Петробомбата със закъснител

Проблемът е по-скоро експертен или технократски, отколкото политически

Екологичната катастрофа в Керченския пролив- една изключително тежка драма за хората и природата - налага още веднаж да се преоцени решението за приемната част на двата петролопровода - Бургас Александруполис (БАП) и Бургас - Влъора (АМБО).Политическите становища на много от партиите и кандидатите по време на местните избори, а и преди това за европарламент в определен смисъл предизвикваха общественото мнение с различни идеи - за референдум, за екоакции "против" , за обществен дебат по проблема.Вестник "Фактор" публикува веднаж точната формулировка на проблема и постави началото на тази дискусия.Днес, когато на много проекти за развитието на Бургас се поставя началото, струва ми се не е излишно обзначим отново какъв е точно проблема и как той трябва да се реши.Това - на експертно ниво, безникакви популистки нюанси, защото популизма тук може да ни изиграе много лоша шега!
Нека да припомним още веднаж  какво представлява предлаганият сега вариант за входно съоръжение на тръбопровода  БАП. Вариантът използувана  метода  SPM (Single point mooring) ,  при който в Бургаски залив ще бъдат разположени една или повече плаващи платформи- буйове. Танкерите, транспортиращи нефта, ще се швартоват (завързват) за тези буйове и ще разтоварват превозвания нефт, който  по подводен тръбопровод ще достига до брега.
Този метод е успешен при други навигационни, географски и хидрографски условия. В Бургаския залив  предлаганите входни съоръжения ще бъдат една екологична бомба със закъснител, която ще заплашва околната среда и туристическата индустрия не само в границите на залива, но и в целия регион между Несебър и н. Маслен нос.Представети си ситуацията като в Керченския пролив, нещо напълно възможно и в Черно море...
Да припомним -какви са недостатъциге на одобрения способ?
На първо място при тези буйове са неизбежни "малки", "технологични" разливи при съединяването и разкачването на шланговете за разтоварване. В откритата част на залива и при неблагоприятни метеорологични условия такива "малки" разливи няма да може да бъдат контролирани и установявани , а още по малко ще бъде възможно ликвидирането на последствията от тях.
На второ място, тръбопроводите, по които нефта ще тече до брега, ще бъдат с дължина няколко хиляди метра и диаметър над 500 мм. Те ще бъдат заровени в траншеи под нивото на дъното, но ще преминават през територията на целия залив, където са разположени котвените стоянки на корабите, посещаващи пристанищата на Бургас. Има голяма вероятност от повреда на тези тръбопроводи при пускането или вдигането на котвите на корабите или при друг навигационен инцидент. Разливът на нефт в такъв случай ще бъде много голям.
Авариите обикновено се случват при лоши метеорологични условия, което допълнително увеличава размера на щетите.Контролът на товаро-разтоварните операции в открития залив е затруднен и практически невъзможен, особено през нощта. Като се има пред вид, че танкерите, които ще транспортират нефта няма да бъдат български, ежедневното замърсяване от товара и от самите кораби ще бъде постоянно и практически няма как да се контролира, а последствията от него да се ликвидират.
Единственото приемливо решение, което може значително да намали рисковете от разливи и да ограничи последствията, ако такива разливи се допуснат, е разтоварването на нефта да става на пристанище "Росенец".
При използуването му, корабите, които ще разтоварват нефта ще заплащат пристанищни такси, които за проектните количества от 35 млн тона ще бъдат няколко десетки милиона лева. При разтоварване в залива с използуване на буйове ще бъде поискано да няма плащане на такси и е много вероятно такова искане да бъде удовлетворено.
Използуването на брегови пристанищни съоръжения за разтоварване на танкерите е единственото техническо решение, което трябва да бъде приложено и използувано.
Тук не се обсъжда въобще икономическата целесъобразност и изгода за България на нефтопровода Бургас- Александруполис.
Съобръженията за опасност от екологична катастрофа се отнасят и за проекта АМБО, който също предвижда използуване на СПМ, макар и в друг район - север-североизток от Поморие. Необходимо е да се вземат адекватни мерки и да се осигури максимална безопасност на операциите при разтоварването на нефта само на новопостроени терминали на пристанище "Росенец", като държавата ще получи и допълнителни приходи от пристанищни такси.
Що се отнася до корабите, които ще превозват нефта, следва да се прилагат стриктно последните изисквания на ЕС и да се използуват само танкери с двоен корпус, което в значителна степен намалява риска от замърсяване при авария. Това изискване следва да се прилага и спрямо всички танкери, посещаващи български пристанища.
* авторът не ангажира институцията,  в която работи

Български строители може да работят за олимпиадата в Сочи
Проектът за изграждане на петролопровода Бургас - Александруполис може да започне през април 2008 г., след като българските и руските компании изчистиха проблемите около нормативните пропуски, които пречеха за изпълнение на междуправителственото споразумение. Министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров и  министъра на регионалното развитие Асен Гагаузов проведоха срещи с вицепремиера на Руската федерация Сергей Наришкин, с министъра на промишлеността и енергетиката Виктор Христенко, с шефа на "Газпром" Алексей Милер, на които бяха обсъдени въпроси за сътрудничеството между двете страни.
"Руската компания, която е ангажирана в изграждането на петролопровода, не е собственик на нефта и това беше основното й възражение срещу записаното в споразумението изискване тя да осигурява необходимите доставки. При нашата визита българската и руската страна подписаха допълнително споразумение, според което руската страна се задължава да предостави гаранции за осигурявана на количествата нефт, необходими за проектното финансиране", заяви още Петър Димитров.
Той обаче не каза дали руската страна е оттеглила искането си към българската и гръцката компания за равно участие с петролни доставки, което беше обявено преди няколко месеца. "Лично президентът Владимир Путин лобира за България при изпълнението на тези проекти", обясни още икономическият министър.

11 Ноември 2007
Докато газопроводът Турция - Гърция се придвижва, петролопроводът Бургас-Александруполис е в застой. Това коментира в неделя гръцкият вестник "Катимерини". Според вестника откриването на газопровода Турция - Гърция ще бъде на 18 ноември в присъствието на двамата премиери Реджеп Тайип Ердоган и Костас Караманлис.
Изданието припомня техническите параметри на съоръжението, което ще транспортира природен газ от Каспийския регион, ще преминава през Турция и Гърция и ще бъде продължено до Италия, както и факта, че откриването му няколко пъти вече беше отлагано.
В същото време, отбелязва "Катимерини", проектът за петролопровод Бургас-Александруполис е в застрой заради позицията на руската страна.. На последната среща между представители на компаниите от Гърция, България и Русия, които ще участват в петролопровода, руснаците са поискали всяка от страните да поеме ангажимент за осигуряване на количества петрол, съответстващи на процентното участие в международния консорциум, който ще построи и експлоатира Бургас - Александруполис. Според споразумението за реализиране на проекта Русия притежава 51%, а България и Гърция по 24,5%.
Гръцкото издание припомня, че решението руските компании да притежават мажоритарния дял в съоръжението се дължи именно на факта, че Русия може да осигури количествата петрол, които да захранят тръбата.