Батъл - едно пътешествие в миналото

Да се върнеш  близо хилядолетие назад, за да участваш в сражение, което обърна английската история завинаги

В градчето Батъл близо до Английския канал (както англичаните наричат тяхната страна на Ла Манша) времето сякаш е спряло. Или по-скоро, измерва се с едно събитие от преди близо хиляда години - битката от 1066, обърнала английската история завинаги.
Тогава в борба за престола дук Уилям от Нормандия побеждава крал Харолд II и завладява Англия.
Всяка година на 14 октомври битката се разиграва отново, макар за жалост на англичаните, победителят да е все един и същ.  

Една битка,
два града

Това е може би градът с най-тъжното име. Не само защото го дължи на едно от най-кръвопролитните събития, поне в английската история. Въпреки че е изграден на мястото на сраженията от 1066 година и вечно ще пази спомена за случилото се, Батъл (от англ. битка) е донякъде пренебрегнат от историята.
Битката, разиграла се на негова територия, е известна като битката край Хейстингс - градче, намиращо се на около десетина километра на юг. Там се предполага, че се е групирала норманската войска на Уилям, след преминаването й на Ла Манша. В Хейстингс те издигат преносимо дървено укрепление, превърнато по-късно в истинска крепост, чиито останки могат да се видят и днес.
На всичкото отгоре датата на битката - 14 октомври, е празник на градчето Хейстингс, а не на Батъл.
Въпреки всичко това Батъл си остава истинско историческо градче - тук скокът назад във времето се случва веднага след като подминеш пътната табела.
Първото, което се изпречва пред погледа ми, е главната порта на абатството. А зад нея започва срещата с историята.

Да се върнеш в миналото

Навсякъде по пътя срещам облечени в средновековни дрехи мъже, жени, дори деца, които спокойно разхождат самочувствието си на герои от миналото. Толкова са автентични - дори косите и брадите на мъжете са като едновремешните. Напомнят ми за събор на рокери. С тази разлика, че вместо тесни кожени дрехи са навлекли бойни доспехи. А и моторите са заменени с коне.
Имам късмета да се намирам в Батъл на 14 октомври - денят, в който паметната битка е пресъздавана в пълния й блясък. И през ум не ми е минавало обаче, че сблъсъкът ми с най-одумваната част от английската история буквално ще ме потопи в нея.
"Тази работа е доста изпотителна", пъшка млад "саксонец" под тежката си ризница, докато се разминаваме по едно от възвишенията. Дарявам го с най-състрадателното си изражение, примесено с доза симпатия и продължавам напред.
По-късно ще разбера, че повечето от днешните герои не са професионални актьори, нито статистици, участващи в шоуто срещу заплащане. Те просто обичат историята и изпитват удоволствие да живеят като предците си, макар и за ден-два.
Сред тях откривам студенти, пожарникари, военни, адвокати, лекари, дори учител по история. Дошли са от всички краища на света - освен англичани и французи, има американци, чехи, скандинавци. За двата дена, докато траят празненствата, са издигнали средновековен палатков лагер, в който абсолютно всичко е като на рисунка от преди 1000 години. Познанията им за живота през Средновековието са толкова прецизни, че дрехите, с които са облечени, палатките, в които живеят, сечивата, с които си служат, и храната, която ядат, са изпипани до последния детайл. Илюзията за връщане във времето е пълна.

Почит към един крал

До началото на битката остават още няколко часа. Затова, след като съм видяла отблизо "селището", решавам да разгледам по-подробно и абатството.
Сражението през 1066 година е толкова опустошително, че тогавашният папа нарежда на новия владетел на Англия Уилям да построи абатство за изкупление на хилядите избити тук воини. По-късно около него се разраства и селището, носещо името Батъл.
Любопитно ми е да разбера, че след като дълго време са били частна собственост, руините, останали от абатството, са закупени от държавата през 1976г. Оттогава за тях се грижи организацията Английско наследство (English Heritage), която ги е превърнала в туристическа атракция.
Малка паметна плоча в двора обозначава мястото, на което се предполага, че е паднал пронизан в боя крал Харолд. И днес е отрупана със свежи цветя и трогващи послания. Едно от тях гласи: "В памет на крал Харолд, вечният пазител на крайбрежието и морето". Англичаните изглежда никога няма да се примирят с победата на Уилям Завоевателя. Което не им пречи да честват именно тази битка и да признават, че е изиграла решаваща роля за формирането им като нация.
Нежна мелодия, разнасяща се от една от залите, ме повежда към невероятен концерт. Присъствам на изпълнение на популярното дуо Обоа, специализирало се в представяне на историческа музика. Пеят, акомпанирайки си на старинни инструменти, някои наподобяващи цитра и кларнет. А облеклото им е изцяло в тон с епохата, която пресъздават.

Предизвестен край или
открит урок
по история

Батъл далеч не е единственото място, на което се извършват исторически възстановки. Но със сигурност е едно от най-посещаваните. За огромния брой зрители организаторите са се постарали да осигурят най-разнообразни развлечения.
Има демонстрация със соколи и други бойни птици, отглеждани масово от някогашните благородници, състезание по стрелба с лък или възможност да станеш крал за един ден.
А от средновековния панаир, който неизменно съпътства подобни прояви, можете да се сдобиете дори с пълно рицарско оборудване. Пред очите ми занаятчии, сякаш прескочили за кратко от Средновековието, коват, изчукват и гравират всичко необходимо за следващите кандидат-любители на историята, престрашили се да се върнат в миналото. 
По оглушителните възгласи разбирам, че битката започва. Въпреки, че краят е добре известен, възстановката е толкова зрелищна, че успява да прикове погледите на всички присъстващи. Десетки конници, стрелци и пехотинци в продължение на час пресъздават сблъсъка между норманци и англосаксонци на истинското място на събитието. За да участват, всички те е трябвало да покрият редица изисквания - да притежават автентични костюми и въоръжение, което при това да е напълно безопасно, както и да владеят стрелба с копие и лък или езда.
Това едва ли представлява особена трудност за част от тях, след като ставам свидетел как дори малки деца преподават уроци по майсторско боравене с лък на ентусиазирани зрители.
Всъщност, децата са значителна част от присъстващите - и като зрители, и като участници.
А урокът по история, който ще получат тук, със сигурност ще бъде запомнен.

Воин, готов за бой