Румяна Бъчварова, социолог:
Автор: ЧФ
Източник: вестник Фактор
Румяна Бъчварова е изпълнителен директор на социологическата агенция "Маркет линкс". Тя е завършила социология в СУ "Св. Климент Охридски". Притежава дългогодишен опит в маркетинговите и медийните проучвания, комуникациите, връзките с обществеността и рекламния пазар.
Интервю на Марина Чертова
-Г-жо Бъчварова, с какво тези местни избори бяха по-различни от предишните и кои според Вас бяха най-интригуващите моменти в тях?
-Общата тенденция за намаляване на интереса към политическите теми и политическия живот на тези избори беше пречупена не просто от избирателната активност, а от реакциите на общественото мнение. То декларираше висок интерес към изборите по време на кампанията. Имаше много на брой участници, а това е белег за оживление. Разигра се един политически театър, който публиката наблюдаваше с интерес, защото се виждаше, че някой на сцената се вълнува от това, което се случва. Проблемът е, че гражданите не успяха да бъдат въвлечени в това действие и по-скоро гледаха отстрани като зрители, а не толкова като участници. Битката беше политическа, битката беше за доказване на някои на политическа идентичност, на други беше усилие да останат в местната власт. Имаше различни залози - от много високи за победа до по-ниски, но пък удовлетворителни – като това да те има на политическата сцена.
Кампанията предизвика интерес, но в крайна сметка не се получи дебат по същество, в който да се говори за това как гражданите да участват повече в местната власт, каква местна власт трябва да имаме. Липсваше европейският контекст на кампанията, който вече е въпрос на вътрешна политика. Единствена бе темата за еврофондовете, които си останаха една фикция – едни пари, които се чака да дойдат и има възможност да бъдат взети. Тази тема обаче беше съзнателно неглижирана в цялостната кампания.
-Вие казахте, че европейската тема не е присъствала съзнателно в кампанията. А може ли да се каже, че изборите са протекли по балкански и по ориенталски?
-Ако говорим за страстите, сигурно има нещо балканско, но ако говорим за методите и за формите, те отдавна не са балкански. Всеки се опитваше по някакъв начин да подходи професионално, маркетингово – т.е. да си проучи аудиторията, да се опита да достигне до нея с кампанията. Това стълпотворение на кандидати по улиците на градовете, които показват, че се интересуват от проблемите на гражданите, точно по време на кампанията - всичко това е отглас от разбирането за някаква професионална кампания. Към това спадат и клиповете, които се излъчваха, и начинът на използването на медиите. Ако говорим за ориенталски прийоми, защото аз не съм съгласна, че купуването на гласове е европейска практика, то това беше ориенталският елемент. Ориенталският елемент в кампанията беше корумпирането на вота, защото купуването е размяна на някакви конкретни ресурси, а тук процесът е по-дълбок. Той е свързан не просто с корумпиране – т.е. да пуснеш гласа си за определен кандидат. Това корумпиране тръгна от навлизането на бизнеса в изборите или като самостоятелни партии, или като участие в листи, или като скриване зад определени кандидати. Хубаво беше, че медиите не се отказаха да обсъждат това явление.
-Вие смятате ли, че в България теорията за политиката като пазар е възприета твърде буквално и изборите са се превърнали в покупко-продажба на кандидат-кметове, общински съветници и избиратели?
-Ако има такова явление, то не е от тези избори. То е част от политическия стил, но въпросът е, че сега се оголи и стана пределно ясно, че го има. Всъщност започнахме да говорим за това открито. Преди се споменаваше тайно, срамежливо. Истината е, че всички партии по някакъв начин са се възползвали и друг път от тази възможност.
-Не Ви ли се струва обаче, че след тези избори има много повече жалби в съда за касиране на вота?
-Това е добре, това е белег за осъзнаване на проблема. Имам впечатления от предишни кампании и мога да кажа, че тогава беше практика. Просто се променят моделите. Дали ще дадеш един ботуш преди гласуването и втория, като излезеш, или сега ще си направиш снимка с мобилния телефон – това е въпрос на изобретателност и на развитие на технологиите. Имам опасение, че колкото повече говорим за тези практики, толкова повече те се развиват и като че ли свикваме с този проблем, защото няма решителна и ясна реакция по отношение на тези модели. Трябва да се каже къде има белези за купуването на гласовете, как те са се отразили в крайна сметка. Ако има щателна проверка и контрол на резултатите, картината ще стане по-ясно.
-Като че ли на местни избори е трудно да се говори за победители и победени поради спецификата на вота, но все пак бихте ли казали кой е най-големият победител и най-големият губещ на този вот?
-Това, че не може да се говори за победители и победени на местни избори е една хватка на политиците. Това е отражение на едно лицемерие, което има за цел да замаже картината, но всъщност замазва лицето на този, който си позволява да го прави. Има абсолютно обективни критерии – какво е влиянието в местната власт и колко гласа си спечелил. Второто показва какво е политическото ти присъствие и доверието към партиите, а влиянието е условно казано през участието на самите общински съветници. Колкото и много да са ти съветниците в малките общини, те не могат да влияят върху политиката по начина, по който влияе един съветник в София или в другите големи градове. Тук имам предвид не само броя на гласовете, които стоят зад тези кандидати, но и възможностите да се влияе върху значима за по-голям кръг граждани политика.
За мен интересното на тези избори е и фактът, че съвсем нови кметове има в около десетина от големите общини. В по-голямата част от случаите имаме преизбиране на досегашните, т.е. по отношение на мажоритарния избор това желание за промяна не се прояви толкова силно, то се прояви в гласуването за общинските листи. Това е сигурен белег, че има осъзнаване на потребностите и нова политическа картина. Защото най-лесно е да отидеш и да гласуваш с един и същи номер на бюлетините, но това не се случи в по-голямата част от общините. Картината в общинските съвети не съответства на мажоритарното гласуване по места. Това разминаване на двете картини е наистина показателно за потребността от политическа промяна.
-Според Вас резултатите от тези местни избори доколко могат да очертаят параметрите на едно бъдещо управление на централно ниво – в парламента и в правителството?
- Мисля, че няма да очертаят, защото винаги в България е имало много шарени и разнообразни местни коалиции, които не следват логиката на националното коалиране. По-скоро централните коалиции могат да повлияят на регионалните, но това също са относително редки случаи. Очевиден пример е, че всяка от партиите от тройната коалиция участва в най-разнообразни формули по места.
-Какво ще донесе на ГЕРБ пробивът на партията в местната власт за следващите парламентарни избори – негативи или позитиви?
-Зависи от ГЕРБ и от това какво ще прави в местната власт. Ако се справи добре с проблемите, ако успее да следва политиката, която е обявена - на открито управление, на друг модел на политическо поведение – това ще му донесе позитиви. Ако се получи точно обратното и влезе в стария канон – след изборите ние си правим каквото си знаем – тогава това ще им донесе негативи. Следващият им успех е в техните собствени ръце.
-Виждате ли Бойко Борисов в ролята на премиер след две години и в каква парламентарна коалиция може да се окаже ГЕРБ?
-Премиерското място е следствие от общата конфигурация. Бойко Борисов може да стане премиер, ако ГЕРБ спечели абсолютно или близко до абсолютното мнозинство на следващите парламентарни избори. Каква ще бъде конфигурацията, наистина зависи от следващите години – първо, от това как ще се представи ГЕРБ в местната власт и, второ, какво ще се случи вдясно, защото там процесите протичат бурно. Дали ще има реформиране на дясното, или ще има прегрупиране – това са две различни неща и те ще определят политическото им бъдеще. На трето място зависи и от това какво ще се случи в БСП, защото партията също има своите проблеми. В желанието си да запази стабилност, БСП ще губи подкрепа. Ако тенденцията, която се прояви в София и в други големи градове на отлив от БСП продължи, а това е по-вероятно да се случи, отколкото обратният процес, те ще имат по-слабо присъствие в следващия парламент.
Мисля все пак, че още е рано да се говори за конфигурацията в бъдещия парламент. Едно обаче е сигурно – мястото на ДПС. Те са единствената политическа константа и към момента не е ясно какво би могло да ги застраши, освен по-активното гласуване, за да се намали тяхната относителна тежест в политическия живот. И в ляво, и в дясно вероятно ще има по една голяма формация и един по-малък партньор.
-ГЕРБ ли ще бъде тази голяма формация вдясно?
-Съдейки по резултата, има шансове това да бъде ГЕРБ. Дали ще бъде просто ГЕРБ, или ГЕРБ в някаква коалиционна формула с друга дясна партия, е трудно да се определи днес. Нека не се лъжем, но десните партии останаха по-скоро като регистрация на партия, отколкото като реални политически субекти.
-Един от лидерите на БСП обяви след втория тур, че на тези местни избори сме видели края на проекта „Атака”. Така ли е наистина?
-Не. „Атака” запазва едни относително слаби, но стабилни позиции. Анализът на вота за „Атака” показва, че нейните избиратели олевяват. Те минават към крайнолявата част и компенсират липсата на ясна лява политика на БСП. В момента „Атака” не е толкова националистически феномен, но тя е по-скоро лява алтернатива. Проблемът на партията обаче е, че тя не се развива в идейно отношение. Там няма някаква съществена еволюция, остават старите емоционални ориентири, които са свързани с национализма, но не е ясно каква политика предлага „Атака” на хората, които стоят зад нея, освен, че се обявява за една тотална и крайна опозиция. Очевидно това в България все още е печеливша позиция.
-Това означава ли, че избирателите на БСП, които са разочаровани от дясната й политика, бягат към „Атака”?
-Тези, които очакваха от БСП лява политика и не я намират, сега се опитват да я намерят в „Атака”.
-Какво ще бъде бъдещето на НДСВ след тези местни избори?
-Политическото бъдеще се определя от политическите идеи. Голямата загуба не е това, че загуби електорална подкрепа. НДСВ загуби физиономията си основно заради участието си в тройната коалиция и заради това, че след като влезе в коалицията, не произведе никакво ясно политическо послание. Аз не виждам политическо бъдеще за една формация, която няма лице. Това е НДСВ. Ако все още се разчита на харизмата на царя, очевидно се подценяват българските избиратели. Историята на НДСВ е много поучителна за българските партии, защото показва, че можеш да влезеш с много голям старт в политиката, но ако не продължаваш да се развиваш и да бъдеш адекватен политически, нямаш големи шансове.
-Някои Ваши колеги правят паралел между влизането в политиката на НДСВ и на ГЕРБ, макар че дебютът на първата беше в парламента, а на втората – в местната власт. Може ли да се прави такъв паралел според Вас?
- Това е най-лесната аналогия, вероятно защото пред тези политически дебюти стои по една харизматична личност. Има разлика в технологията на влизането обаче. НДСВ се появи и формира в рамките на три месеца, влезе абсолютно неподготвено в управлението и започна да се изгражда като партия и политическа стратегия впоследствие. Докато ГЕРБ сега първо влиза в местната власт и има време и шанс да подбере хората, които, ако стигне до държавното управление, да имат идея за това какво се случва. Това “ отлагане” е шанс и за избирателите. Вълната на ентусиазъм ще ги отрезви, за да преценят внимателно. Шансът на ГЕРБ е в умението да използва това, което са постигнали, и да не допуска техните грешки.
Прочетено: 2271 пъти