Николай Киров, председател на Регионалния съюз на зърнопроизводителите:Потоци от пари на ЕС за земеделието? Илюзия е

Инж. Николай Киров е управител на „Механизирани селскостопански услуги“ в Сунгурларе, той е завършил Техническия университет „Ангел Кънчев” в Русе, специалност „Механизация на селското стопанство”. От 1982 г. до 1990 г. работи като инженер в АПК – Бургас. През 1990-1991 г. специализира в САЩ. От 1991 г. започва частен агробизнес. Купува бившетоМТС в Сунгурларе. Сега обработва около 40 хил. дка земя в Сунгурларската долина и в Карнобатското поле. Председател е на Регионалния съюз на зърнопроизводителите в Бургаска област и зам.-председател на Асоциацията на зърнопроизводителите в страната,  зам.-председател е и на Бургаската земеделска камара.

Интервю на Атанас Радойнов
- Господин Киров, има ли симптоми за това, че българското земеделие оздравява?
- Колкото и да ми се ще да отговоря положително, не мога. Има малки признаци на оздравяване, но като цяло нашето земеделие е все още много болно.
Земеделците хранят големи надежди за чувствително финансово подпомагане от Европейските фондове. Илюзиите, че от тях ще потече река от пари, се изпаряват, поне засега е така. През 2007 г. не е получен нито лев по каквито  и да са програми на Европейския съюз.
- Кой е виновен? Европейският съюз или българите не съумяват да защитават позициите си?
- Като всяко начало и прохождането ни в процесите на европейското партньорство е трудно. Има трудности при изготвянето на нормативна база, има трудности в поддържането на ефективна комуникация със съответните институции и т.н.
- Лично Вие, г-н Киров, чели ли сте Закона за земеделието на Европейския съюз.
- Не съм го чел. Поставихме искане пред Министерството на земеделието и продоволствието този закон да бъде преведен на български и предоставен за ползване от земеделските производители у нас.
- В средствата за масова информация се появи съобщение за декларация на Регионалния съюз на зърнопроизводителите до народните представители от Бургаския район. Кажете нещо повече за нея.
- Регионалният съюз на зърнопроизводителите подготви и изпрати декларация до 13-те бургаски депутати, в която са изложени две основни искания: първото-народнитепредставители да лобират и подкрепят необходимостта в бюджетната рамка „Земеделие” да се предвидят 146 млн. лв. За пряко доплащане по 5.14 лв. на дка към европейските плащания второто ни искане е да не се променя законът в честта си за продаване на земеделска земя, т.е. първо такава земя да се предлага на арендатори и ако те не желаят да я закупят, това да се предлага на търговци.
- 2007-ма година беше много неблагоприятна за селското стопанство. Влязоха ли в действие някакви компенсации?
- Неблагоприятните природо-климатични фактори оказаха зловредно влияние не само върху селскостопанските производители, но и върху цялото население. Повишиха се изкупните цени на всички селскостопанскипродукти, непрекъснато се повишава цената на хляба, а от държавния бюджет не се отделя нито лев за компенсиране на огромните загуби от компрометираната  реколта. Във всички европейски страни държавата компенсира селското стопанство в такива случаи.
- Как се котира нашето зърнопроизводство на фона на европейското?
- Досега зле както по качество, така и по количество. За да се произведе качествено зърно, трябва да се спазват изискванията на целия технологически процес. За това са нужни средства, с които българските производители не разполагат. Неспазването на веригата от технологическиизисквания в обработката на почвата, в сеитбата, в торенето, в борбата срещу болести и неприятели и т.н. води до ниски добиви. В европейските страни произвеждат по 600-700, че и до 1000 кг пшеница от декар.
Сериозна стъпка да ги догоним е окаяното състояние на мелиорацията у нас. Тя е почти напълно ликвидирана. Как да произведем като европейските ни колеги по 1500-2000 кг зърно от царевицата без поливки? Не е мислимо възстановяването и изграждането на мелиоративните системи у нас без сериозни инвестиции от държавата, без преференциални банкови кредити.
- На здраво ли е стъпил Съюзът на зърнопроизводителите?
- Той е алтернатива на неблагополучията в нашето земеделие. Хората се убедиха, че само ако са сплотени и организирани, могат да воюват за интересите си и да въздействат върху държавната аграрна политика. Ето сега ние сме заявили стачна готовност, ако правителството не вземе под внимание нашите искания за добавъчни плащания по 5,14 лв. на дка. Благодарение на енергичните действия на Съюза на зърнопроизводителите постигнахме въвеждането на правилник към Закона за връщането на акциза върху горивата. Наше завоевание бе съгласието на Министерството на земеделието и продоволствието да издава документ, въз основа на който да има предварително субсидиране на Европейския съюз и банките да дават авансово кредити на земеделските производители.
- Извество е, че Вие прилагате в практиката похвати от кооперативните агроструктури и от класическото фермерство. На прав път ли сте?

 

 

 

- Аз не категоризирам организационните социални похвати, които прилагам, на кооперативни или на фермерски.  Прилагам похвати, които да мотивират хората да работят качествено. Организирам всяка пролет прегледи на културата на земеделие със съответни материални стимули. Водя хората на екскурзии по интересни маршрути. Давам безплатно работно облекло и обувки. Събирам хората на празнични веселия. Но най-главното – основното заплащане през последните две-три години нарасна с 38 процента.
- И въпреки това имате недостиг на млади кадри.
- Това е обща болежка. Средните селскостопански училища в Айтос, Карнобат и Средец фактически не произвеждат, въпреки специализирания си профил, кадри за селското стопанство. Учениците практикуват на амортизирани машини и съоръжения. Общата учебно-възпитателна работа с тях не им създава нагласи за реализация в селското стопанство. Няма и утвърдена система да се дават стипендии  на ученици и  студенти от агрономическите факултети срещу договори, след като завършат да постъпят на работа  при фермера, който ги е издържал. Аз се опитах да направя пробив в тази насока, но не се получи не по моя вина. Практиката крещи от нужда за млади технически подготвени млади хора, които да работят на съвременните скъпоструващи трактори, комбайни и други селскостопански машини.
Тази година на два-три пъти посещавах свои колеги от Република Турция. Направиха ми силно впечатление икономически силните аграрни сдружения, в които са обединени дребните и средни земеделски производители. Сдружението им доставя на преференциални цени семена, торове, препарати, механизирана помощ, изкупува им накрая продукцията, реализира я на добри цени и се разплаща със  своите членове.
Държавата от своя страна е създала мощни аграрни фондове и отпуска безвъзмездни капиталовложения от 40-50 на сто безвъзмездно за изграждане на ферми и овощни градини. В селското стопанство се  реализират много млади хора. Нека добавя и това, че държавата изцяло датира изграждането и използването на мелиорацията. Земеделието се развива успешно и ускорено, на модерни основи, макар земята да е раздробена на малки частни парцели.
- Г-н Киров, неотдавна отпразнувахте своя 50-годишен юбилей.
Как усещате тази възраст?
- Не усетих кога станах на 50 години. Хубава, зряла, енергична възраст! Доволен съм от постигнатото, но аграрната информация, която идва до мен, ме предизвиква да търся новости в земеделието. В семейството ми всичко е наред. Имаме със съпругата си две дъщери, а от няколко месеца се сдобихме и с внучка. Радващо  е!
- Добре го казахте! А как се отнасяте към всичко останало?
- Личното ми благосъстояние, усещането за преуспялост ми даваж самочувствие и вкус как да го използвам за доброто на другите, за всеобщото ни развитие. Не ме привлича луксът. Изпитвам удоволствие, когато вложа средства например в една рухнала земеделска кооперация, да създам условия хората да работят и да се прехранват прилично. Когато създавам, се радвам и се чувствам удовлетворен. И когато това се получи, както съм го планувал