Мирослав Лесичков: Всеки майстор на меча е започнал с дървена тояжка
16 Ноември 2007, Петък
Автор: Интервю на Стефан МИНЧЕВ с ръководителя на клуб за средновековна европейска фехтовка MOTVS
Източник: вестник Фактор
- Най-напред ми позволи да те попитам с какво си вадите хляба ти и фехтовчиците от групата?
- Хората, които тренират при мен са с различни професии. Трима са уеб-дизайнери, двама работят като охрана, двама са историци, археолог, филолог, един човек е в музикалния бранш, един търговски мениджър, студенти и т.н. Аз самият работя като дизайнер.
- С кое е добре да започне човек във фехтовката - с теорията или с практиката? Колко е важна добрата физическа подготовка? Ти самият тренирал ли си нещо преди да хванеш меча?
- Мисля, че практиката е основа на реалното познание и умение. Няма как човек да борави с меч "теоретично".Разбира се, в процеса на обучение е хубаво паралелно да се изяснят и научат определени принципи и концепции. Техническото овладяване и физическата форма сами по себе си са изключително важни, но не може да се абсолютизират - работата с меч е преди всичко "инструмент" за хармонично духовно и физическо изграждане. Цел, която излиза от рамките на обикновения спорт. Като студент съм се занимавал известно време с карате, а след това айкидо, тренирал съм и спортна фехтовка. Имах възможност също така да посещавам първите тренировки в България на Сенсей Нагасе по Катори Шинто Рю.
- С какви оръжия работите? Имате ли учебни и бойни модели?
- Двете оръжия, които се изучават във фехтовален клуб MOTVS са едноръчен меч и дълъг меч (ръка и половина).
Стандартно тренировките се провеждат с дървени оръжия (както се е правело традиционно и в Европа, и на Изток). На следващ етап и паралелно с дървените, могат да се използват метални тренировъчни оръжия (с безопасно оформени върхове и режещи ръбове). Всеки майстор на меча е започнал с дървена тояжка.
- Кой приготви екипировката ви - оръжие, облекло, обувки, протектори - в кой век и в коя държава да търсим нейния прототип?
- Най-важната част от екипировката е самият меч.Както казах, в началото е достатъчна просто една дървена пръчка, но от един момент нататък е важно човек да има дървено оръжие, което да притежава характеристиките (доколкото е възможно) на истинското оръжие, което се изучава.
До момента основно аз съм изработвал дървените оръжия, които се използват в клуба.
Останалата част от екипировката включва кожени ръкавици, протектори за ръцете и предмишниците, които съм правил по поръчка, както и фехтовална маска или дори обикновена строителна каска (с някои добавки и подобрения). Който желае, би могъл сам да изработи реплики на средновековно облекло или пък да си поръча да му бъде ушито чрез нашия клуб.
- Какво ти е мнението за днешните остатъци от едновремешните рицарски ордени и тайни общества? Ето, и у нас си имаме тамплиери, масони ...
- Това е доста широка и сложна тема, която няма пряко отношение към заниманията на клуба.Наш основен фокус е изследването, изучаването и практическото интерпретиране на средновековната европейска фехтовална традиция.
- Какви исторически извори ползвате, преводни ли са и как си ги набавяте?
- Такова, каквото е оцеляло до днес, европейскoто средновековнo фехтовалнo изкуство се състои от два основни клона - Германската и Италианската традиции, запазили се като ръкописни и печатни документи в периода XIII-XVI век.
Работи се с факсимилни, фототипни и преводни издания на съответните фехтовални ръкописи. В оригинал тази литература е на латински, немски и италиански - в средновековните им варианти. Аз ползвам преводни издания на английски език.
- Разкажи ни повече за авторите, които изучавате. Опиши онази Европа, в която са живели те.
- Един от най-важните аспекти на "онази" Европа - средновековната - е, че тогава почти постоянно са се водели някакви военни действия.Тоест, учението, което ни е завещано от старите европейски майстори е било преди всичко ориентирано към практическа ефективност. Тогава "майсторството" се е доказвало на бойното поле. Затова е изключително важно да се придържаме към принципите, заложени от старите майстори и да не се изкушаваме да "измисляме" и "въвеждаме" нови такива.
Авторите на средновековни фехтовални ръкописи никак не са малко - особено от XV век нататък. Тук бих могъл да спомена тези, които имат фундаментално значение и с които аз самият съм работил в един или друг аспект.
Германската средновековна фехтовална традиция започва с един анонимен ръкопис, известен като I:33.
I:33 е датиран в периода 1275-1305г. и е най-старият открит до момента европейски фехтовален ръкопис - или Fechtbuch, което буквално означава фехтовална книга.
I:33 е написан на латински език и в него се разглежда изкуството на борба с меч и малък щит (известен като бъклър). Бойната система в I:33 е представена основно чрез два главни персонажа - свещенник и послушник, като първият поучава и въвежда втория в тайните на фехтовалното изкуство.
Въпреки че е посветен на една конкретна оръжейна комбинация, в I:33 са изведени принципи, валидни за фехтовалното изкуство въобще.
Следващият ръкопис с фундаментално значение за изучаването на Средновековната европейска фехтовална традиция е така нареченият Добрингер Хаусбух от 1389г.
Това е първият трактат, от който научаваме за Великия майстор Йоханес Лихтенауер и неговото фехтовално изкуство - Kunst des Fechtens - превърнало се в основа на цялата германска фехтовална традиция чак до края на XVI век.
В ръкопис на Петер фон Данциг от 1452 г. съществува изображение, за което се предполага, че би могло да е портрет на Великия майстор Лихтенауер.
Неговото учение е записано, а преди това вероятно преподавано под формата на стихове, имащи за цел да напомнят и подсказват основни концепции и принципи във фехтовалното изкуство.
Следва изключително ценният ръкопис от 1440г. на Зигмунд Рингек, отново ученик на Лихтенауер, фехтовален майстор в двора на Албрехт - дюк на Бавария.
Ръкописът е текстов и е съставен от подробни коментари и интерпретации върху стиховете на Йоханес Лихтенауер. Описано е изкуството на борба с дълъг меч - със и без доспехи, едноръчен меч и малък щит, невъоръжена борба, борба с оръжие от кон, със и без доспехи.
От 1450 г. разполагаме с ръкопис, известен по името на един от авторите си - еврейският майстор Lew. Съставен е от анонимни коментари върху Лихтенауер и сбор от различни техники и оръжейни форми.
От втората половина на XV век е ръкописът на Паулус Кал - сбор отново от огромен диапазон техники и оръжейни комбинации със и без доспехи.
Един от най-популярните фехтовални автори днес е Ханс Талхофер, който създва между 1443 и 1467 г. седем ръкописа.
Друг изключителен документ от 1512 г. са фехтовалните скици на художника
Албрехт Дюрер - ценни с изключителната си изобразителна точност.
През 1570 г. е създаден трактатът на Йоахим Мейр - една своеобразна енциклопедия по бойни изкуства, който е и последният голям немски майстор, преподаващ в традицията на Йоханес Лихтенауер и с който символично средновековната германска традиция завършва.
От страна на италианската традиция фундаментален документ през този период е илюстрираният ръкопис на Фиоре дей Либери от 1409г. - Flos Duellatorum, запазен в три различни копия.
De Arte Gladiatoria Dimicandi на Филипо Вади от 1487 е един друг, илюстриран цялостен поглед върху развитието на италианското фехтовално изкуство. Покрит е целият оръжеен и технически арсенал, известен по това време.
Ценен документ е и ръкописът на Джакомо ди Граси от 1570г. - преведен на английски език още през 1594.
- Във века на еманципацията могат ли и жени да участват във вашите занимания?
- Може би ще се изненадаш да разбереш, че през средновековието, независимо от пълната липса на еманципация, според някои исторически сведения се е случвало не толкова рядко жени да участват в бойни действия. Както споменах и по-горе, един от персонажите, получаващ фехтовални инструкции в ръкописа I:33. е жена!
- А имат ли желание дамите у нас да въртят меча или се страхуват от мускулна треска и синини?
- През изминалите 4,5 години 5 жени в един или друг период от време са се занимавали в клуба. Не бих казал, че по някакъв начин са отстъпвали на мъжете в желанието си да се учат, или пък са били притеснени от мускулната треска и синините (които като цяло са почти неизбежни). Разбира се, когато се работят техниките с жена, трябва да си още по-внимателен от обикновено.
- Смяташ ли, че би имал шанс в пряк двубой на живот и смърт срещу опитен фехтовчик от тринайсти век например?
- Това е интересен въпрос...чисто технически погледнато, вероятно не бих имал шанс. Средновековният рицар започва обучението си във военните изкуства на 12 години и не се занимава с нищо друго до около 21, когато се очаква да бъде посветен в рицарство (а ако е демонстрирал специални качества и умения и по-рано). След което, отново са занимава предимно с ловуване и тренировки във времето, в което не воюва наистина.
- С колко противници може да се справи сам човек според средновековните документи?
- В ръкописите на Ханс Талхофер има изображение на човек, който очевидно се справя с двама противници. В ръкописа на Добрингер има един абзац, който би могъл да се тълкува като предупреждение да не се подценяват четирима или шестима противници.
- Наблюдавал ли си демонстрации на Прабългарска бойна школа за оцеляване Бага-тур?
- Не, но съм разглеждал сайта им. Доколкото разбирам от информацията там, те имат малко по-различен фокус. Всъщност през последните месеци при мен тренират двама души, които са нещо като предствители на Бага-тур в София.
- Те гостуваха наскоро в Бургас. Много са атрактивни. Работят с подрастващите, развиват се. Обикалят из страната и печелят популярност. Каква е твоята мечта за бъдещето на групата? Малобройно херметическо общество ли ще си остане тя или я виждаш като модерна школа за паралелно развиване на физика и интелект?
- Може би най-красивата страна на фехтовалното изкуство е балансираното физическо и ментално развитие, което предлага в дългосрочен план. Така че, ако то стане популярно, хората ще имат полза от него. Това, което правим ние не е подходящо за работа с деца. Екипировката, с която разполагаме не е достатъчна. Смятам, че ние също се развиме, доколкото е по силите ни. Разбира се, ще се радвам, ако клубът в бъдеще се превърне в истинска традиционна школа за изследване и практикуване на средновековни войнски изкуства.
- Кога ще дойдете в Бургас?
- С удоволствие бихме дошли в Бургас за семинар и демонстрация, стига да ни покани някой, за когото заниманията ни биха представлявали интерес.
- Миро, чувстваш ли се европеец?
- Разбира се... не случайно моят фехтовален клуб се казва MOTVS - Клуб за Средновековна Европейска фехтовка.
- Хората, които тренират при мен са с различни професии. Трима са уеб-дизайнери, двама работят като охрана, двама са историци, археолог, филолог, един човек е в музикалния бранш, един търговски мениджър, студенти и т.н. Аз самият работя като дизайнер.
- С кое е добре да започне човек във фехтовката - с теорията или с практиката? Колко е важна добрата физическа подготовка? Ти самият тренирал ли си нещо преди да хванеш меча?
- Мисля, че практиката е основа на реалното познание и умение. Няма как човек да борави с меч "теоретично".Разбира се, в процеса на обучение е хубаво паралелно да се изяснят и научат определени принципи и концепции. Техническото овладяване и физическата форма сами по себе си са изключително важни, но не може да се абсолютизират - работата с меч е преди всичко "инструмент" за хармонично духовно и физическо изграждане. Цел, която излиза от рамките на обикновения спорт. Като студент съм се занимавал известно време с карате, а след това айкидо, тренирал съм и спортна фехтовка. Имах възможност също така да посещавам първите тренировки в България на Сенсей Нагасе по Катори Шинто Рю.
- С какви оръжия работите? Имате ли учебни и бойни модели?
- Двете оръжия, които се изучават във фехтовален клуб MOTVS са едноръчен меч и дълъг меч (ръка и половина).
Стандартно тренировките се провеждат с дървени оръжия (както се е правело традиционно и в Европа, и на Изток). На следващ етап и паралелно с дървените, могат да се използват метални тренировъчни оръжия (с безопасно оформени върхове и режещи ръбове). Всеки майстор на меча е започнал с дървена тояжка.
- Кой приготви екипировката ви - оръжие, облекло, обувки, протектори - в кой век и в коя държава да търсим нейния прототип?
- Най-важната част от екипировката е самият меч.Както казах, в началото е достатъчна просто една дървена пръчка, но от един момент нататък е важно човек да има дървено оръжие, което да притежава характеристиките (доколкото е възможно) на истинското оръжие, което се изучава.
До момента основно аз съм изработвал дървените оръжия, които се използват в клуба.
Останалата част от екипировката включва кожени ръкавици, протектори за ръцете и предмишниците, които съм правил по поръчка, както и фехтовална маска или дори обикновена строителна каска (с някои добавки и подобрения). Който желае, би могъл сам да изработи реплики на средновековно облекло или пък да си поръча да му бъде ушито чрез нашия клуб.
- Какво ти е мнението за днешните остатъци от едновремешните рицарски ордени и тайни общества? Ето, и у нас си имаме тамплиери, масони ...
- Това е доста широка и сложна тема, която няма пряко отношение към заниманията на клуба.Наш основен фокус е изследването, изучаването и практическото интерпретиране на средновековната европейска фехтовална традиция.
- Какви исторически извори ползвате, преводни ли са и как си ги набавяте?
- Такова, каквото е оцеляло до днес, европейскoто средновековнo фехтовалнo изкуство се състои от два основни клона - Германската и Италианската традиции, запазили се като ръкописни и печатни документи в периода XIII-XVI век.
Работи се с факсимилни, фототипни и преводни издания на съответните фехтовални ръкописи. В оригинал тази литература е на латински, немски и италиански - в средновековните им варианти. Аз ползвам преводни издания на английски език.
- Разкажи ни повече за авторите, които изучавате. Опиши онази Европа, в която са живели те.
- Един от най-важните аспекти на "онази" Европа - средновековната - е, че тогава почти постоянно са се водели някакви военни действия.Тоест, учението, което ни е завещано от старите европейски майстори е било преди всичко ориентирано към практическа ефективност. Тогава "майсторството" се е доказвало на бойното поле. Затова е изключително важно да се придържаме към принципите, заложени от старите майстори и да не се изкушаваме да "измисляме" и "въвеждаме" нови такива.
Авторите на средновековни фехтовални ръкописи никак не са малко - особено от XV век нататък. Тук бих могъл да спомена тези, които имат фундаментално значение и с които аз самият съм работил в един или друг аспект.
Германската средновековна фехтовална традиция започва с един анонимен ръкопис, известен като I:33.
I:33 е датиран в периода 1275-1305г. и е най-старият открит до момента европейски фехтовален ръкопис - или Fechtbuch, което буквално означава фехтовална книга.
I:33 е написан на латински език и в него се разглежда изкуството на борба с меч и малък щит (известен като бъклър). Бойната система в I:33 е представена основно чрез два главни персонажа - свещенник и послушник, като първият поучава и въвежда втория в тайните на фехтовалното изкуство.
Въпреки че е посветен на една конкретна оръжейна комбинация, в I:33 са изведени принципи, валидни за фехтовалното изкуство въобще.
Следващият ръкопис с фундаментално значение за изучаването на Средновековната европейска фехтовална традиция е така нареченият Добрингер Хаусбух от 1389г.
Това е първият трактат, от който научаваме за Великия майстор Йоханес Лихтенауер и неговото фехтовално изкуство - Kunst des Fechtens - превърнало се в основа на цялата германска фехтовална традиция чак до края на XVI век.
В ръкопис на Петер фон Данциг от 1452 г. съществува изображение, за което се предполага, че би могло да е портрет на Великия майстор Лихтенауер.
Неговото учение е записано, а преди това вероятно преподавано под формата на стихове, имащи за цел да напомнят и подсказват основни концепции и принципи във фехтовалното изкуство.
Следва изключително ценният ръкопис от 1440г. на Зигмунд Рингек, отново ученик на Лихтенауер, фехтовален майстор в двора на Албрехт - дюк на Бавария.
Ръкописът е текстов и е съставен от подробни коментари и интерпретации върху стиховете на Йоханес Лихтенауер. Описано е изкуството на борба с дълъг меч - със и без доспехи, едноръчен меч и малък щит, невъоръжена борба, борба с оръжие от кон, със и без доспехи.
От 1450 г. разполагаме с ръкопис, известен по името на един от авторите си - еврейският майстор Lew. Съставен е от анонимни коментари върху Лихтенауер и сбор от различни техники и оръжейни форми.
От втората половина на XV век е ръкописът на Паулус Кал - сбор отново от огромен диапазон техники и оръжейни комбинации със и без доспехи.
Един от най-популярните фехтовални автори днес е Ханс Талхофер, който създва между 1443 и 1467 г. седем ръкописа.
Друг изключителен документ от 1512 г. са фехтовалните скици на художника
Албрехт Дюрер - ценни с изключителната си изобразителна точност.
През 1570 г. е създаден трактатът на Йоахим Мейр - една своеобразна енциклопедия по бойни изкуства, който е и последният голям немски майстор, преподаващ в традицията на Йоханес Лихтенауер и с който символично средновековната германска традиция завършва.
От страна на италианската традиция фундаментален документ през този период е илюстрираният ръкопис на Фиоре дей Либери от 1409г. - Flos Duellatorum, запазен в три различни копия.
De Arte Gladiatoria Dimicandi на Филипо Вади от 1487 е един друг, илюстриран цялостен поглед върху развитието на италианското фехтовално изкуство. Покрит е целият оръжеен и технически арсенал, известен по това време.
Ценен документ е и ръкописът на Джакомо ди Граси от 1570г. - преведен на английски език още през 1594.
- Във века на еманципацията могат ли и жени да участват във вашите занимания?
- Може би ще се изненадаш да разбереш, че през средновековието, независимо от пълната липса на еманципация, според някои исторически сведения се е случвало не толкова рядко жени да участват в бойни действия. Както споменах и по-горе, един от персонажите, получаващ фехтовални инструкции в ръкописа I:33. е жена!
- А имат ли желание дамите у нас да въртят меча или се страхуват от мускулна треска и синини?
- През изминалите 4,5 години 5 жени в един или друг период от време са се занимавали в клуба. Не бих казал, че по някакъв начин са отстъпвали на мъжете в желанието си да се учат, или пък са били притеснени от мускулната треска и синините (които като цяло са почти неизбежни). Разбира се, когато се работят техниките с жена, трябва да си още по-внимателен от обикновено.
- Смяташ ли, че би имал шанс в пряк двубой на живот и смърт срещу опитен фехтовчик от тринайсти век например?
- Това е интересен въпрос...чисто технически погледнато, вероятно не бих имал шанс. Средновековният рицар започва обучението си във военните изкуства на 12 години и не се занимава с нищо друго до около 21, когато се очаква да бъде посветен в рицарство (а ако е демонстрирал специални качества и умения и по-рано). След което, отново са занимава предимно с ловуване и тренировки във времето, в което не воюва наистина.
- С колко противници може да се справи сам човек според средновековните документи?
- В ръкописите на Ханс Талхофер има изображение на човек, който очевидно се справя с двама противници. В ръкописа на Добрингер има един абзац, който би могъл да се тълкува като предупреждение да не се подценяват четирима или шестима противници.
- Наблюдавал ли си демонстрации на Прабългарска бойна школа за оцеляване Бага-тур?
- Не, но съм разглеждал сайта им. Доколкото разбирам от информацията там, те имат малко по-различен фокус. Всъщност през последните месеци при мен тренират двама души, които са нещо като предствители на Бага-тур в София.
- Те гостуваха наскоро в Бургас. Много са атрактивни. Работят с подрастващите, развиват се. Обикалят из страната и печелят популярност. Каква е твоята мечта за бъдещето на групата? Малобройно херметическо общество ли ще си остане тя или я виждаш като модерна школа за паралелно развиване на физика и интелект?
- Може би най-красивата страна на фехтовалното изкуство е балансираното физическо и ментално развитие, което предлага в дългосрочен план. Така че, ако то стане популярно, хората ще имат полза от него. Това, което правим ние не е подходящо за работа с деца. Екипировката, с която разполагаме не е достатъчна. Смятам, че ние също се развиме, доколкото е по силите ни. Разбира се, ще се радвам, ако клубът в бъдеще се превърне в истинска традиционна школа за изследване и практикуване на средновековни войнски изкуства.
- Кога ще дойдете в Бургас?
- С удоволствие бихме дошли в Бургас за семинар и демонстрация, стига да ни покани някой, за когото заниманията ни биха представлявали интерес.
- Миро, чувстваш ли се европеец?
- Разбира се... не случайно моят фехтовален клуб се казва MOTVS - Клуб за Средновековна Европейска фехтовка.
Прочетено: 4192 пъти