е шокирало от
документите, които четете?
- На моменти ме обхваща Стокхолмския синдром, колкото и парадоксално да звучи и тогава нещата, които чета, започват да ми се струват някак си естествени. А в годините, когато са се вършили, те са коствали човешки съдби и животи.
Отрезнявам, когато попадна на някакъв драстичен документ. Например, архивите пазят разказа на 5-годишно момиченце пред неговата майка, което описва сцената на блудство с него. Това се случва през 80-те години в чужбина, където блудствалият е бил секретен сътрудник. До съд там не се стига. Бащата е решил отначало да го съди, но тъй като в страната, в която е извършено, за блудство се полага смъртно наказание, той се отказва. В България делото минава през няколко съдилища и в крайна сметка е прекратено, поради липса на доказателства.
Сега този блудствал с 5-годишното дете човек се е кандидатирал за общински съветник на последните местни избори.
Шокират ме размерите, до които е достигнала репресивната система.
На един колегиум от 20 януари 1990 година в МВР ген.Атанас Семерджиев сам казва, че ако се разбере публично размера на щата и финансирането на ДС, това ще предизвика взрив.