Наш Остап Бендер осъди държавата

Димчо Пасков от Елхово, стар познайник на Бургаския затвор, осъждан многократно,   осъди държавата за незаконен арест. Прокуратурата на Република България, Окръжна следствена служба – Бургас и Областна дирекция “ Полиция” - Бургас трябва да му заплатят солидарно 3 500 лева за претърпени неимуществени щети при незаконен арест,продължил 6 месеца и 11 дни.
Mестният велик комбинатор,
равностоен по подвизите си на истинския Остап Бендер, обаче обжалва съдебното решение, защото иска от държавата 16 200 евро. Такава е според него цената на преживените от него страдания.
Историята започва през нощта на 16 срещу 17 юли 2000 г., когато Димчо, съвсем прясно освободен от затвора, заедно с двама свои приятели /и те освободени от същото място/ отишли на реката край с.Драчево, за да извадят заложените там по-рано мрежи. Такъмите ги нямало, а на следващата сутрини тримата били задържани от полицаи. “ Арестуваха ни, защото бил разбит някакъв магазин през нощта в Драчево, а дни преди това два в Средец. Понеже не могат да открият истинските автори, хванаха мен и моите приятели. Закараха ни в полицията, а там – бой, тормоз”, обясни Димчо Пасков в редакцията на “ Черноморски фар” вчера. Неговият лист за разпит останал празен, но другарите му признали всичко, в което ги обвиняват.
Всъщност кражбите, в които е обвинен Димчо Пасков,са четири. Едната е от дом в Средец, втората е от клуба на пенсионера в Дюлево, а останалите са от два магазина в Драчево. Откраднати са само хранителни продукти в големи количества. Част от тях дори са намерени у тях.
Нашият обвиняем обаче такъв разказ е дръпнал пред следствените органи, че фактическата обстановка по случая е изяснена така:
“ На 16/17 юли 2000 г. обвиняемите Пасков, Магазянов и Парлапанов в тъмната част на денонощието отишли в района на Средецка река в обсега на Драчево, с намерение да приберат рибарските мрежи, поставени в по-ранен момент от Магазянов. Мрежите липсвали. И тримата обвиняеми забелязали две лица, които поради късния час и атмосферните условия не могли да индивидуализират, които лица оставили под един храст нещо. От любопитство, след като лицата се отдалечили, обвиняемите отишли домястото и разбрали, че това са един чувал със захар /видно от останалите по делото доказателства отнет същата нощ от магазин в с.Драчево/, както и торба-мешка с дребни хранителни продукти.”
Намерените по домовете на приятелите хранителни стоки обаче са били описани  в протоколи с процесуални нарушения. Затова впоследствие прокуратурата установява, че “ не се съдържат в кориците по делото никакви доказателства, оборващи версията на обвиняемите за случилото се на 16/17 юли 2000 г.”. Това заключение на магистратите обаче е от 2 ноември 2006 г.
Междувременно на Димчо Пасков му се случват
Nеща, достойни за описването им в “ Житие и страдания”. Той е задържан в ареста в Средец, но пише жалби за освобождаването му или поне за преместване в Бургаската следствена служба. На проведеното съдебно заседание Пасков си показал следите от боя в полицията, но не му обърнали внимание. “ Преместиха ни в бургаския арест и ни забравиха два месеца”, сподели той. На 2 октомври 2000 г. тримата са предадени на съд и преместени в бургаския затвор. По-късно двамата приятели на Димчо са били пуснати с наложена мярка за неотклонение “подписка”, а на самия него му е наложена парична гаранция от 150 лева.

“ Нямах толкова пари, а и близки, които да ми внесат гаранцията. Останах още два месеца”, обясни той. После написал жалба до Главна прокуратура за надзор за законност. Едва след разглеждането й и още едно съдебно заседание Димчо е освободен срещу подписка.
Nашият герой се прибрал в Елхово, но сърцето го теглело към чужбина. Тогава той се срещнал с прокурорката в Средец, която го успокоила за делото му.             Спокойно, не се притеснявай за това дело. Ако искаш, можеш да напуснеш” страната”, били думите й/цитирани от него/.
Самият Димчо Пасков много добре познава и наказателното право,и наказателния процес. Изучил го е добре при последното си пребиваване в Бургаския затвор, където между 1994 и 2000 г. излежаваше присъда за въоръжен грабеж. Опитал да обере банка с пластмасов пистолет-играчка, но бил задържан. През цялото време на престоя си на топло Димчо бе писал жалби, молби и прошения до всички инстанции, включително и медиите, и до баба Ванга, докато беше жива. Същевременно назубрил законите не по-зле от завършил юрист. Затова се предполага, че много добре знае, че с наложената му мярка за неотклонение  „подписка” не може да се отдалечава от адресната си регистрация, която е в Елхово.
На 2 юни 2002 г. той преминава нелегално

границата с Гърция до КПП -Кулата по трудния маршрут през планината Беласица. Българските граничари не го видели, защото си пиели питието, но бил хванат в първото гръцко село.  Върнат е обратно и в Петрич е заведено дело срещу него. Тогава станало ясно, че това му е за втори път. Вече бил осъждан за нелегално преминаване на границата през май 2000 г. Наказателното производство е образувано и Димчо Пасков освободен. Вместо да си иде в Елхово и да си чака призовката обаче,той отново пресича границата, този път успешно. Това става на 6 юни през с.Тополница.

“ Обиколих цяла Гърция. Поработих 12 дни, копах един бостан, но ми платиха само 58 евро. Купих си билет за ферибота до Италия”, разказа Димчо Пасков. Той като нямал паспорт, не успял да се качи, но на следващото пристанище го пуснали и отпътувал.
В Италия 8 месеца брал грозде. После ходил до манастира “ Света гора”, където искал да остане, но игуменът не му разрешил, защото е без документи. Италианската му история привършила безславно, след като бил хванат от полицаи да пробутва фалшива банкнота от 50 евро в един магазин. Изправен бил на съд, както обикновено и го експулсирали от страната.
Вместо да се прибере в България,елховският Остап Бендер обаче заминал за Франция. Там работил година и половина във фондация за събиране на хуманитарни помощи за Червения кръст, Каритас и организации за подпомагане на социално слаби. Всичко вървяло по мед и масло до момента, в който решили да го пуснат в отпуск и му дали 500 евро. Тогава той заминал за Испания.
Сагата продължава там още две години и половина. Работел като пазач на строителен обект, но парите били малко 500 – 600 евро месечно. Затова пък заработвал по 30 – 40 евро на ден като уличен музикант. “ Професионален тромпетист съм, свирил съм към духови оркестри, но се преквалифицирах на китара и накрая ме мислеха за испанец”, похвали се Димчо. Парите му стигали да си живее чудесно в квартира в центъра на Мадрид.
Безметежните дни привършват внезапно,
когато на 9 юни м.г. го пипнали цивилни полицаи на жп гара Аточа в Мадрид. Бил обявен за издирване от Интерпол. За три часа с чартърен полет е прибран в Софийския затвор. На следващия ден е освободен и изпратен да се яви в прокуратурата в Средец.
Делото срещу него се възобновява, а той непрекъснато пише молби за прекратяването му. Последната му жалба е до Висшия съдебен съвет. Наказателното производство е прекратено през ноември 2006 г.
Оттук нататък Димчо Пасков, стъпвайки на юридическите си знания, придобити в затвора, завежда иск срещу държавата. След проведените три съдебни заседания той печели, но вместо поисканите 16 200 евро са му присъдени 3 500 лева. Освен това държавната такса върху иска му е 1150 лева.
“ Позовах се на практиката на Страсбург, затова искът ми е за 16 хиляди евро. Твърдо съм решен да стигна до Страсбург, но трябва да се изчерпят всички останали инстанции”, обясни Пасков.
В момента делото е в Бургаския апелативен съд, но дата все още не е насрочена.

каре
Из Въззивната жалба на Димчо Пасков до Бургаския апелативен съд
Впрочем на председателя на състава, разгледал делото, му беше пределно ясно, че и тримата сме били бити и тормозени, но ... не кредитира показанията на Парлапанов, а кредитира показанията на нашите мъчители. Защо, може би се досещате. Всъщност това е негово право, което законът му дава. Но когато този закон се тълкува по измислен начин – в моя вреда, вече става сериозно и аз не мога да остана равнодушен и безразличен...
Ще трябва да издиря и взема писмени показания от всички бити /заподозрени, обвиняеми, подсъдими, осъдени и освободени/ в РПУ – Средец от същите тези бабаити. А такива, уверявам Ви, има доста. Въпросът е – трябва ли? И ако го направя, тогава ще повярвате ли, че в ареста бият и правят каквото си искат.