В пустинята Атакама бургазлия мечтае за най-големия телескоп в света
Автор: Александър ИНДЖОВ
Източник: вестник Фактор
Валентин Иванов е сред най-известните днес български астрономи
Вече седма година едно от най-негостоприемните места на планетата е любимото място на бургазлията Валентин Иванов. То се намира в северната част на безводната чилийска пустиня Атакама, където на надморска височина 2 600 метра е разположена обсерваторията Паранал. Именно тук са четирите най-големи телескопа в света – с диаметър на главното огледало над 8 метра – на Европейската Южна обсерватория. Колко са значими говори фактът, че всеки от тях има собствено име: Анту, Куейен, Мелипал и Йепун, а способността им да работят едновременно в синхрон ги превръща в знаменития VTL /Very Large Telescope - много голям телескоп/ – мечта за всеки астроном.
За Валентин Иванов присъствието му в чилийската пустиня не е авантюристично начинание: «Аз попаднах в ЕСО по съвсем тривиален начин - малко преди да защитя дисертацията си в Аризона, започнах да си търся работа. Кандидатствах на много места, но от ЕСО ми направиха предложение, което не можех да откажа - да работя на Паранал, където точно тогава се пускаха един след друг четирите най-съвременни 8-метрови телескопа в света. И така заминах за Чили.»
Иначе жизненият му път започва в Бургас, където е роден преди точно 40 години. Ранната му младост обаче преминава в Кърджали, където по това време неговата майка преподава в тамошния Учителски институт. Точно тогава у бъдещия астроном се заражда интересът към тази наука.
Кърджали е един от десетината български градове, в които имаше обсерватории. На времето майка ми, като водеше студентите си в Обсерваторията, на практика, нямаше на кого да ме остави. Така, заедно с нейните студенти и аз попаднах в Обсерваторията. Там се оказа толкова интересно, че след време започнах сам да ходя на кръжок. Имах късмет да попадна на млади и ентусиазирани преподаватели като Захари Дончев и Ина Барзова. Последваха лагер-школи и като дойде време за кандидатстване, имах доста ясна идея какво искам да уча и да работя, спомня си Иванов.
Според него е чудесно, че и днес много от някогашните народни обсерватории продължават да съществуват, има действащи кръжоци, а специално Кърджалийската обсерватория, заедно с Катедрата по астрономия от СУ продължават да организират ежегодна лятна лагер-школа по астрономия за ученици.
Днес той оценява като невероятен късмет попадането си в тази среда, в която се стимулират творчество, интелигентност и умения. «Разбира се, от стотиците деца, които минаха през кръжоците, само 3-4 станаха астрономи - освен мен има един колега в Харвард, друг е на Хаваите, - но останалите изградиха живота си и създадоха кариери (много - на Запад) на базата на тези качества. Според мен днешните деца имат още по-голяма нужда от възможности да изградят някакви интереси, различни от компютърната игра Доом или с какво е облечена поредната безименна фолкзвезда. Обсерваториите са един шанс, уви чезнещ.”, смята ученият.
Въпреки всичко пътят му към професионалната астрономия не е праволинеен. Наистина го приемат в Софийския университет, но започва във Факултета по Информатика и след една година се прехвърля във Физическия факултет. Причината според него е тривиална - подценяване на приемните изпити. После се налага да заляга здраво над учебниците, за да може да се прехвърли от един в друг факултет. Но не съжалява за годината в Информатиката, защото научава основите на програмирането, което все още му е от полза.
По време на следването си участва в школа, организирана от Ватиканската обсерватория. Вече е започнал аспирантура в СУ, когато
кандидатства в Аризонския университет в Тюсон.
Там пребивава седем години, които от професионална гледна точка оценява като изключително полезни, тъй като това е едно от най-добрите места в света човек да се занимава с инфрачервена астрономия. «Но градът не ми хареса като място за живеене - изолиран е, далеч от всичко, а като аспирант човек няма много възможности да пътува. Пък и е прекалено провинциален за моя вкус. Преди това живеех в София, която е малък град по американските стандарти, но ако някоя вечер ти се прииска да идеш на театър, имаш доста големи шансове да намериш какво да гледаш. А в Тюсон трябваше да си купя билет половин година по-рано за гостуваща група, която има само две представления...», спомня си Иванов.
От 2001 г. астрономът е вече в Чили. Името му, заедно с името на Рей Джаавардена, нашумява около т.нар. планеми. «Планемо е просто друго име за свободнолетящи обекти с планетарна маса и се състои от първите срички на тия думи на английски. Както знаете, в космоса има звезди. Това са масивни обекти, в центровете на които протичат термоядрени реакции. В космоса има и планети - те обикалят около звездите и са значително по-малки от тях, така че температурата в центровете им не е достатъчно висока, за да протичат в тях термоядрени реакции. Сега, нека да си представим "недорасли звезди" с размерите на планети. Точно това са планемите.», обяснява Валентин Иванов.
За първи път подобни обекти са открити през 2000 година. Вече са известни около три дузини планеми. И понеже са толкова редки, естественото предположение как се образуват е, че това са обикновени планети, напуснали своите родни планетни системи в резултат на взаимодействие с други планети в системата - подобно на начина, по който космическите апарати "Пионер" и "Вояджер" напускат нашата Слънчева система.
Заслугата на Иванов и неговия колега Рей Джаавардена от Университета в Торонто е, че те откриват първото двойно планемо. «Вероятността две планети да бъдат "изхвърлени" от една и съща система и да останат свързани в двойна система е изчезващо малка. Наличието на един подобен обект сред тридесетина означава, че планемите могат да се образуват от междузвездната среда чрез колапс и фрагментация, точно както се формират звездите. С други думи, процесът на формиране на звездите може да доведе до създаването и на обекти с много малка маса.», обяснява ученият. Той не скрива приятната изненада, че на семинар, където докладва този резултат, участник е самият проф. Джоузеф Линдън-Бел, който още в началото на 70-те години говори за подобна възможност.
Последното му увлечение са планетите извън Слънчевата система. Орбитите на някои от тези планети са разположени така, че планетите закриват част от повърхността на звездите, което естествено намалява блясъка на звездите. Ефектът е нищожен и много труден за измерване - в най-добрите случаи става дима за 1-2 процента, но обикновено е под един процент. Обаче усилието си струва, защото така може да се измери директно размерът на планетата и нейната плътност,
и дори да се определи химичният състав на нейната атмосфера,
категоричен е астрономът.
Това пък в значима степен кореспондира с един от най-важните въпроси, които човечеството си задава: сами ли сме във Вселената? А Валентин Иванов има доста допирни точки с отговора. Защото той е не само астроном, но и популярен автор на научнофантастични разкази. С писане се занимава от ученическите си години. Много от творбите му са написани в съавторство с Кирил Добрев, съвместно с когото през 2006 г. издава сборник фентъзи разкази — „Професия юнак“.
Литературният тандем се отличава и с подчертаната фолклорна основа на произведенията си.
«С Кирил Добрев започнахме да пишем българско фентъзи именно защото почти никой не го беше правил. Пример за наши предшественици са само романите "Приказка за Стоедин" и "Приключенията на Дядо Пиперко". Трябва да добавя, че с Киро бяхме съученици още в Кърджали и поддържахме връзки през всички тези години.», казва бургазлията. И е съгласен, че именно фантастиката е изиграла своята роля, като разпалва ранния му интерес към астрономията.
Започнах с Кларк и Азимов, после попаднах на Лем и Стругацки. И отново се получи като с астрономията - постепенно открих, че фантастиката е нещо повече от космически приключения. Пък и аз самият претърпях еволюция като фантаст - от тези същите космически приключения преминах към фентъзи, базирано на българския фолклор и напоследък ме привлича фантастиката като средство за социален анализ, особено алтернативната история. Такъв беше още първият ми публикуван разказ "Думи под вълните", който видя свят през 2000 г. в сборника "Моделириум" на бургаското издателство "Офир". В него хиляда години след победата на Симеон при Константинопол България се беше превърнала в световна сила., посочва Иванов.
На миналогодишното издание на празниците на фантастиката «Булгакон 2006» астрономът е отличен с наградата за научен принос за изнесената на форума лекция “Новата астрономия и парадоксът на Ферми”. В нея той прави обзор на различните теории защо до момента човечеството не е установило контакт с други разумни цивилизации.
Т.нар. парадокс на Ферми се свежда до това, че Вселената е много стара, а нашата цивилизация е много млада. И въпреки младостта си ние сме постигнали небивал технологичен възход само за неколкостотин хиляди години - това е приблизителната възраст на човешкия вид. Ако екстраполираме темповете ни на прогрес, човечеството ще се разсели из Галактиката за време, много по-малко от възрастта на Вселената. Ако цивилизация, подобна на човечеството беше възникнала, когато Галактиката беше по-млада, те би трябвало да са се разселили навсякъде. Но ги няма, казва ученият. И допълва, че не може да даде лесен и
еднозначен отговор на въпроса сами ли сме във Вселената.
Тривиалното, според него, обяснение е, че всички разумни цивилизации се унищожават. Сред възможните обяснения са, че нашата цивилизация съществува в нечия "компютърна" симулация, чиито създатели за простота или по някакви други причини са ни оставили сами във виртуалното пространство. Тогава далечните галактики и квазари, които учените наблюдават през телескопите си, няма да са нищо повече от гранични условия на тази симулация.
«Едно особено любопитно обяснение се базира на теорията на Брейновия свят, според която съществуват множество вселени. Ако пътуването между паралелните вселени е по-лесно, отколкото пътуването между звездите, нищо чудно експанзията на цивилизациите да е насочена към тях, а не към космоса. Ясно е, че или разумните цивилизации, с които бихме могли да контактуваме, са малко или ние не разбираме нещо фундаментално, когато става дума за живота във Вселената.», констатира ученият.
В момента той, заедно с група колеги, са разработили нов метод за наблюдения, който може да конкурира по точност космическите телескопи. Но те обаче са скъпи и имат ограничен живот, а разработените инструменти са винаги на телескопите. В момента се подготвя статия с първите резултати, посочва Иванов.
Затруднен е обаче да назове конкретния проект, върху който работи.
«В науката повечето хора работят по много проекти - един е почти готов, втори е в процес на анализ, за третия все още се обработват данните, а за четвъртия току-що са пуснати заявки за наблюдателно време. Заявките са много важни, защото астрономите по света се нуждаят от повече наблюдателно време, отколкото всички съществуващи телескопи могат да дадат - нали в годината има само 365 или най-много 366 нощи. Цари жестока конкуренция за време, а когато най-после го получим, се стремим да използваме максимално всяка секунда.»
Сигурно и поради това най-голямата му мечта е да се включи в предстоящия грандиозен проект на ЕСО. Организацията планира да построи най-големия телескоп в света, с диаметър на главното огледало 42 метра. Това ще отнеме повече от десетилетие. Бургазлията се надява да вземе участие в създаването на този уникален инструмент и някой ден да го ползва.
Иначе астрономът вижда пред човечеството същите опасности, които вижда средният човек: консумативизма, опустошаването на природните ресурси, ултраглобализацията, възможността съвременните информационни технологии да се използват за тотален контрол върху населението. Като астроном може да добавя и астероидите убийци, но това, според него, със сигурност не е най-страшната заплаха пред човечеството, отстъпвайки далече зад опасните последствия от нашите собствени деяния.
«Великолепният популяризатор на науката Карл Сейгън във филма "Космос" използва една снимка на Земята от космическата станция "Вояджер-1" като повод, за да отбележи, че всички, които обичаме, всичко, за което знаем и за което сме чували, са съсредоточени в тази бледа синя точка. Моята професия наистина дава подобна перспектива”, уверен е българинът.
Каре ----------------------------------------------
Европейската Южна обсерватория не е филиал на Европейския съюз, а кооперация на отделни държави, чийто брой непрекъснато се увеличава - сега са тринадесет. България не е членка, за което може само да се съжалява, защото ЕСО е потребител на продуктите на високотехнологичните индустрии и членските вноски, които бихме плащали, щяха да се връщат у нас, стимулирайки именно тези индустрии.
Част от ЕСО, например администрацията, програмистите, някои от инженерните и астрономическите отдели се намират в Гаршинг - малко селце в близост до Мюнхен, Германия. Телескопите заедно с целия им обслужващ персонал са в Чили, разпръснати на три различни места в Андите: Паранал, Ла Сия и Сан Педро.
В ЕСО и преди Валентин Иванов са работили българи. Например д-р Златан Цветанов, който сега е високопоставен служител в НАСА. За известно време в ЕСО е работила д-р Йорданка Борисова, която сега е професор в Чилийски университет. А в момента в ЕСО има български студент.
Прочетено: 4074 пъти