инж.Ангел Ангелов:Мина "Черно море - Бургас" е единствената на печалба
Автор: Румяна Емануилиду
Източник: вестник Фактор
Човечеството е в състояние да се справи до 20 години с алтернативната енергия, твърди заместник- изпълнителният директор на "Мина "Черно море - Бургас" ЕАД
инж.Ангел Ангелов е роден на 25 януари 1955 г. в с. Бата, Бургаско. Завършил е Механотехникум в Бургас и Минно-геоложки институт в София. Специализирал е "Мениджмънд и управление на минни предприятия" в Московския минно-геоложки институт.
От 1981 г. работи в "Мина "Черно море", където е минал през целия производствен цикъл - от електрошлосер под земята, механик на участък, главен механик и началник на рудник.
От 1998 г. е директор на "Мина "Черно море - Бургас" ЕАД. Дружеството от четири години е приватизирано.
- Инж. Ангелов, с какви запаси от кафяви въглища разполага "Мина "Черно море" и какъв дял има тя за добива в страната?
- България не е богата на висококалорични въглища, каквито са кафявите. Такива има в Перник, Бобов дол и мина "Черно море". Повечето от кафявите, както и лигнитните въглища (от три мини около Софийския басейн - мини "Станенци", "Бели връх" и "Чукарово"), се добиват по открит способ.
В "Бобов дол" все още част от въглищата се добиват по подземен начин, а на рудник "Черно море-2" - изцяло. От добиваните по подземен начин въглища "Черно море-2" има дял от 60 на сто.
Закритите подземни рудници нанасят най-малко екологични щети върху околната среда. "Черно море-2" е на дълбочина от 250 до 320 метра под морското ниво, което е от порядъка на 370-380 метра до кота нула на рудника.
Черноморското находище за кафяви въглища има доста широки граници - от Ахелой до "Бургаски минерални бани", около Каблешково, до Поморие и Керамична фабрика. В това находище е имало вече няколко подземни рудника. Последните закрити бяха "Ахелой" и "Сейменлийски". Сега работи само "Черно море-2". Той е близо до Летището и пътя за Каблешково в периметър от 10 км.
Черноморското находище има няколко пласта и рудниците са развити по икономически ефективните пластове - тези, които при добив биха помогнали да се възвърнат капиталовложенията. Защото изграждането им е скъпо. Един линеен метър подземна галерия е от порядъка на 6 000 лева. В "Черно море-2" има около 20 км галерии. Инвестициите в капиталното строителство /галерии/ в рудник "Черно море-2" са направени за 15 години напред, след което ще трябва да се правят други капиталовложения.
-Как е редуциран съставът на работещите в рудника през последните няколко години и особено след приватизацията?
- В "Черно море-2" работят около 750 човека. Преди около девет години бяха 1480 човека. В двата стари рудника добивът беше изключително ръчен и мината губеше месечно от порядъка на 400 000 (тогава деноминирани 400 млн) лева.
Наложи се преструктуриране и ако тогава мината добиваше 12 000 тона месечно, сега добива 25 000 тона месечно с наполовина намален персонал. Добивът е изключително модернизиран, с комплекси, които бяха взети на старо от ликвидирани мини, когато мина "Черно море" беше още държавна. Нов комплекс изискваше инвестиция от порядъка на 10 млн евро и това не би било по силите на една губеща тогава мина, под угрозата да бъде ликвидирана от държавата. В момента сме единствената подземна мина, която работи на печалба.
-Какви инвестиции бяха направени в мината след нейната приватизация?
- Купихме изцяло нова инсталация за обогатяване на въглища на стойност 900 000 долара. Дотогава въглищата се вадеха от рудника и само част от тях се чистеха и то на ръка. С новата инсталация въглищата се обогатяват механично, боклукът се отстранява и качеството се подобрява, съответно цената се повишава.
Инвестирахме и в брикетна инсталация. Пускаме я през зимния период, когато търсенето на въглища се увеличи.
-В мина "Бобов дол" вие сте консултант, как се развива мината и кога ще приключи приватизацията й?
- Мина "Бобов дол" е най-голямата у нас мина за подземен добив на въглища, но тя беше губеща и има задължения към държавата, доставчици, работници в размер на около 60 млн лева. Това е резултат от лошо управление и ненавременно преструктуриране.
Мината е по-голяма от "Черно море-2", добива два пъти по-малко с три пъти повече хора. Но в региона няма други възможности за работа, както е в Бургас, а трябва да се помисли за хората, които ще бъдат освободени.
На този етап мината е отдадена под наем. Отначало бе дадена на пернишка фирма, която след година и половина беше продадена на друг собственик, който участва в нашата група и ме помолиха да помогна с опита си.
Смятам от следващата година подземният рудник да започне да печели, откритият печели и сега. Съставът трябва да бъде редуциран. Истината е, че хората, работещи под земята, са намалели за сметка на обслужващите звена. Мина "Бобов дол" вади висококалорични кафяви въглища. Тя взема лигнитни въглища от други мини, които се шехтоват с кафявите и се получава средна калоричност, с която ТЕЦ трябва да работи. А когато ги няма кафявите въглища, средната калоричност не може да се получи и ТЕЦ има проблеми. Така че, подземието на мина "Бобов дол" трябва да работи нормално.
-Приключиха ли проблемите между мина "Черно море" и Топлофикация - Сливен?
- През тази година, след няколкогодишни разправии, "Топлофикация-Сливен" ЕАД беше закупена от мина "Черно море" ЕАД. Това са две предприятия, които са били в общ СМК "Балканбас", дори котлите им са били направени за въглищата на "Черно море". Когато СМК се ликвидира от държавата, дружествата се отделят, но на практика те са доста свързани. От продукцията, която "Черно море" произвежда, 80 % отива в Сливен.
До 1999 година цените бяха регулирани от държавата, после се освободиха, а през 2000 г. спряха дотациите от държавата. За да е печеливша в момента, "Черно море-2" се е съобразила с пазарната цена на въглищата. Ние продаваме под пазарната цена на международните пазари, затова оцеляхме. Докато предприятието в Сливен внасяше, последния път поради това, че бяхме го обявили в несъстоятелност. Ние останахме свързани, защото сме български предприятия и е много по-изгодно на държавата да не изнасяме национален продукт.
Имахме няколко години проблеми, защото в Сливен също се говореше за приватизация и изкуствено се създадоха проблеми. Сега "Топлофикация -Сливен" е закупена от "Черно море-Бургас" ЕАД, пласментът е осигурен и работи нормално. Тази година е първата, в която Сливен си намали цените за парното, за разлика от другите Топлофикации в страната.Клиентите се завръщат. Когато ТЕЦ достигне номинално производство, тогава ефективността е най-голяма и цената може да бъде занижена. Сега това се случва в Сливен.
-Как се отнасяте към конкуренцията на алтернативната енергия?
- За жалост тя е много малък процент. На много места се канят да произвеждат вятърна енергия, но на практика все още има само единични бройки с максимална мощност 300-500 KW. Има само няколко вятърни генератора около Сливен.
Слънчевите генератори са още по-малко разпространени. Явно са още скъпи за масово потребление. Но тази енергия трябва да се използва, защото е най-чиста и аз мисля, че до 10-20 години тя ще е широко навлязла, човечеството има сили да се справи с това. Сега АЕЦ дават 35 % от енергията, 45 % - ТЕЦ и останалите са на ВЕЦ и други източници.
Газта е най-доброто средство след вятъра и слънцето от екологична гледна точка, но е с висока цена. В момента Русия прави политика с цените на газта и нефта и те ще продължават да поскъпват.
ТЕЦ-Варна, който е направен за работа с вносни въглища, преустройва единия си блок и ще направи когенерация. Същото направи през миналата година Топлофикация-Бургас - пусна на газ генератори, които произвеждат ток и съпътстващо производство е топлата вода. Това е бъдещето на Топлофикациите - да произвеждат ток, за да могат да си помагат в цената и да предлагат услуга за отопление, която ценово е поносима за хората.
Ако на този етап услугите на Топлофикациите са скъпи, то е и заради въвеждането на топлинното счетоводство. Парното е от най-евтините отопления в света, а у нас самите управляващи са направили така, че процесът да е скъп.
Какви са вашите правила в бизнеса?
- Едно основно правило - да съумееш да направиш добър екип. Трябва да има водеща личност, но тя сама не може да направи нищо. Така е в бизнеса, в местната и държавна администрация и в личния живот.
Прочетено: 6840 пъти