Островът на монасите

Това са останки от раннохристиянска църква и манастир, тук на всяка крачка може да се усети духът на далечното минало

Ако сте в Стария Созопол и отправите поглед на югоизток, в далечината ще забележите остров Свети Иван. Издълженият му силует най-вероятно ще ви се стори обикновен и не особено впечатляващ. Взирайки се, ще различите кулата на фара - една от малкото постройки там. В мрачно време линиите на скалистия бряг почти се сливат със сивотата на морето и са размити дотолкова, че почти изчезват. Дори и в ясен слънчев ден, откъдето и да наблюдавате разделената от континента земя, oбразът ще си остане за вас някак безинтересен и скучен.
Приближавайки с лодка обаче, започвате да усещате притегателната сила на този бряг. Когато навлезете във вътрешността, разбирате че зад привидно невзрачния образ, се крие едно място с неподозирано очарование. Кеят, разположен от южната страна е удобен за акостиране с лодка. Трябва само да имате търпение да изкачите стръмната пътечка над него и пред вас ще се открие островния пейзаж. Необходими са поне няколко часа, за да бъдат обходени 660- те декара площ на най-големия по българското черноморие остров. Ако искате да усетите обаче неговия "характер" ще трябва да идвате многократно, през различни сезони.
Лятото е времето, когато бреговете му са най-посещавани. Малкият плаж тук е спокоен, заведения няма и само малцина романтици остават задълго. През есента мястото опустява и рибарите са единствените, който се отбиват тук. Човекът, който със сигурност може да бъде открит в тази пустош е фаропазачът. Той неизменно е на поста си, независимо от метеорологичните условия. Зимата прави брега почти недостъпен- стръмните скали и разпенения прибой се превръщат в непреодолима преграда. Капризите на този сезон винаги могат да изненадат неопитния моряк - всички
стари морски вълци знаят,
#че зоната около и в близост до острова е опасна и подхождат предпазливо към нея. През пролетта "Свети Иван" се преобразява и тогава е най- красив. Свежите треви разцъфтяват и поляните му засияват в ярко зелено и жълто, откроени ясно върху синевата на морската вода.
 За да достигнете с моторна лодка от пристанищния кей на Созопол до "Свети Иван" са ви нужни само десетина минути. В топло време
смелчаците могат да
прекосят
разстоянието от около километър и с плуване, но за повечето хора това е доста рисковано изпитание. След кратко договаряне, почти всеки от созополските рибари би ви помогнал да стигнете по безопасния начин. "През активния туристически сезон, се оказва по-печелившо да разхождаш туристи, отколкото да мяташ мрежи", ще ви кажат на пристанището в града. Наемането на лодка за няколко часа ще ви струва около тридесет лева. Срещу тази сума не само ще плавате до желаното място, а и ще ви разведат по брега. При желание от ваша страна, може да ви бъде устроен скромен пикник, риболов или дори гмуркане с акваланг. Срещу допълнително заплащане, разбира се. Безплатни си остават безбройните вълнуващи истории, които ще чуете по време на пътешествието- за страшните морски бури, огромните риби, улавяни някога и за скрити пиратски съкровища, пазени от невидими сили. В един от разказите, които аз с интерес изслушвам, научавам за легендата, според която някъде на брега, морски разбойници скрили скъпоцености, ограбени от корабите. Скоро след това обаче, скалите над тайника по мистериозен начин се разместили и съкровището останало завинаги накъде в земните недра. Друга история твърди, че в пресъхнал кладенец има скрито злато. Според повечето местни хора, това са само фантазии на разказвачи, желаещи да приковават вниманието на авантюристично настроените туристи.
 Всъщност, не е нужно да вярваме на недоказани неща, за да се развълнуваме от историята на острова. Доказаните факти също са достатъчно впечатляващи. През V в. пр.н.е. тук е имало огромен храм, посветен на Аполон. Пред него се е извисявала излята от бронз статуя на бога висока тринадесет метра. Тя била изработена от гръцкия склуптор Каламис и била смятана за едно от чудесата на света. Изображението и върху монети от този период показва как точно е изглеждала. През I век, след като Аполония е завладяна от легионите на Марк Лукул, прочутата статуя била отнесена в Рим, където я поставили на Капитолийския хълм. През християнската епоха, тя била унищожена.

Храмът на
Аполон бил разрушен
 през 330 г. и на негово място била издигната християнска църква, а по късно и манастир- "Свети Йоан". През IX век този манастир се превръща в един от най- активните за времето си книжовни центрове. Векове наред той бил под покровителството на българските царе, а после и на византийските императори. Разцвета си достигнал по време на управлението на българския цар Светослав Тертер /1300- 1321г. /. За това свидетелстват множество книги от средновековието, запазени в библиотеките по света. През този период в околностите на Созопол имало пет манастира и "Свети Йоан" бил главния сред тях. Той запазил своето величие и по време на османското нашествие, чак до 1623 година, когато бил ограбен от пирати. Сведенията сочат те го превърнали в свое убежище и след обсада, през юни 1629 година, манастирът бил почти изцяло разрушен. Монасите успели да укрият най- ценните вещи и ги отнесли със себе си в манастира "Света Богородица" на остров Халки в Мраморно море.
 Красивата архитектура личи и днес- сред руините на "Свети Йоан" се различават останките от две църкви, монашеските килии, библиотеката, царската резиденция и част от крепостна стена.
 През 1884 година, с помощтта на френски инженери, на острова бил построен модерен фар. Близо до него могат да се видят мраморни стъпала- част от античен римски фар, изграден през II век.
 Тесен пролив разделя "Свети Иван" от малкия остров "Свети Петър", разположен от източната страна. В миналото двата острова са били съединени. Между тях и континента, до края на XIX век, е имало още две малки островчета, всъщност големи скали - Милос и Гата. За тях споменават изследователите братя Шкорпил и Константин Иречек. Милос и Гата постепено били разрушени от морските вълни и сега от тях са останали само подводни рифове. Множеството открити каменни и железни котви показват, че именно тук са спирали част от корабите, идващи в древна Аполония.
 Ако предприемате пътешествие до острова, е добре да се въоръжите с фотоапарат. В противен случай бихте пропуснали да запечатате красивите гледки, които се откриват от брега във всяка една посока. Посещавайки мястото, любителите на живата природа не могат да останат разочаровани- тук гнездят повече от седемдесет вида птици, петнадесет от които фигурират в Червената книга за застрашените в Европа видове.
Докато се разхождате, от храсталаците, поне няколко пъти ще се случва да изскачат зайци. Те са от вида "заек подземник", пренесен тук изкуствено през шейсетте години. До преди няколко десетилетия скалите са приютявали и изчезналият вече тюлен монах.
 Наравно с дивите обитатели, на острова живеят и стадо кози, няколко крави и дузина пуйки. Те свободно се разхождат из цялата му площ необезпокоявани.
 На метри от "Свети Иван" са разположени конструкциите на плантация за отглеждане на черна мида - една от най- големите в България. От тук с деликатесния морски дар, известен с ценните си кулинарни качества, се снабдяват повечето от созополските ресторанти.
 Във водите около острова, на около двадесет метра под водата се намира природен феномен, известен като "каменната гора". Това са стотици каменни колони с диаметър от по няколко метра. Учените са установили, че това са дървета, расли преди седемдесет милиона години. Морето ги е заляло, а водата, която ги е покрила, според специалистите, не е съдържала кислород. Дървесината на гигантските растения се е вкаменила, вместо да изгние.
 За да видите каменните колоси и да усетите величието на гледката, трябва да притежавате леководолазен сертификат и да уцелите време, когато морето е достатъчно бистро. За съжаление, особено през последните години, водите на Черно море далеч не предлагат онази видимост, за която мечтае всеки гмуркач.
 Масовото строителство, за щастие не е засегнало остров Свети Иван. От 1994 година той е със статут на защитена местност. Девствения му облик е запазен - очарователен с безводните поляни и пустия морски бряг - останал недокоснат като че ли само тук.