Тони ДИМИТРОВА, певица:Диомов е човек с голямо сърце

Любимката на публиката Тони Димитрова е готова с новия си албум “Обещания”, по който работи от 2005 г., издава го бургаската звукозаписна компания “СтефКос мюзик”. На 30 ноември предстои промоцията на диска във Варна, на 4 декември ще е в зала 1 на НДК, а в Бургас – на 14 декември.

По този повод имахме няколко уговорки за среща, но редица обстоятелства проточиха разговорите ни. Независимо от ангажиментите й -  поредният концерт или частно парти, грижи за физиката или занимания с дъщеричката Магдалена, Тони демонстрира завидно лъчезарие и нито веднъж не промени образа си на човек, излъчващ позитивизъм. Този текст е сбор от разговори по телефона и на чаша кафе, в него изцяло е певицата със своята лична и гражданска позиция.

- Каза, че “Обещания” е албумът на живота ти, защо?

- Всеки албум много го изстрадвам. В този пея за всичко, което ми се случи и не ми се случи в живота. Усетили са ме авторите – най-вече Стефан Диомов, който получи Гран при на конкурса “Емил Димитров” в Плевен за едноименната песен по текст на поета Иван Вълев. Подчертавам “поет”, тъй като ненавиждам думата текстописец. Обичам да работя с хората, които не пригаждат думите, а просто ги преживяват, такъв е Иван Вълев. Такива са Иван Ненков, Пейо Пантелеев, Стефан Диомов, Димитър Керелезов, които написаха хубави текстове на песните в “Обещания”. За първи път пея по музика на Митко Щерев, 2 негови песни има в албума, както и едно отдавнашно парче на Мария Ганева. Аранжиментите са на Максим Горанов. Да не забравя, и два дуета имам – с Орлин Горанов и Пламен Ставрев. Пея и с “Горещ пясък”. Пак казвам, всичко в този прекрасен албум е съобразено изцяло с мен, усетили са ме творците. Много си обичам професията, но дойде ли моментът за снимки – лошо ми става, часове позиране! Върни, почни – край няма. Но този фотограф, Сашо Нишков, работи хубаво и бързо, мисля, че добра обложка се получи. Направихме и два клипа с диджей Чоко и Виктор. Много готини момчета.

- Обещанията важно нещо ли са в живота ти?

- Давам обещания, когато знам, че мога да ги изпълня. Ако имам една черта, която със сигурност ме характеризира, тя е точността. Когато обещая нещо, земята ще изровя и ще го направя. Затова и понякога страдам – давам дума за много неща и в стремежа си да ги свърша понякога се изчерпвам. А иначе дадените обещания – “о, обещания щедри, обещания само в моя живот има много”! Това е от песента, но е актуално за мен в личен и в професионален план. Никога не вярвам на обещания, дадени на маса. Често са се обръщали към мен - ей, ще направим нещо! А аз ги стопирам веднага - не на маса! Защото тогава всички са много щедри. Но съм щастлива, че имам свестни хора до себе си, които не си хвърлят обещанията на вятъра. И Диомов, и Динко Кънев, и Мариана Николова от Трявна, и Виктор Калев, Христо Симеонов, Руслан Карагьозов, целият “Горещ вятър” са хората, на чиято подкрепа и казана дума мога винаги да разчитам.

- Дадените, а особено осъществените, обещания са пряко свързани с благодарността. Защо често ние, човеците, се натъкваме на обратното – явна неблагодарност?

- Казал го е народът - няма ненаказано добро. В последните години се опитвам да се поставя на мястото им и мога да кажа, че не е чак толкова лошо да бъдеш неблагодарник, по-страшно е да си зъл. Неблагодарници дал Господ! Доста наблюдения имам, контактувам с много хора и съвсем не съм извънчас - и за нещата, които се случват в нашия град, в държавата, в кафенето. Някакси се напълнихме с лоши хора, тая мъничка държавичка – да се чудиш откъде се пръкна толкова лошотия. Ами ние се заливаме с помия! Не се усмихваме един на друг, не си казваме обикновеното - здравей, как си, добре ли си... Ние даже забравихме да си казваме добър ден. Често в магазина пожелавам на тръгване приятен ден и ме гледат странно! Което значи - тая пък, любезната, откъде се пръкна? Лошотийката е взела превес при нас, не вярвам да е от немотия. Не виждам лошотия у бедните хора, виждам я у имащите... Опитвам се и аз да си задавам тези въпроси, вероятно не най-правилните обаче.

- Примерът с голямото семейство “Тоника” май е най-крещящ. Никак не са красиви такива разпри, особено сред артисти, хора на изкуството...

- Аз не съм в това семейство, на което Диомов е бащата. Жалко, много тъжно, че него го разсиновиха. Нещо се случи там... Е, не се прави така! Преди време една от певиците ме беше нарекла Госпожа Никоя, за нейно нещастие аз съм Госпожа Някоя! И си мисля, че ако гласецът й беше повече от злобата, можеше да се получи нещо по-добро. Фамилия “Тоника” сами си разкатаха фамилията! Както се казва, кой каквото си направи... А що се отнася до Диомов, мога открито да заявя – Диомов е голяма работа! Тук опираме до морал, имам право да защитя когото си пожелая, за мен той е правият в спора. Този прекрасен композитор, посветил над 30 г. от живота си на тях, “тате” му викаха, а сега го наричат “дребен мошеник” и “лъжец”! И онова по телевизията беше грозен махленски скандал! Аз още не мога да го смеля - ако твоят създател, този, който те е водил почти 40 г. по пътя и този път се е оказал много успешен, ако този страхотен човек след толкова време съвместно съжителство се опитваш да го изкараш един дребен играч и доносник, то мисли му! Как ще премълчаваш основна част от живота си, от себе си? Но... всичко си тежи на тяхната съвест. А Диомов е мой приятел и такъв ще си остане. Времето ще покаже кой е крив и кой прав, а песните на фамилия “Тоника” ще останат, винаги ще се пеят. Жалко за такъв тип преживявания - в моя живот май няма такъв случай да съм се извъртала, не говоря в политически план.

- Да, с политиката имаше някакво заиграване.

- Моята заигравка с политиката беше случайно, временно явление и не вярвам някой да мисли сериозно за пребиваването ми там. Историята с Ивайло Дражев и неговия “Роден край” можеше и да е повече комична, ако не беше така трагична. Тогава той използва обичта и привързаността ми към Бургас, дай сега, вика, да докажем, че сме бургазлии. За моя изненада, започнаха да ми се обаждат журналисти и да питат какво ми е обещал Ивайло, а аз като в небрано лозе – ама каква листа за общински съветници, какво първо място, аз нямам време детето си да видя! Трябваше много бързо да дам отговор, тогава си казах, че това не е за мене работа. Пред нашата кооперация се появи джип и тръгнаха приказки, че Ивайло ми го бил подарил. След няколки дни го запалиха, оказа се, че е на мой съсед. Дали ми вярват, или не ми вярват бургазлии, не знам, но нито имам пари, нито ресторант, не съм се облажила по никакъв начин. Бях на цели 3 сесии в Ощинския съвет и после напуснах, след като видях в какви истерии изпада Ивайло. Истината е, че той влезе в Общинския съвет благодарение на моята наивност. Постъпих глупашки тогава, вярно е... Чух даже и такива простотии, че съм му гадже, да, и това трябваше да изживея. Нещата обаче идват един ден на мястото си – Ивайло вече не е в Общинския съвет.

- Това има ли връзка с признанието ти, че обмисляш да напуснеш Бургас?

- Не, но наистина по едно време си смятах, че няма смисъл да живея в Бургас. Беше тежко за мен да гледам по телевизията как се излива злъч, злъч, само злъч и си викам - тая ли злоба ще ни управлява? Тогава аз си заминавам от моя град! Защото ако моят град се управлява от хора, които сипят злоба, те ще я сипят и от кметския стол. Никого не плаша с тия си разсъждения, тъй като не мисля, че съм чак някаква важна особа. Аз съм си Антоанета Димитрова, това е положението. Не харесвам хората, които само хулят, ще видим какво ще направят, ако се управлява само със злоба. Аз съм спонтанен, емоционален човек съм и доста неща ме нараняват. Човек трябва да има мярка. Навремето Иван Костов в интервю казал, че обича много моите песни. Оттам някои журналисти така го раздухаха, че като ми се обаждаха за интервю, ме питаха не за моите песни, а за Костов. Той дойде в НДК на първия ми концерт, но не дойде на втория. Толкова се разшумя историята, даже започнах да се обиждам, като ме питаха дали не сме роднини. А когато изненадващо падна през 2001 г., ми казаха – ето, Иван Костов падна, свършено е с вас. Сега е същото – като падна Йоан, много хора са доволни, край с тебе ми викат. Съвсем не мисля, че това е така, защото Йоан ще е мой приятел и когато вече не е кмет. Аз няма да престана да го уважавам и винаги ще бъде добре дошъл на моите концерти. Но искам да се знае! Когато Йоан беше кмет, не бях на всяко бургаско музикално събитие, защото разсъждавам така – не искам хората да преяждат с моите песни. Имам лоши примери в това отношение. Ако някой си мисли, че сега ще отида да атакувам общината, жестоко се лъже. Никога няма да седна да наплюя някого. Винаги ще поздравя някого, но ще има хора, които не искам да поздравя по никакъв начин. Никога не съм пяла на общината, а на хората. Не смятам да флиртувам, но ако моите съграждани имат нужда от моите песни, винаги ще ги изпея за тях.

- Колко порасна Магдалена и как понася отсъствията ти от дома?

- Втори клас е вече, с огромна радост ходи на училище, теткрадката е пълна с “Браво!”. Сутрин става и за мое изумление за 10 минути вече е в банята, не плаче, не стене. Доста разумничка е за годините. Е, аз малко се излагам като майка, още нямаме действащ компютър вкъщи, купен е, но няма Интернет. Дълго мислех, че детето трябва да развива въображението си и да си играе с играчки. Сега вече дойде моментът. Баща й чака дете и тя тръпне - татко ще ме обича ли сега, опитва се да ми задава въпроси за другата жена. Казвам й, че е нормално, а тя пак пита... Ето на такива въпроси отговарям. На мен Милен каквото обещание ми е дал, го е изпълнил. Известно е, раздялата съм я поискала аз, той не ме е излъгал. А Магдалена е нашето общо сърце, няма начин, животът продължава...